27 Септември 2021понеделник07:34 ч.

Неспокойно време за елита

В Хърватска се очаква гореща политическа есен

/ брой: 230

   Дойде новият есенен политически сезон в Хърватска, а с него се очаква и относително неспокойно време за политическата класа в страната. През декември са президентските избори, а през следващата, 2015 година са парламентарните. Рейтингът на правителството на премиера Зоран Миланович се срива с всеки изминат ден, а опозиционната Хърватска демократична общност (ХДЗ) видимо се завръща на политическата сцена. Расте подкрепата и за партия "ОРЕХ" на бившата членка на управляващата Социалдемократическа партия (СДП) Мирела Холи от страна на левицата, а отдясно са в подем бившите членове на ХДЗ от партията "Съюз за Хърватска". И докато обикновените граждани живеят все по-тежко, а правителството е безидейно по отношение на въпроса как да изведе страната от кризата, реториката на политиците показва как предизборната кампания вече е започнала. Нормално е най-тежките дебати да се водят между ХДЗ и СДП, съответно между техните кандидат-президенти Колинда Грабар-Китарович (идваща от мястото на помощник генерален секретар на НАТО и бивша министърка на външните работи на Хърватска) и настоящият президент на Хърватска и кандидат за втори мандат Иво Йосипович.
    И в управляваща коалиция в Хърватска се наблюдава засилване на напрежението вътре в съюза между СДП и техния основен партньор - либералите от Хърватската народна партия (ХНС), водена от вицепремиера и министър на външните работи на страната Весна Пусич. Пусич е наясно с рейтинга и на премиера Миланович, и на СДП, и на правителството и съответно полага все повече усилия да търси простор за ново маневриране с цел търсенето на нов, вероятно бъдещ и по-перспективен партньор за следващите парламентарни избори през следващата година. Не е случайно, че Пусич вече няколко пъти дава изявления в духа на "Искам да отстъпя партията на младите колеги в нея...". По всяка вероятност това се дължи и на факта, че Весна Пусич има апетити за ново поле за изява и вече е съвсем ясно, че ще се кандидатира за мястото на Генерален секретар на ООН. Оценките обаче са, че шансовете на хърватската външна министърка са относително малки, че дори и незначителни. Анализаторите в страната смятат, че Пусич е пропуснала уникален шанс да се кандидатира и да получи мястото на еврокомисар. Например, поради малкото жени в Еврокомисията и нейното сериозно политическо минало и опит тя е могла да очаква да получи сравнително леко номинация за еврокомисар и без големи препятствия да получи и пост, по-добър от този на сегашния хърватски еврокомисар Невен Мимица, който през следващите четири години ще води ресора за международно сътрудничество и развитие. Очаква се ако Пусич промени все пак работното си място от хърватското МВнР и ХНС неин заместник в партията да бъде сегашният министър на икономиката Иван Върдоляк.
    Понастоящем опозиционната ХДЗ основно се грижи за увеличаване на своя коалиционен потенциал и подписва наред коалиционни споразумения с редица малки партии, какъвто е случаят с Партията на хърватските либерали (ХСЛС). Въпреки че подобни политически формации практически нямат шансове за влизане в хърватския парламент, маневрата на ХДЗ цели да ги отдалечи от управляващата СДП и да намали до минимум потенциала на социалдемократите за нови коалиционни партньори. Очаква се съвсем скоро ХДЗ да започне преговори и с две десни регионални партии - в Славония с Хърватската демократична партия на Славония и Бариня (ХДССБ) и с партията "Хърватска зора" на довчерашния член на ХДЗ Милан Куюнджич.
    Импулс за ХДЗ със сериозни последици за следващите парламентарни избори може да бъде и победата на Грабар-Китарович на президентските избори. Въпреки че понастоящем Йосипович води с около 20% пред Китарович, анализаторите смятат, че в неговото поведение се усеща определена нервност и несигурност. Основното мото на кампанията му ще са промени в хърватската конституция и изборния закон, т.е. "създаването на нормална държава". Китарович обяснява, че Йосипович е също толкова виновен за лошото икономическо състояние в Хърватска, колкото и премиерът Миланович, тъй като двамата са партийно свързани по линията на СДП, а Йосипович дори не е направил опит да "дръпне юздите" на премиера. Може определено да се оцени, че Йосипович е напълно наясно с неволите и минусите на правителството и премиера Зоран Миланович, чак се смята, че между двамата има и определена доза непоносимост, но настоящият президент е наясно, че без инфраструктурата и подкрепата на СДП ще изгуби изборите и поради тази причина между него и Миланович е сключено крехко временно примирие. От друга страна, една победа на Йосипович би могла да спре падането на рейтинга на правителството. И така - докато не отминат президентските избори, не следва да се очакват сътресения между Йосипович и Миланович, въпреки многото предпоставки за такива и надеждите на голяма част от членовете на СДП за промени в структурата на партията.
    Ако обаче победи Грабар-Китарович, подобно развитие би означавало продължение на победния ход на ХДЗ с оглед на резултатите на партията на последните местни и европейски избори.
    От друга страна, може да се очаква, че в Хърватска може да се появят и нови политически опции в края на тази или началото на следващата година. Преди всичко става въпрос за актуалния кмет на Загреб Милан Бандич, който вече десет години печели и ръководи уверено хърватската столица. Друг политик, който се очаква да се завърне на сцената, е бившият председател на ХНС Радимир Чачич, който ще основе нова партия и съществена опция за бъдещо сътрудничество на съюза Бандич-Чачич.


В Хърватия европейската еуфория липсваше дори и преди присъединяването, а година по-късно е още по-малко. Причините са очевидни: членството не доведе до икономически и инвестиционен подем, нито до повече заетост - в известно отношение страната е дори в по-лошо състояние отпреди. Сега изглежда неизбежно Хърватия да е в рецесия и през 2015 г. за шеста поредна година. И намирането на изход далеч не е проста задача


Рецесията изяде 100 000 работни места в Хърватия. А външният дълг на страната - една от европейските държави, които пострадаха много от кризата - достигна 53 млрд. евро. Най-новата членка на ЕС очевидно все още не може да се справи с рецесията. По време на кризата в Хърватия бяха закрити над 100 000 работни места. Кризата изяде и един държавен бюджет

Военни и вертолет „Кугар“ гасят пожара над Карлово

автор:Дума

visibility 92

НОИ няма да повишава осигурителните вноски

автор:Дума

visibility 128

БСП се включи в кампанията на Румен Радев

автор:Дума

visibility 135

/ брой: 184

Автобусни превозвачи спорят за протестите

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 184

Искат 9% ДДС на всички стоки и услуги

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 184

"Булгаргаз" с ново дело срещу "Топлофикация София"

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 184

Кристалина Георгиева била в БНБ преди две седмици

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 184

Социалдемократите печелят изборите в Германия

автор:Дума

visibility 270

ЕС призова за деескалация в Косово

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 184

ООН критикува Киев заради Източна Украйна

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 184

Конституцията на РСМ да включи българите

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 184

Тъпо упорство

автор:Павлета Давидова

visibility 152

/ брой: 184

Вирусът си има помагачи

автор:Велиана Христова

visibility 161

/ брой: 184

Завръща ли се Бурканбанк

автор:Евгени Гаврилов

visibility 131

/ брой: 184

Пътят към върха

автор:Ина Михайлова

visibility 164

/ брой: 184

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ