Нестандартни мисли за икономически дискусии

По повод 80-ата годишнина на проф. Делчо Порязов от печат излезе юбилейно издание на неговия труд "Икономика и общество" на академично издателство "Ценов". Проф. Порязов е лектор и учен, чийто студии и лекции още през 70-те години на миналия век изпълват студентските аудитории заради нестандартните за онова време икономически анализи и философски разсъждения за паричната политика и стоково-паричните отношения. Мнозина стават негови фенове и последователи, виждайки нещо различно от сухите и скучни теории, а издателката на книгата проф. д-р Снежана Найденова определя тезите и заключенията му като "фотография, огледално отражение на неговите идеали и ценности".
Книгата с избрани творби на автора определено   днес би била от полза на всички, които са разколебани от протичащите противоречиви икономически процеси и от диаметрално противоположните им тълкувания от учените изследователи. Тя може да бъде помощник не само на икономистите, които изучават и анализират традицията, търсейки исторически достоверното, но може да е отправна точка за доста дискусии по различни проблеми и теми. Сред тях са фундаментални въпроси, свързани с развитието и рухването на социализма, разпределението и потреблението, ролята на световните пари и пазарите, индивидуалното предприемачество, намесата на държавата, сложните отношения в социалното осигуряване и здравеопазването, производство и печалба и разбира се, икономическите кризи.
Прави впечатление и подходът на автора при поднасяне на тези парливи теми, както и начинът му на изследване - той не е праволинеен, подчинен на клишета и догми, а търсещ и осеян с немалко въпроси. Както сам се пита, възможно ли е например "печалбата на капитала едновременно да стане и по-човечна за човека? Възможно и реално ли е такова съчетание?" Проф. Порязов стига и до отговорите: "Трудно е, защото капиталът леко не отстъпва от завоювани вече позиции, но пък е осъществимо, тъй като настъпва безизходица и няма друга алтернатива за запазване и развитие на сега същестуващата икономическа система". Лайтмотивът на част от изводите му днес звучат повече от актуално. Икономическите кризи, бедността, растящата безработица и социалното напрежение постепенно, но сигурно ще разрушат системата. Затова те просто трябва да се отстранят. Обнадеждаващо е, пише авторът, че не само интелектуалният ум на обществото, но и политическите лидери - държавници, независимо от идеологическите си позиции виждат тези процеси и осъзнават своята отговорност пред историята. Само след дълги изменения в нея тя ще може да продължи да служи полезно на човечеството.