Нещастието българско

Ооох, най-накрая България излезе на първо място в европейска класация. Оказа се, че сме най-нещастни на Стария континент, а веднага след нас се нареждат германците, наши събратя по мирова скръб.
Иронията може би е неуместна, но системното излизане на България начело в такива класации издава огромен проблем. Нещастието не е свързано с материалното положение. А с влудяващото усещане, че нищо няма да се промени в бъдещето. Че най-добрите дни са някъде там, в цветното минало, и няма как да се повторят.
Имаше един стар виц. Питали радио "Ереван": "Абе, кога ние, българите, ще заживеем по-добре?" Радиото без колебание веднага отговорило: "Ама нали вече живяхте по-добре..."
Точно тук е голямата трагедия на настоящето. От години телевизионни мошеници и политически еднодневки обещават бърза промяна и добър живот, а крайният резултат е плачевен. Всички оцеляваме поотделно, затворени в своите балони от нещастие и влудяващата липса на перспектива.
Тревожност, апатия, несигурност - това са взривоопасните съставки на българското нещастие. Убеден съм, че дори и германското е по-различно. Те поне живеят в държава, която съществува и може да се промени.
Ние живеем само в спомени за по-добрия живот. Тъжно е. Нещастно.