Несигурност и нестабилност грозят икономиката

За постепенното преминаване към стабилизация и към по-голям растеж на икономиката ни в годините, последващи световната финансова и икономическа криза, е наложителна и по-активна кредитна дейност от страна на банките, които са ключов фактор за финансиране на икономиката и особено при обновяването на производствени мощности. Банките все още търсят оптималния вариант за своите приходи, съответстващ на съществуващите у нас условия. За това свидетелстват и последните данни, които показват повишение на сумите по привлечени депозити. От съществено значение е да се увеличи процентът от банковите приходи от кредитиране на по-рискови, но реално действащи сектори на икономиката ни за сметка на по-ниско рисковите, но и с по-ниска доходност инвестиции извън страната.
Дългострочното инвестиционно кредитиране все още се избягва поради несигурността и нестабилността на политическите перспективи за развитие на България и оттам на съответния сектор от икономиката ни.

Все още се работи на парче

с непосилни за кредитополучателя обезпечения. Лихвите по кредитите са на достатъчно високо ниво, за да обезпечат получаването на добра доходност от страна на кредитиращите институции. Банките съвсем закономерно са повишили своите изисквания за оценяване на кредитния риск, но това от своя страна води до по-голямо ограничение на кредитната експанзия. Същевременно много от фирмите, кандидатстващи за кредити, не са подготвени да отговорят на съответните изисквания за доказване на реални доходи. Не е тайна, че голяма част от дейността им е в сивата икономика и реалната печалба се прикрива с цел неплащане на данъци и други налози. Това крие и неблагоприятни за съответната фирма последствия, когато към един добър бизнес план липсват възможности за доказване на съответните гаранции по неговата възвръщаемост, а оттам и невъзможност за реализацията на проекта, който би донесъл разширяване на дейността или печалба за фирмата, а също така и създаване на нови работни места в икономиката на страната.
Косвено до голяма степен върху липсата на кредитиране влияе и

липсата на реално действащ фондов пазар

Това би представлявало една доста добра конкуренция на кредитния пазар и би стимулирало  намаляването на значителната за момента разлика в лихвените равнища между депозити и кредити, което сега затруднява най-вече фирмите от малкия и средния бизнес. Една част от фирмите се обръщат вече и към кредитиране отвън, но то в повечето случаи е под формата на джойнт-вентчър, полезен най-вече за чуждестранната фирма, предоставяща  кредита. В немалко страни съществуват данъчни облекчения за компаниите, ако инвестират средства или кредитират фирми от развиващите се страни или страните от Източна Европа. Това се използва от чуждестранните компании за бъдещо изкупуване на фирмата или завземане на бизнеса й, но не с цел развитието му, а с цел източване на активи или затваряне на конкурентни предприятия.
Трябва да продължи търсенето и стимулирането от страна на държавата ни на инвеститорите, извършващи преимуществено инвестиции на зелено, но не само в секторите на услугите, а най-вече на инвеститори, търсещи създаване и развитие на нови производствени мощности. Това може да е под формата на по-големи данъчни преференции и облекчения за производители и износители, а също така и под формата на дотиране на определени цени в производства със социално значение за страната ни.
Доста често в последните години от съвременното ни политическо развитие държавата не само не е съдействала за създаване на предпоставки за развитие на икономиката ни, но и чрез своите институции не е била на необходимото ниво за вземане на правилното управленско решение. Тези години бяха

белязани от знака на неяснотите

и несигурността в идеите за развитие на обществото ни, илюзиите, експериментите и нереалните очаквания за това някой друг да дойде и да оправи икономиката и страната ни. Губи се и ценно време поради факта, че често доста повърхностно се подхожда към приемането на съответната необходима за развитие на икономиката ни нормативна уредба. Приемат се закони и други нормативни актови, без да се оцени тяхната бъдеща ефективност, или се работи на парче по съответна поръчка за задоволяване на частен и корпоративен интерес. Затова и сега ние виждаме как се връщат за частична преработка или коренна промяна вече приети закони и постановления. При промяна в политическата обстановка и поради хроничната липса на консенсус в политическите сили у нас по важни за развитието на страната ни въпроси се стига до тотално отвърляне и спиране на вече започнати преобразувания в различните сектори на икономиката или нанасянето на корекции, задържащи тяхната ефективност.

Доверието в институциите, което сега липсва

до голяма степен е онова нещо, което поддържа държавността и би спомогнало за просперитета на икономиката ни, а оттам и на нацията като цяло. Корупцията и престъпността са своеобразно задържащо ниво, а те се пораждат и стимулират именно и от последствията на недобрата спойка в работата между институциите. Колкото по-високо е равнището на корупция и престъпност, толкова по-ниско ще е равнището на инвестиции в страната ни. На инвеститора е необходима сигурност и дългосрочна непроменяемост на нормативната база, което се отразява неминуемо и в повишаване и на кредитния рейтинг на страната. Ако България има ниско международно доверие и съответно по-нисък кредитен рейтинг, не е възможно да се търси бързо подобряване на позициите й на международните финансови пазари.
Час по-скоро трябва да се осъществят докрай и болезнените, но необходими реформи в приватизацията на държавния сектор, а не да се отлагат във времето от криворазбрано избягване на социални сътресения. Хората са склонни да прояват съответното разбиране, но това е възможно само с  непродължителност във времето на реформите и, разбира се, когато не се поддържат нереалистични очаквания. Всяко закъснение се отразява негативно на икономиката ни и ни отдалечава с доста бързи темпове в права пропорционалност от развитите европейски държави. Нужно е и 

правилно разпределение на данъчната тежест

върху различните слоеве от населението, като се отчитат разликите в развитието на съответните общини.
Напоследък се забелязва и рязко засилване на бюджетната рестрикция към формирането на бюджетите на общините и силното ограничаване на бюджетните разходи в социалната сфера, образованието и здравеопазването. Бюджетът (особено при валутен борд) е основният инструмент, с който може да се въздейства върху икономическите процеси в страната. Но същевременно заложената ниска нереална инфлация, честите изменения в разходната му част и неактуализирането на бюджета от управляващите, когато това е необходимо, води до изцяло негативни за страната ни икономически последици, но те остават често несанкционирани от отговорната за това институция (Народното събрание). Имаме неравномерност в приходите и разходите на бюджета именно поради недобре премислена политика на вътрешния дълг. Сега се забелязват опити за намаляване на данъчното натоварване, но това трябва да стане особено внимателно с цел ненатоварване на едни групи от обществото за сметка на други. Забелязва се и поддържане на целенасочено ниско предлагане на ДЦК от страна на Министерството на финансите. Това неминуемо рефлектира върху развитието на финансовия пазар. Много от пенсионните и застрахователните дружества не могат да инвестират в подобни инструменти у нас поради липсата им на пазара, а същевременно са ограничени от инвестиране извън страната ни. Институциите са допълнително ограничени във възможностите за инвестиции и поради изискването за диверсификация на риска. Затова делът на депозитите в чуждестранни банки се увеличи в последно време. Това обаче е и парадоксалното в нашата икономика. Трябва да се търси намаление на рестрикциите при възможностите за инвестиране на тези институции, за да не се отклоняват средства в чужбина.

Валутният борд трябва да бъде запазен

за момента на всяка цена, тъй като той се явява гарант както на доверието към финансовата система у нас, така и като форма на изравняване на пропорциите в ценовата политика между нашата страна и страните от Европейската общност. Определено валутният борд съдейства за поддържане на позитивно отношение на потенциалните инвеститори към икономическата ситуация в страната в по-дългосрочен аспект. При ликвидация на валутния борд т. нар. валутни спекуланти отново ще атакуват лева, а той едва ли е в състояние да издържи втори силен трус като този през 90-те години на миналия век.
От важно за икономиката ни значение е и

евентуалното влизане в еврозоната

Това би довело до стабилна и твърда валута на страната и по-лесно приобщаване към европейската икономика. При една евроизация ще се елиминира и начисляването на т. нар. рискова премия към кредитите. Същевременно обаче бюджетът ще бъде облекчен от намалението на нивата на лихвите по обслужването на вътрешния дълг. Така или иначе, днес повечето от банките предпочитат да кредитират в евро и една бъдеща евроизация няма да окаже съществено влияние или да създаде затруднение на пазара на кредити. При по-ниските нива на инфлация ще се открои рязко различието в заплащането на труда, но и би се съкратила дистанцията между страните от европейската общност и България. Има риск от възможността все повече българи да потърсят своята реализация навън, което може да рефлектира със значителни социални последици върху демографските условия у нас. Затова задължително условие трябва да остане (до влизането на страната ни в еврозоната) запазването на валутния борд. Необходимо е да се засили и оперативният банков надзор за сметка на дистанционния, което би повишило и сигурността в дейността на банките и особено при предотвратяване на операции, свързани с прането на пари.

Даденостите в географското ни положение

ни предразполагат за развитие на предимно два основни отрасъла на икономиката - туризъм и селско стопанство. Покрай тях може да се постигне и развитие на всички преработващи промишлености и обслужващи дейности. Това трябва да е и по-дългострочната стратегическа цел за развитие на икономиката ни. За това е необходимо да се приеме и закон, с който земята ще може да се продава на чуждестранни инвеститори. Това ще увеличи интересът към инвестиране в тази посока у нас, а оттам и към инвестиране и в съпътващите производства и промишлености. За тази цел едни преференциални данъци, мита и акцизи за селскостопанските производители и туристическата индустрия ще стимулират развитието на тези отрасли с бързи темпове.