Нещо ще се случи...

Ще си търся късмета навън, защото това не е държава. Държава, която не става за нищо, най-общо казано. Толкова загубено време до момента, че не съм сигурен какво може да се направи, за да се живее нормално в нашата България, независимо от наблюденията и от европейските институции. Другото е, че българският бизнес разбира лоялността едностранчиво - работодателят иска лоялност от теб, а като дойде времето той да проявява своята към тебе, те подминава. Няма грижа за хората. Струва си дори да слугувам в чужбина, но да знам, че ще се случи нещо напред във времето. Това твърди категорично млад мъж, току-що дипломирал се мениджър по туризма. 
Думи, които обясняват защо 16 на сто от българите вече са емигрирали, а още 20 на сто се канят да го направят, както стана ясно вчера. Без дори да се замислят, че българинът винаги ще си остане чужденец сред чуждите, щом се отдалечи от корена си, че неговите деца ще подобряват демографията на други държави, че ще пълнят нечии чужди социални фондове, а тук ще изнемогват собствените му родители, които, ако не им помагат с гурбетчийските пари, направо са умрели...
Лошото е, че за това не си дават сметка и управниците ни. Въпреки шикалкавенето и методиките, с които се прави цифрова еквилибристика у нас, нещата вече са видими с просто око. Висша профсъюзна лидерка пак вчера прогнозира безработица от 19 процента, а заетостта върви надолу, бе нейната констатация. Наред с припомнянето на най-ниските ни заплати и оцеляващите работещи с цели 3,96 евро на ден. Аргументи "в полза" на емигриращите българи има много повече - по-лесно е да се споменат добрите резултати от 22-годишното ни лутане по пътя на демокрацията. Но всъщност е много трудно и това - просто такива не се намират, колкото и да ги търсиш... Обезверяването е тотално, ще ви каже всеки неспециалист дори. Озверяването - също. За традиции отдавна никой не споменава, с тях, доколкото ги има, управниците ни помпат патриотизъм и някакъв оптимизъм, които бързо ерозират или се обръщат в нещо друго... Притиснати от взиране в проблеми и нерешими казуси в оцеляването. Поединично. Човешко е всеки да опита късмета си другаде, по земи, където също има проблеми, безработица, бедност. И все пак - по-добре там, отколкото тук. С онази мисъл от началото - че ще се случи нещо напред във времето. Ако и да си спомнят честичко думите за онова облаче ле бяло...