02 Юли 2020четвъртък15:31 ч.

Несигурният фундамент

Етническият сепаратизъм потъпква мотото на ЕС "Единство в многообразието"

/ брой: 227

автор:Петър Бочуков

visibility 1633

В годините на разведряването в отношенията между Изтока и Запада най-значимото постижение на дипломацията бе Заключителният акт от Хелзинки, подписан през август 1975 г. от 33 европейски държави, САЩ и Канада. С него се признаваше следвоенното статукво на Стария континент и бе утвърден принципът за ненарушимостта на границите, установени след Втората световна война. Но действието му не бе задълго. Петнайсетина години по-късно дойдоха: логичното обединение на Германия, разпадът на Съветския съюз, на Югославия и Чехословакия, очертали на европейската карта границите на двайсетина нови държави и създали условия за познатия "ефект на доминото" и за по-нататъшно "роене на Обединена Европа".
Във времето на блоковото разделение принципът за ненакарнимостта на границите бе единствената ясна норма, която гарантираше смисъла на понятието международно право. Но след края на студената война не се намериха гаранции за справедливо решаване на многобройните етнически кавги. И така възникнаха не един и два кървави конфликта на Балканите и в Кавказ. Историческите и културните причини за тях са ясни. Тревожното е, че те не са само минало. Според прогнозите на авторитетни европейски институти на политическата карта на континента през следващите две-три десетилетия ще се появят още десетина нови държави. Какви са основанията за подобна стряскаща прогноза? Отговорът ни дава един от бащите основатели на Обединена Европа - Жан Моне, който бе казал: "Ако още веднъж трябваше да започвам отначало, бих започнал от културата." Тя обаче не се поддава на управление и на контрол. Понятия като идентичност, ценности, манталитет и т.н. обикновено биват призовавани във времена, когато не всичко върви както трябва. Когато икономиката не работи, когато институциите не си вършат работата, а светът изглежда съвсем различно от очакваното, тогава се посяга към културата, за да се потърси източника на солидарност. С надеждата, че така могат да бъдат превъзмогнати трудностите. Но културата изобщо - от една страна, свързва хората, а, от друга, ги обособява и отделя от другите. С отношенията помежду си косовари и сърби, а също и албанци и македонци, недалеч от нашите граници всекидневно потвърждават това... Заплахата от обезличаване естествено води до изтъкване на своето, отличителното, различното от чуждото.
След неочакваната драматична промяна на границите, настъпила в началото на 90-те години, отново се появи старият проблем за политическите и етническите граници, но вече на интегрирана Европа. А културното многообразие се оказа не само неоспорима ценност, но и източник на заплахи. Мотото "Единство в многообразието", (латинското IN VARIETATE CONCORDIA), така и до ден днешен няма истинско реално покритие. Очевидна е липсата на единство - културните идентичности на отделните райони се оказаха много по-силни, отколкото общата европейска идентичност. Все по-трудно се говори за светло бъдеще на фона на ширеща се бедност, безработица и престъпност.
Конкретните примери са в изобилие. Старата белгийска болест - сепаратизмът, в последно време има нови пристъпи. И то във време, когато Белгия е ротационен председател на ЕС. Близо четири месеца след парламентарните избори в Брюксел не могат да сформират правителство заради сериозни разногласия между френскоезичните и фламандските партии в страната. Сепаратистите от Фландрия и социалистите от Валония получиха най-много места във федералния парламент на предсрочните парламентарни избори през юни. Но до този момент формула за разпределението на бюджета между регионите не е намерена. Това са първите избори в Белгия, на които сепаратистките партии печелят най-много места и са ново предизвикателство за крехкото единство на федералната държава. Но то внася и неясното в европейския процес в особено труден момент за съюза, който все още не е преодолял тежките финансови проблеми на задължнялост и високи дефицити. Двете правителства на холандскоезичната област Фландрия и на френскоезичната Валония вече имат значителна автономия, но фламандските партии искат тя да се разпростре и в правосъдието, здравеопазването, социалното осигуряване, данъчната система и трудовия сектор, докато по-бедните френскоезични белгийци се боят да не загубят гарантираните от федералната социална система помощи.
Разширяването на Европейския съюз на Изток не можа да предпази континента от присъщи за 19 век явления, които заплашват вътрешното единство на Обединена Европа. Етническата й карта е изключително пъстра. В Испания автономия искат каталунците и баските. По време на световното първенство по футбол - в деня на испанския триумф, един милион каталунци демонстрираха в Барселона със сепаратистски искания. Техният постоянен лозунг е "Каталунците нямат крал". Баските, които населяват северната част на Иберийския полуостров, неотдавна обявиха чрез трима маскирани техни говорители, че терористичната формация "Отечество и свобода за баските" - ЕТА, прекратява въоръжената си кампания, която води повече от половин век. На тази декларация в Мадрид не повярваха. Защото ЕТА не се е отказала от идеята си за независимост и обединение с баските във Франция. Също така и в Лондон не са сигурни, че Ирландската републиканска армия и нейните крила и фракции са заровили завинаги "томахавката". Мирният процес в Ълстър, започнал преди 13 години, остава пред риск. Късни мутанти на Ирландската републиканска армия, отцепили се от нея фракции с непримирими паравоенни структури, от време на време по един варварски начин напомнят за себе си. Все още много квартали в Белфаст са отделени един от друг със стени. Все още много младежи от чувстващото се потиснато католическо малцинство носят в сърцата си виталната идея за независимост от британската корона. ИРА-истинска, създадена през 1997 г., осъществи на следващата година най-кървавия атентат в новата история на конфликта, при който в град Оума загинаха 30 души и над 200 бяха ранени. През 2000 г. пак тази отцепническа бригада извърши дръзка ракетна атака МИ-6 срещу сградата на британското външно разузнаване в Лондон.
 Шотландците също искат самостоятелност. Те имат своя история, свое законодателство, своя презветерианска църква, различна от англиканската. В планинската част на страната се е оформила една от отличителните черти на тази част от Великобритания - шотландсската кланова система, особено чувствителна по въпроса за националната самобитност. Сериозните анализатори не изключват възможността сепаратистите в северната част на Великобритания да постигнат своето в недалечно бъдеще.
Организации, свързани с Демократичния съюз на унгарците в Румъния, неотдавна изпратиха в ООН доклад, в който обвиняват властите в Букурещ в нарушения правата на унгарското малцинство на "всички равнища". Те искат в районите с компактно унгарско население особен статут, "в съответствие с европейското законодателство", което на практика означава териториална автономия. Милион и половина румънски унгарци не искат да се откажат от националната си идентичност. Унгарски малцинства има също в Сърбия, Словакия, Словения, Хърватия и Австрия. 
Проблемът на унгарското малцинство в Румъния не е нов. Той е свързан с разпада на Австроунгарската империя. Поражението й в Първата световна война доведе до радикално прекрояване на границите в Европа. Съгласно подписания през 1920 г. Трианонски мирен договор територията на Унгария намаля със 72 процента, а населението - с 64 процента - от 21 - на по-малко от 8 милиона души. Сегашният демарш на унгарските организации в Румъния за пореден път показва, че исторически противоречия остават неразрешени, независимо от добрите идеи, идващи от Брюксел... Това се отнася и до Република Кипър - един много сложен етнически възел. От 2004 г. Кипър е член на ЕС като единна държава, но на нейната територия се намира самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република, призната само от Анкара.
Не особено успешна е и концепцията за Европа на регионите, белязани от социокултурен знак. В началото те бяха обект на европейската политика и трябваше да се превърнат в ангажирани участници в европейския проект. Но това не се случи. Националните правителства извадиха принципни несъгласия. И чрез това многообразие, носещо своята културна специфика и идентичност, не можа да се постигне единство. Което ражда евроскептицизъм и разклаща несигурния фундамент...


Новите контури на света


Родово-племенните връзки - расовите, етническите и религиозните - стават по-важни от границите. В продължение на векове хората са използвали карти за установяването на границите, които са се определяли от политиката. Днес възраждането на родово-племенните връзки в цял свят води до създаването на по-сложни глобални алианси, пише в последния си брой седмичникът "Newsweek". Там, където някога границите е определяла дипломацията, днес историята, расовата и етническата принадлежност, а също и културата, делят човечеството на нови, динамично развиващи се групи. Племенните връзки са стари като света, но политическите сътресения и глобализацията засилват тяхното значение. Новите контури на света започнаха да се забелязват след края на студената война. Границите на този нов свят ще бъдат непостоянни, подлагани от време на време на промени. Ярък пример в това отношение е Новата ханза - Дания, Финландия, Германия, Холандия, Норвегия и Швеция. В 13 век се създава алиансът на Ханзийския съюз, наречен от Фернан Бродел "обща цивилизация, създадена от търговията". Тези страни имат не само общи германски културни корени, но и щедра система на социално осигуряване, впечатляващо равнище на благосъстоянието, образованието и техническите иновации, заключава "Newsweek".
 

Първа копка на "Белене" - най-рано след 2,5 г.

автор:Дума

visibility 259

/ брой: 124

Неочаквано токът поскъпна с 3 на сто

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 124

Спестени харчове увеличиха бюджетния излишък

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 124

"Фолксваген" се отказва от нов завод в Турция

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 124

САЩ изтеглят 9500 военни от Германия

автор:Дума

visibility 1558

Руснаците одобриха промените в конституцията

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 124

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 578

/ брой: 124

Здравеопазване, което не лекува, а ограбва

автор:Иван Аладжов

visibility 293

/ брой: 124

Кой и защо плаче за "жертвите на комунизма"?

автор:Нако Минчев

visibility 450

/ брой: 124

Датата

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ