Неутронната бомба на омразата

Журналистът от БНТ Камен Алипиев покрай събора на Бузлуджа събра накуп всичките си поетични способности, целия лиричен драматизъм на душата си и роди текст за това, че се надява неутронна бомба да помете събора на левицата.
Учудва ли ви тази омраза? Мен лично вече не. Тези, които мразят левицата, които я мразят от години с черна ярост и люти клетви, отдавна живеят с усещането за всепозволеност. Толерантността на левите хора винаги е събуждала само бяс, защото те като огледало показват колко черна и отвратителна е станала отсрещната страна. Как викаха по време на прехода: "За да има мир, БСП в Сибир!" Това ни се представяше като висша, изтънчена, интелектуална и възвисена постмодерна ирония. Въпреки че, за да викаш това за Сибир, означава само едно - че си ментален близнак на Сталин.
Колкото по-слаба ставаше десницата, толкова по-хейтърска се оформяше тя. То не бяха "червени боклуци", "комунистически свине", "гадове", "изроди", "мръсници". Езикът на омразата у нас се разви, именно защото десницата нямаше политически аргументи за нито една от своите собствени политики. И вместо до аргументи, тя прибягна до бруталния цинизъм, до сталинисткия изблик, до хейтърското безумие. Абсолютно естествено продължение на това е един спортен журналист да се почувства длъжен да обяви, че иска да избие с неутронна бомба всички на Бузлуджа. Тоест да се прояви като виртуален Пол Пот.
Не смятам, че трябва да разглеждаме това като шега. Ако приемем, че можеш да се шегуваш с живота на хиляди хора, значи Адолф Хитлер е най-големият комедиант в историята. Ако приемем, че е нормално да се бъзикаш с оръжията за масово поразяване, то значи бомбардировката над Хирошима е най-големият пърформанс, правен някога.
Никой не се опитва да променя убежденията на Алипиев. Става дума за това, че когато убежденията ти са за масово убийство, е необходимо, не - направо е наложително, да потърсиш специализирана помощ някъде.
Давам ви и пример за неуместна шега, но шега. Ако Алипиев бе написал, че иска да пусне Искра Фидосова над Бузлуджа, това щеше да е дебелашка шегичка, но шегичка. Само че той играе на едро, защото е толкова интелектуално, хуманно, лирично, човеколюбиво, достойно, извисено, прелестно и красиво да искаш да избиеш всички хора, които са се събрали на един връх. И които ти не разбираш.
Сега вече очаквам да направят Алипиев поне "Човек на годината" и направо да го номинират за Нобелова награда за мир. Щом казаното от него е шега и се възприема нормално, направо шеф на БНТ да го направят и да променят програмната схема спрямо неговите възгледи. В България, където интелектуалните стойности са не само изкривени, но и подменени, омразата минава за висока култура, въпреки че тя разкрива единствено мизерия на душата. Нищо друго.
Наскоро една журналистка ми каза нещо, което е допълнителен аргумент към описаното. Тя посочи, че когато е спорила с леви хора, споровете винаги са били ожесточени, но никога, ама никога, не са я обиждали персонално. А при десницата действа политическият тероризъм - в мига, в който не си съгласен с тях, те наистина са готови да те пометат с неутронна бомба.