Незаконна е регистрацията с пръстов отпечатък

Въвеждането на регистрация с пръстов отпечатък от 1 ноември във всички болници в страна противоречи на Директива 2016/680 на Европарламента, заяви д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. По думите му в директивата са описани случаите, в които може да се вземат биометрични данни, но приемът в болница не е сред тях. Освен това европейските документи задължават при събиране на пръстови отпечатъци те да бъдат заличени, щом приключи необходимостта от тях. Кацаров припомни, че през 2006 г. парламентът е приел текст за въвеждане на код за достъп до персонализирана информационна система на НЗОК в Закона за здравното осигуряване, но в него не става въпрос за биометрични данни. Освен това законът не вменява на Министерския съвет или здравния министър да дават указания за прилагането на тези данни, подчерта Кацаров. Той припомни, че т.нар. служебен рамков договор за т.г. въвежда като задължителен пръстовия отпечатък при хоспитализация, за да може НЗОК да плати дейността на болницата. Тъй като това не е съобразено с факта, че хората от някои професии (работещи с химикали, строители и др.) имат нарушена цялост на кожата на пръстите, управителят на касата издаде инструкция, според която в подобни случаи може регистрацията да става и с лична карта. Тази инструкция обаче не отменя разпорежданията на рамковия договор, поради което касата ще има основания да не плаща на болниците, ако пациентът не бъде регистриран с пръстов отпечатък, обясни Кацаров. Тъй като не сме правова държава, въпреки че са незаконно събирани, пръстовите отпечатъци ще бъдат въведени от 1 ноември, убеден е председателят на ЦЗПЗ. Но тогава трябва да отпаднат лимитите, защото целта на новата система е контролът върху изразходването на средствата на касата, смята Кацаров.
За по-малко от 2 години Националното сдружение на частните болници е завело над 30 дела срещу реформите на здравния министър Петър Москов, съобщи председателят на сдружението д-р Николай Болтаджиев. От НСЧБ са категорични, че Националната здравна карта е противоконституционна.  От сдружението предлагат бюджетът на НЗОК да бъде изкаран от консолидирания бюджет на държавата в отделен фонд. Причината е, че дори когато бъдат увеличавани парите на касата, ще бъдат ощетявани други пера. Ако парите са в отделен фонд, осигурените ще могат сами да се разпореждат с парите си, а не както е сега, политиците да се разпореждат с парите на здравноосигурените.
Въвеждането на задължителна здравна карта ще принуди хората да се лекуват по местоживеене, което ще ограничи достъпа им до медицинска помощ, категорични са от НСЧБ.

Държавата ощетява здравната система с близо половин милиард лева

С над 450 млн. лв. ще бъде ощетена здравната система през 2016 г. заради непълния размер на здравните осигуровки, внасяни от държавата за деца, пенсионери, безработни, студенти, бежанци, държавни служители и пр. Това прогнозира д-р Цветан Диманов от НСЧБ. За т.г. трансферът от държавата към НЗОК за здравните вноски на тези групи хора е над 1,045 млн. лв., а трябва да е над 1,5 млн. лв. Например за 2 178 000 пенсионери държавата трябва да плати за 12 месеца по 8% от средната за страната пенсия. За 1,149 млн. деца, учащи, студенти на държавна поръчка държавата трябва да внесе по 18,48 лв. за 12 месеца, а за 545 хил. държавни служители - по 8% от средната брутна заплата от 980 лв.
Друго предложение на НСЧБ е плавно с по 1% годишно да бъде увеличавана здравната вноска до 10%. От това в системата ще влязат годишно по 1,3 млрд. лв. годишно, които ще увеличат публичните разходи за здраве и ще намалят доплащането от пациента. В момента българският пациент е единственият в ЕС, който доплаща над 44,5% от джоба си за здравни услуги.
Държавата е най-неизрядният платец на здравни осигуровки, тъй като не плаща редовно с години, с което поддържа перманентен дефицит в здравеопазването, категоричен е Красимир Грудев от УС на НСЧБ. Той пресметна, че догодина от около 6,2 млн. население в страната не повече от 2 млн. души ще внасят здравни осигуровки, а осигуряваните от държавата ще са 4,2 млн. души.


Личните лекари искат увеличение на парите за първична помощ

Бюджетът за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) за 2017 г. да бъде 225 млн. лв., предлагат в нарочно писмо до премиера, здравният и финансовият министър и парламентарната комисия по здравеопазване от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Предложението им е съобразено с препоръките на Световната банка и Националната здравна стратегия за увеличение на средствата за ПИМП до 2020 г. От писмото става ясно, че от 2012 г. насам бюджетът за ПИМП като процент от здравноосигурителните плащания на НЗОК намалява от 7,6% на 6,4% за 2016 г. От сдружението настояват в Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. да се разпише, че не се допуска прехвърляне на средства от бюджета за ПИМП в други пера.