28 Март 2024четвъртък21:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Актуално

Невъзпитаните журналисти

Нетактични мисли в навечерието на 152-годишнината от рождението на Георги Кирков

/ брой: 148

автор:Георги Георгиев

visibility 2520

Доскоро имахме невъзпитани карикатуристи. Те станаха такива, след като се опитаха да ги възпитават. Сега вече имаме и невъзпитани и нетактични журналисти, както разбрахме тия дни от пресата. Що обаче за субект е невъзпитаният журналист? Как, ще кажете, е възможно да има такова нещо? Що за пример, един вид, дават на обществото и децата от всякаква възраст, в частност, тия журналисти, дето са загубили своето възпитание или дори изобщо не са го имали. 

Тоя въпрос е мъчен и сложен, защото за едни невъзпитаните журналисти, както и невъзпитаните карикатуристи, са си напълно възпитани, че дори и отгоре. То е въпрос на морал, съвест, вътрешна красота, чувство за граждански дълг и служение на общество, но и на гордост, надменност, чувство за непогрешимост, за големеене, раздуто его, липса на емпатия, на образованост (да не се бърка с придобиването на образование), презрение към тези, които не могат да ти стигнат дебелината на портфейла. На простотия. Простотията днес е едно от основните качества, които формират дневния ред на цели групи в българското общество, дали пък не и на цялото общество. 

Но хайде обратно на питането - Що е то невъзпитан журналист? 

Най-добрият отговор може да се даде, като зададем обратен въпрос - Що е то възпитан журналист в нашата, днешната българска реалност? Тук става по-лесно да се отговори. 

Възпитаният журналист не е този, който има маниери, обноски, рафинирана реч, благ стил, добре облечен, че дори и добре миришещ. Възпитаният журналист на нашето време е.... Абе има един анекдот от ранните години на премиера Бойко Борисов. Срещнали служители от Министерски съвет Бойко Борисов и разтревожени му казали: Г-н Борисов, вие вече нямате задник! Премиерът се сепнал, обърнал се, погледнал назад и надолу и възкликнал: Бошкеее, журналистите са ми го излизали! 

Ето, това, драги, е възпитаният журналист в наше време. Той е възпитан и най-вече самовъзпитан да обслужва, да обгрижва, да облизва и да не се стеснява от това, защото туй се възнаграждава и дори ако не се получават облаги, то му остава усещането за уют и безопасност, защото: "който дава парите, той поръчва музиката", "мен няма да ме закачат", "няма за какво", "аз нищо не съм направил", "какво пък толкова", "нали всички се борим за пет лева", "вие като сте толкова умни, защо сте толкова бедни".

В посочения по-горе конкретен анекдот го има и конкретното име на популярен от близкото минало водещ на сутрешен телевизионен блок, но не е там работата. Проблемът не е в името, а в типажа, в явлението. По същия начин вместо името на богоохраняемия ни премиер може да се добавят ред други, от най-различни организации, компании, партийни лидери. Впрочем като гледа човек старанието, с което се обслужва министър-председателят от възпитаните журналисти, започва да разбира защо Детето на народа ходи с червен конец, какъвто обикновено връзват на бебетата против уроки. То направо си е страшно. Но и други трябва да си го вържат червеното конче, че и цяла връв дори, ако съдим по талазите народна любов, които ги обгръщат, превъзнасят и портретосват. 

Възпитаният журналист не иска да бъде беден (кой ли пък иска), да бъде плебей, ще му се да бъде сред патрициите, големците, хонорарите, полетите, курортите, лукса, да има усещането, че е фактор, че е значим или поне да бъде доволен, че си има местенце, където да натиска ката ден едни копчета, да пише едни статийки и да получава едни сигурни парици - и така да не му създават проблеми, и той да не създава, и "нещата да си вървят". И всичко, което трябва да направи в замяна, е да си раздвижи езика в нужната посока и с нужния ритъм. 

Възпитаният журналист не е образован. Неговата работа не изисква това. Възпитаният журналист не само не задава остри, злободневни въпроси, но той и сам не си задава такива, и му личи. На него и през ум не му минава да провокира, това е опасно. Възпитаният журналист няма нищо против и дори много се гордее да бъде наричан "перо" и дори "острото перо". 

На възпитания журналист не му прави впечатление, че такива "остри пера" за съответния издател, възложител, началник не са нищо повече от своеобразна украса на шапката, с която се фука пред другите "от неговата кръвна група". Някои такива "пера" са си дори чиста проба трофеи, но не придобити по време на полемична битка, а получени след кратка схватка в кревата. И това го има при нашего брата. Роди се дори вулгарното понятие "свиркаджийска журналистика" - последен и висш стадий на възпитаната журналистика. Точно така обаче си представят журналистиката не един и двама издатели в "текущия исторически момент". Едни, които смятат, че медиите им са бухалки, и други, които мислят, че щом "вестникът е наш", той трябва да пише за нас, и нищо против нас. 

Тези хора по дефиниция не искат и не могат да слушат разумни аргументи. Егото им ги задушава. Но за тези, които работят за тях, е добре да се припомнят пророческите думи на Стефан Продев от 1996 г.: "Обществото видимо се умори от наглите лъжи и шумните полуистини. То престана да им вярва и да уважава професията. Което доведе едни вестници до фалит, а други до нравствена кома." Но имайте предвид, че предупреждението на Продев е звучало във времена, които от сегашното ни дередже изглеждат като скъп спомен. Времена на достойни хора, на големи хора, а не като сегашното долно време, в което вършеят низшите духом. 

Възпитаният журналист е всъщност дресиран журналист, т.е. той не е журналист. Никога не е искал да бъде, не е бил, не е и няма да бъде. Нито у нас, нито по света, независимо от разпространеността на явлението. Възпитаният журналист е просто медиен работник. Той работи за лицата X или Y, за организацията Z, само за да произведе необходимия брой знаци, редове, обладан от мисълта да не сгафи, да не навреди на рахата си, сакън да не сътвори нещо такова, което би бръкнало в здравето на чорбаджията и неговите интереси. Работи така, както работи чиновникът и с манталитета на чиновник. Впрочем, прощавайте чиновници. Вашата работа е нужна за всеки държавен организъм, но когато в други професии се преструват на чиновници, тогава става страшно. 

Невъзпитаният журналист обаче е образован човек, независимо какво образование има. Той изпитва вътрешна необходимост, породена от осъзнатото му обществено задължение, да изучи максимално възможно подробно обекта на своето изследване, да поднесе точно фактите и обстоятелствата, а, виж, коментарите на тези факти са свободни. Те зависят основно от позицията, която е заел. 

Невъзпитаният журналист няма нужда да се крие зад чужди авторитети. Щом е станал невъзпитан, значи той самият вече е авторитет. Той не използва цитатите от големите си предшественици, за да му бъдат параван, но го прави, за да подкрепи и развие собствените си мисли, да обозначи позиция, да заяви - това знаме е забито тук от тези преди мен и аз още стоя до него, и го браня. Не заради самооблъщение, а в името на тези, които му вярват, и заради плахата надежда, че като отстоява позиции, кара другите да си задават въпроси и да мислят. Крепи оня крехък бент, който задържа хората да не се срутят в моралното скотство.

Невъзпитаните журналисти са малцинство. Недолюбвано - заради собствената позиция, заради чепатия характер, но не и презирано. При това ниво на непукизъм и ниска образованост те няма как да бъдат преобладаващи в медийната общност, но точно те дават лицето на най-добрите редакции.

Понякога искаш да бъдеш невъзпитан журналист, но не се получава. Нещо стяга сърцето, спъва ръката, думите се заоблят и вместо да блъскат ръбати по проблема и по този, който е отговорен за него, стават изгладени, меки, отпуснати, смешни и като следствие - непотърсени. Непотърсени думи бол. 

Страх е това. Банален страх за работното място. Успокояваш се, че компромиси правят всички, но не всички се продават, че има някои граници, които не би прекрачил. Мислиш, че езоповият език и безадресната завоалирана критика са достатъчни за баланса между дълга и инстинкта за самосъхранение, но не е така. 

Горчивата истина е, че в днешно време, за да си невъзпитан журналист, е нужно или да си достигнал позиция, на която си недосегаем и финансово, и като обществена значимост, за работодателската репресия, или си намерил оня изгубен рай на професията, от който може да разгърнеш спокойно таланта си в името на обществено благо, без да се притесняваш за работното си място. Излиза, че да си невъзпитан журналист е вид "привилегия", която често е възнаграждение за "носенето на кръста".

Социално икономическата ситуация е тази, която кара журналистите със собствено мнение да търпят глупостите на разни войнстващи бездария. Не толкова липсата на работа по принцип спъва превръщането ти в невъзпитан журналист, колкото невъзможността да намериш "своята" редакция, в която без озъртане да отстояваш своите позиции. Тези редакции стават все по-малко. И все по-малки. Особено пък тези, които "защитават голямата лява идея", както написа навремето Продев, визирайки конкретно "Дума". А на левия журналист най му отива да бъде невъзпитан, защото най-тревожната, най-тежката част от обществения дневен ред, онази, дето като я разровиш, "ще мирише и ще горчи като отрова", е именно дневният ред на левия журналист. 

И когато левият невъзпитан журналист види, че "голямата лява идея" става обект на посегателства и то идеологически, то тогава той трябва да реагира два пъти по-невъзпитано и три пъти по-нетактично. И да се качи на най-големия съществуващ пиедестал, за да го направи. Иначе нито е ляв, нито е невъзпитан.

Тук е моментът за още един и последен цитат от Стефан Продев из статията му "Защо се морите, другари и господа", публикувана в "Дума" на 7 август 1995 г.: "Идват избори, викат някои и ме сочат обвинително с пръст. Знам, че идват избори, но нима тревогата може и трябва да се потули? В случая мисля обратното. Колкото сме по-откровени пред себе си и пред обществото, толкова по-голямо доверие можем да спечелим. Хората не са добитък. Те знаят, че само силните могат да се критикуват открито и въпреки критиките да вървят напред." 

Тоя цитат нито е изваден от контекста, нито е щит, зад който да се крие, поради творческо безсилие невъзпитаният журналист, "мили хора". Това е меч. 

Издигнатата през 2003 г. в Прага творба "Ласкателството" представлява две голи мъжки фигури без глави, наклонени на 90 градуса. Липсата на глави критиката обяснява с това, че ласкателят е безлик, защото се унищожава като личност. 

Посетителят, който погледне пред отвора в задните части, вижда екран, на който непрекъснато се повтаря видео, което показва как известен чешки творец и дисидент храни с каша президента Вацлав Клаус.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ