Нестабилността няма да заобиколи Европа

ДНЕВНИК,
Скопие

Д-р Душан Пророкович (1976) е завършил Факултета по организационни науки на Университета в Белград, а магистратура във Висшето училище за международни отношения и публично управление в Прага. Докторско звание получава в Катедрата по международни отношения и дипломация на Факултета за политически науки и международни отношения в Университета в Банска Бистрица, Словакия. Избиран е три пъти за депутат в Народната скупщина на Сърбия, бил е държавен секретар в сръбското Министерство за Косово и Метохия, депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Парламентарната асамблея на НАТО. Автор е на книгите "Косово: междуетнически и политически отношения", 2011 г., и "Геополитиката на Сърбия: положение и перспективи в началото на XXI век", 2013 г. Той е изпълнителен директор на Центъра за алтернативни стратегии в Белград.



- Г-н Пророкович, казвате, че Европа е заплашена от тенденция за увеличаване на сепаратистките държави. Как се отразява това на Балканите?
- Само цитирах други. Ангела Меркел говори за края на мултикултурализма в Европа, вече половин десетилетие Белгия е в дълбока политическа криза, идущата година е референдумът за независимост на Шотландия, същото искат и двете водещи каталунски партии в Испания, при последното преброяване на населението в Чехия се увеличи броят на жителите на Моравия, които се обявяват за моравци, а преди няколко дни президентът Бъсеску отговори остро на исканията на унгарците в Трансилвания за териториална автономия. Сегашната икономическа криза на Запад е по много неща идентична с Голямата депресия от тридесетте години. И последиците ще бъдат същите. Който е чел трудовете на Николай Кондратиев, знае за какво говоря. Наистина, този път в Европа няма да се стигне до въоръжени сблъсъци със стратегическо значение, а вероятно в Близкия изток, Пасифика и Централна Азия. Но това не означава, че нестабилността ще заобиколи Европа. Една от нестабилностите, които ражда сегашната криза, е и разрастването на национализма и сепаратистките стремежи. Що се отнася до Балканите, спомних си за книгата на Велко Андоновски "Пъпът на света" и разказите за "националното изкуство". След падането на комунизма балканските народи станаха премного обърнати към себе си, влязоха в своеобразен процес на културна самоизолация, а това е идеална среда за развитие на такива тенденции.
- Къде е най-голяма опасността на Балканите? Казахте, че смятате, че след Косово и Република Сръбска има право на независимост, но какво става с Войводина, и тя ли има това право?
- Най-голямата опасност идва от международните играчи. Иво Андрич писа, че Балканите представляват "дребното кърваво ресто" в играта на великите сили. Сега доминиращо е влиянието на англосаксонската ос, но през последното десетилетие са видими и стремежите на Германия, Русия и Турция да увеличат присъствието си. Наред с това, със съгласието на САЩ, все повече се появяват и ислямските страни от Залива посредством религиозната и икономическата вертикала. Новата геополитическа рамка в бъдеще ще бъде определена от пресичането на интересите на тези сили, тяхната мощ и позицията на техните балкански съюзници. Трябва да подчертая, че във връзка с Косово, Република Сръбска и Войводина, не трябва да смесваме "баби с жаби". Косово и Република Сръбска са едно, а Войводина друго. Защо? Ами именно заради етническия фактор и желанията му за отцепление. Щом албанците в Косово имаха право да направят това, не виждам какво може да попречи на сърбите в Босна и Херцеговина да го направят. Разбира се, ако това им е изгодно. И тук пак се връщаме на международните играчи. Вижте, когато се разпадаше СФРЮ, бяха установени принципите на т.нар. Бадинтерова комисия - от социалистическите републики да възникнат държави. Този принцип бе нарушен в Косово и бе открито пространство за нови нарушения в бъдеще. Кога ще стане това бъдеще, не знам. Днес, като погледнете историята ще видите, че причините за разпадането на СФРЮ могат да се търсят и в решенията на конгресите на Югославската комунистическа партия в Сплит и Дрезден през тридесетте години. Онова, което днес се утвърждава като системна грешка, може да предизвика последици чак след половин век. А като говорим за Войводина, не е тайна, че има стремеж въпросът да се проблематизира. Преди всичко от страна на определени влиятелни центрове в Берлин. Войводина и Подунавието са южният край на средноевропейското пространство, което е част от сферата на германските интереси. Все пак във Войводина сръбското население е над 80% и е трудно да се реализира идея за отцепление. Освен това най-развитата част гравитира към белградската агломерация, което е важен фактор. Нови Сад е само на 80 км от Белград. Затова повече се говори за разширяване на автономията, за нови прерогативи и т.н. Но и това е под въпрос, заради настроенията на сръбското население.
- Защо остава открит въпросът за Македония?
- За да ви отговоря на въпроса, трябва да се върна в 90-те години. Два фактора изиграха ключова роля за мирното протичане на самостоятелността на Македония. Първо, Македония през 90-те години бе израз на своеобразно "геополитическо равновесие" на Балканите. Поради това нито една от съседните страни нямаше интерес да застраши Македония отвън. Второ, начело на държавата бе Киро Глигоров. Макар днес да се пише малко за него, той е един от значимите балкански политици от втората половина на ХХ век. Глигоров успя да запази вътрешната стабилност при съвсем нелеки условия. Ако някой друг бе на негово място, въпрос е как би завършило всичко. Днес, двайсет години по-късно, това геополитическо равновесие е нарушено. Затова и Македонският въпрос е открит. Известно е, че съществуват поне два "плана за непредвидена ситуация" (contingency plan на английски). И двата се отнасят до възможна "албанска интифада", а албанците са все пак, в по-тясна регионална рамка, изборът на САЩ. Какви са възможните реакции в такъв случай? Първо, възможна е подялба на държавата. Второ, възможно е предложение за създаване на някаква конфедерация, в която биха влезли Албания, Черна гора, Македония, непризнатата "Република Косово" и - при определено развитие на ситуацията - България. Така би се създала "балканска геополитическа хоризонтала" под патронажа на САЩ, които биха запазили пълен контрол над геостратегически важното пространство между Черно и Адриатическо море. Всичко това са неща, които пораждат загриженост, защото биха предизвикали земетръс с широки размери. Затова нека Бог поживи Македония. За това съм писал доста. Един от външнополитическите приоритети трябва да бъде запазването на Македония в съществуващите граници. В това отношение Сърбия трябва да лобира активно пред България и Гърция. Друг въпрос е колко ще успеем. Сърбия е малка държава със скромен потенциал. Но трябва да опитаме. Мисля, че и сегашното сръбско ръководство гледа в тази посока.
Другият проблем на Македония е вътрешен и това е лутането в търсенето на корени, объркване около въпроса за идентичността. Не е моя работа да съдя, но не разбирам за какво е настояването за античното минало, след като Македония е един от свидетелствата за блясъка и славата на Византия. За какво са триумфалните арки редом до манастирите "Св. Иван Бигорски" и "Св. Климент Охридски"? Заради това се чувства доста объркване сред македонците, а това пък отслабва националния корпус, поражда непотребно разделение в обществото.
- Доколко са реални прогнозите, че Република Сръбска би могла да се отцепи през 2025 година? Защото в този случай ще се постави въпросът за оцеляването на Босна и Херцеговина!?
- Мисля, че официален Лондон би се съгласил лесно с независимостта на Шотландия, но никога няма да се съгласи с независимостта на Република Сръбска. Защото Шотландия и като самостоятелна държава би продължила да следва външната политика на Англия, част от същата таласократска геополитическа концепция... В това отношение Република Сръбска е проблем за британските интереси. В очите на Запада всички православни на Балканите са потенциални руски съюзници, а най-вече сърбите и българите. Самостоятелността на Република Сръбска е въпрос на съотношение на силите между великите сили и техните геополитически калкулации. Мисля, че сърбите в Босна и Херцеговина ще имат възможност да се произнесат по този въпрос, а дали това ще бъде след десет или тридесет години, не знам. И това би станало без война и сблъсъци. Дейтънското споразумение за пръв път в историята раздели Босна и Херцеговина и сега няма връщане назад. Днешна Босна и Херцеговина е невъзможна държава и това често изтъкват и тамошните политици. Измъчва ме друг въпрос! А той е: как в светлината на "босненската криза" да се поправят отношенията между православни и мохамедани? В бъдеще за Запада може би би бил изгоден голям "цивилизационен сблъсък" между православни и мохамедани, за да бъде въвлечена в него преди всичко Русия. Не ми се иска да споменавам какво би предизвикало това на Балканите. Затова ни е необходимо спешно подобряване на междурелигиозните отношения, развитие на сътрудничествното. А Босна се явява голямо препятствие пред това. Кой знае, може би точно заради това тя е и разделена по такъв начин.


Единият проблем на Македония е вътрешен и това е лутането в търсенето на корени, объркване около въпроса за идентичността, твърди Душан Пророкович