Нещо по-добре от нищо

Над 100 000 подписа внесе КНСБ в парламента. Подписката е не само на синдикални членове, а и на всички, които се вълнуват от правата си на работното място и необходимостта от приемането на предлагани от конфедерацията законодателни промени. Промени, които целят да хвърлят камък в блатото на защитата на трудови, социални и синдикални права.
Трудовата библия - Кодексът на труда, и редица нормативни документи и сега уверяват колко и какви чудесни права имаме като наети, а синдикатите ни призовават да си ги отстояваме твърдо. Права, които не винаги струват пари, но управляващите трябва да ги гарантират. Всички обаче знаем колко хард можем да ги отстояваме при тази нарастваща безработица, ликвидации, приватизации, несъстоятелност, страх за хляба и "ритане" на трудови книжки... Скорошно изследване на трудовия климат на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ сред 3803 наети и самонаети установи, че 69,4 от тях се страхуват от бедността, високите лихви плашат 26,8 на сто, от инфлацията се опасяват 26,4 на сто. Самооценката "богат-беден" показва, че бедните растат, а богатите намаляват. Колкото до оптимизма - повече са тези, които разчитат на личните си възможности. От изследването става ясно още, че над 80% от фирмите у нас не осигуряват условия за квалификация на персонала си, а като оценка на ценностите хората посочват сигурната работа и справедливото заплащане. Засега в страната има само 4805 колективни трудови договора, твърдят синдикалистите.
КНСБ аргументира няколко законодателни промени, които са крайно необходими и целят уреждането на редица права на наемния труд, между които: синдикално сдружаване и неговото гарантиране чрез допълнения в НК; снабдяване с изпълнителен лист за вземания, произтичащи от трудово правоотношение, от съда, въз основа на извлечения от сметки и неговото уреждане отново в ГПК; колективните преговори и колективното трудово договаряне и неговото доразвиване и усъвършенстване в КТ; колективни действия и стачка съобразно конституцията и допълнителното им уреждане в действащия Закон за уреждане на колективни трудови спорове.
У нас сега никой не се занимава със статистика колко са неиздължените пари на работещите, твърдят юристи. В общественото пространство циркулират цифри, които често се използват на принципа "Всяка коза за свой крак". Исковото производство за вземанията специалистите определят като излишно занимание. Първо, защото и сега работодателят може да издаде извлечение, ако му бъде поискано, от което да се види колко дължи и за кога. Това да се признава директно от съда, вместо да се губят една-две години, ако водиш дело, предлагат синдикалистите. Пък и дори да бъдат осъдени работодателите, те протакат вземането. С предлаганата промяна от КНСБ с изпълнителен лист, от който е видно, че имат да вземат пари работниците, ще се спести минаването през съда и задължението да доказваш, че нямаш сестра... Колкото до правото на синдикално сближаване, от КНСБ напомниха, че навремето "Сибанк" бе осъдена за нарушаване на това право, но прецедентите продължават и затова се настоява за криминализиране на възбраната. На принципа защо сам, като можем да бъдем повече. Което само по себе си е нещо по-добро от нищо. Макар че запознати не са големи оптимисти за промените, ако се съди по начина на преговорите, позицията на работодатели и уклончивото поведение на мнозинството от депутатите. В този смисъл исканите промени имат нужда и от подкрепата на социалноотговорните политици.