Несподелена любов

Несподелената любов причинява страдания и мъки. Нашата любов към еврото е точно такава. Ние се натискаме, но никой не ни иска в клуба на най-богатите. Видя се и в края на миналата седмица, когато стана ясно, че така очакваната покана за приемането на България в чакалнята на еврозоната и в Банковия съюз се отлага. А това бе една от основните теми на българското европредседателство точно преди година. Според графика на управляващите от юли 2018 г. България се надяваше да влезе едновременно в Банковия съюз и в преддверието на еврозоната (механизма ERMII) до средата на 2019 г. Кабинетът подаде официално искане за членство в Банковия съюз на 18 юли миналата година, след като на 29 юни 2018 г. в писмо до евроинституциите правителството пое шест ангажимента като условие България да бъде приета в "чакалнята". Едно от тях бе влизането и в Банковия съюз. 

Отлагането на поканата може да бъде обяснено и с политическите пазарлъци в Брюксел след евроизборите, но то по принцип не може да е добър сигнал за икономиката ни. Разбира се, общите очаквания са, че след приемането на единната валута кредитите у нас ще поевтинеят и ще намалее рискът в банковата система. Това от своя страна ще доведе до повече възможности за инвестиции. Въпросът е за социалната цена на този процес. Сигурно е, че тя ще бъде платена не от банките, а от хората. Освен това влизането в Банковия съюз ще постави страната ни в неравностойно положение, защото решенията на ЕЦБ ще бъдат задължителни за нея, без тя да има право на глас.

От друга страна, еврото не е задължително условие за просперитет. В ЕС има държави със стабилна икономика, а не членуват в  еврозоната. Пример са Полша и Чехия. Или както казва американският нобелист по икономика Джоузеф Стиглиц: "Еврото е човешко дело. Неговите очертания не са резултат от неумолимите закони на природата. Еврото може дори да бъде изоставено, ако се наложи."