Нещастна приказка

Деца подаряват играчки на деца. Колко хубаво звучи това! Но, за съжаление, смисълът е съвсем друг. Стигнахме дотам, че австрийчета да пращат играчки, дрехи, лакомства и принадлежности за училище на децата на работещите във "ВМЗ-Сопот".
Защо я докарахме дотам, че чуждите малчугани да правят жест за нашите, а държавата въобще да нехае? Как ли изглеждаме в очите на чужденците, щом успяхме да трогнем дори децата им? С какви ли "мили думи" биваме коментирани по света? Колко ли жалки и нещастни изглеждаме в чуждите очи?
Докато нашият премиер кара майките им да си продават пръстените, някой друг е обърнал по-сериозно внимание и е решил да помогне с каквото може. Кой от нас се замисли и трогна, че тези работници, като остават без пари, децата им остават без храна? Кои българи направиха дребен жест?
Политиците вместо да ходят по градовете и да обясняват, че ни очаква светло бъдеще, да бяха заделили малко пари за храната на тези деца. Обаче така няма да останат сигурно средства за мачове на отборите с имена на горди животински породи, за гориво на полети от София до Пловдив, за сьомга на кучето на зам.-председателката на парламентарната група на ГЕРБ... Все важни неща за развитието на младежта. Ако АЕЦ "Белене" ще се строи от парите на пенсионерите, както бяха казали от ГЕРБ, питаме се храната на децата пак ли някой омразен опонент взе?
Борисов беше казал, че асфалт не се яде, но без него няма ядене. Е, след толкова хиляди километра магистрали, които правителството построи, колко хляба трябва да правят? И защо в такъв случай децата ни седят гладни?
Част от българчетата растат в мизерия, а ние после очакваме да останат тук. Очакваме това да е бъдещето на България. И как точно гладното детство ще работи за бъдещето на страната?
А на тези, които растат в чужбина, когато не слушат, сигурно ще им бъде разказвано за съдбата на нашите деца.
Нещастна приказка за деца.