Неудобната тема за вечните длъжници

Преди година и половина Европейската комисия ни подгони да оправим законодателството си във връзка с т.нар. неравноправни клаузи в договорите с търговците. Например банките да не могат автоматично да вадят изпълнителен лист (по силата на чл. 417 от ГПК) срещу длъжници и да отнемат имуществото им. Брюксел поиска съдът предварително да прави проверка има ли в договорите клаузи, които отреждат на потребителя неравноправно положение. На практика чрез законодателството ни банките са поставени в привилегировано положение. За властта обаче това е неудобна тема, която години се опитваше - основно чрез неправителствените и потребителските организации, да си пробие път, за да бъдат осведомени хората за съществуването на тази законодателна неправда. От нея страдат длъжниците, някои от които остават на улицата и без възможност да си върнат отнетото.

Екип от юристи и бившият омбудсман Мая Манолова предложиха такива законови промени в Гражданския процесуален кодекс. И въпреки обещанията на властта и заявената уж подкрепа дори от Министерството на правосъдието, тези предложения не видяха бял свят във вида, в който бяха внесени. Неотдавна настоящият омбудсман Диана Ковачева каза, че съдът все пак е започнал да прави служебни проверки за неравноправни клаузи. Бяха одобрени промени в заповедното законодателство, чрез които потребителят да може да спира заповедта по чл. 417 от ГПК с обезпечение от до една трета от дълга или с доказателства за правилното му изчисление. Според Манолова обаче и в бъдеще длъжникът няма да получи справедливост - ако се окаже, че дългът е неправилно изчислен, имотът му вече ще бъде продаден и той няма как да си го върне. Най-много може да търси обезщетение по съдебен ред.

Изненадващо миналия месец от ГЕРБ рязко се сетиха за борчлиите. И подкрепиха предложението на "Обединени патриоти" за поправки в Закона за задълженията и договорите, чрез които могат да бъдат спасени т.нар. вечни длъжници - хора, които заради финасова невъзможност с десетилетия не могат да погасят дълговете си. Над 600 000 са дългогодишните производства срещу длъжници у нас. Предложението е с изтичането на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това няма да важи за задължения на еднолични търговци, както и за дългове, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване. Не е ясно обаче как ще стане отсяването на добросъвестни от недобросъвестни длъжници. Решаването на проблема е половинчато, защото България продължава да е единствената държава в ЕС без приет Закон за фалита на физическите лица, въпреки че подобни предложения имаше. Междувременно финансовият министър в оставка Владислав Горанов, Министерството на правосъдието, ръководено от Данаил Кирилов, Асоциацията на банките в България, че и колекторските фирми (все още без законов регламент за работа) скочиха срещу проектопромените. Въпреки че в мотивите на вносителите се твърди, че в достатъчна степен са защитени и интересите на кредиторите предвид дългия срок, в който могат да се събират вземанията.

В сряда парламентът единодушно прие на първо четене да бъде въведена 10-годишна абсолютна давност за дълговете на физическите лица. В момента давността на дълговете на физическите лица е безкрайна. Промяната, която цели да реши проблема с вечните длъжници, е и компромис между ГЕРБ и патриотите, които искаха да се въведе законодателство за личния фалит, каквото понастоящем в ЕС няма само България. Противниците на промяната - Асоциациите на банките, колекторите и Владислав Горанов, вещаят, че законопроектът в този му вид е опасен за финансовата система, а като страничен ефект сме можели да очакваме повишаване на лихвите по банковите кредити. Банките искат срокът на давността да е 15 години. Имало и риск от злоупотреби, но такъв има винаги при липсата на добър контрол, което е проблем в държавата на ГЕРБ.

Дали ще се чуе друго мнение, освен на банките и бирниците? Ще има ли ремонт на текстовете между първо и второ четене, както се очертава, и в чия полза? Ако законопроектът бъде окончателно приет, е повече от ясно, че ГЕРБ са се уплашили от протестите, защото с години демонтрираха пълна липса на интерес и по тази неудобна тема. Окончателното решаване на проблема с вечните длъжници неминуемо трябва да мине и през приемането на Закон за личния фалит, който по данни на адвокатите ще засегне поне 1 милион българи. У ГЕРБ обаче липсва каквато и да е воля за това.