Несъбитието на деня

Александър СИМОВ

Несъбитието на деня. 

Така колеги журналисти определиха предизвестения провал за избор на председател на парламента, който видяхме на живо по всички телевизии. Това е буквално повторение на сюжета от началото на 48-ото Народно събрание, когато същата драма заплашваше да хвърли страната в невиждана конституционна криза.

И тогава, и сега причината е една и съща - блокиралият диалог, политическото партизанство, партийният нарцисизъм и кризисното усещане, че поредно Народно събрание върви към зрелищен и скоростен финал. Накуп това са съставки за истинска катастрофа, защото в такава атмосфера няма партия в изолация. Просто всички са в изолация. Никой с никого не говори...

Парламентът е огледало на обществото, защото буквално повтаря разделенията в него. Същевременно от Народното събрание се очаква визионерство и изход от кризата. Обществото може да се отдава на безкрайни спорове и мелодраматични битки. Народните представители нямат това право.

Усещането за дежавю бе съпроводено и с екзотичното предложение на ПП парламентът да се ръководи на ротационен принцип между тях и ГЕРБ. Тук вече имаме ситуация по Гоя - сънят на разума ражда чудовища.

Никъде в основния закон на страната не се предвижда подобна екзотична опция. При това кой и кога е определил, че ако има ротация, тя трябва да бъде единствено и само между двете най-големи парламентарни групи? Тази юридическа импровизация май е родена от човек, за когото "парламентаризъм" е празна и куха дума. И как само са го измислили - Народното събрание на всеки два месеца да сменя председателя. Потресът е пълен, а усещането за интелектуален апокалипсис - окончателно.

Предложението на ПП е техният опит да се спасят от поемането на отговорност. Хем да се опитат да дадат малко време на парламента, хем по всяко време да могат да вдигнат ръце и да ореват света, че нямат нищо общо с всичко, което се е случило. 

Нито един от уроците на предишния парламент не е научен, а хората пред телевизионните екрани виждат абсолютно същото скудоумие и дребни маневри, които ги карат да гласуват с отвращение. Или изобщо да не си правят труда да гласуват.

Точно в такива ситуации виждаме всички поражения, които нанесе политическото инженерство у нас. Лабораторията за нови партии е смъртоносна за държавата. Тя работи на пълни обороти, препрограмира политическия дневен ред, но в крайна сметка резултатите са доста мижави. Ако едно Народно събрание не е в състояние дори да заработи, как да очакваме обществото да усеща някаква обща цел и да бъде единно пред предизвикателствата.

Днес има няколко Българии. Те се срещат в парламента, но и там диалогът катастрофира. Защото конституционните мелодрами, новите партии, натрапчивият популизъм и всичко останало блокират всеки опит за излизане от кризата.

Несъбитието на деня. В недържавата на годината.