Непростима безпаметност

Станислав Бачев

В момента се прави опит за легитимация на нелегитимна власт. Целта не е спасяването на България, а изкупуване на собствените грехове. А тези грехове са отвъд изкуплението.
Държавата е в катастрофа.
Има два важни въпроса – кой носи отговорност за тази катастрофа и как ще се излиза от нея. Изброявам накратко резултатите.

България няма външна политика

България няма нито посока, нито съдържание, нито тежест на своята външна политика. Тя е изцяло подчинена на поведението и слабостта на политиците, които са я формирали. А същите, които са я формирали и я формират в момента, са с манталитет на прислуга. Прислуга навън, а вътре в България – бабаити. Това поведение и действията, които води след себе си, дават следните резултати:
1. В няколко правителства, поетапно и осъзнато, България зае изключително остра антируска позиция. След февруари 2022 г., когато започна руската специална военна операция, България беше вкарана ударно на губещата страна в големия световен конфликт. Сблъсъкът в Украйна е поле, на което той се случи физически, един фронт.
Нещо повече, България направи всичко възможно да пренесе това свое включване освен на военно-техническо ниво, чрез изпращането на оръжия, но и на обществено-културно ниво, чрез методичния процес на заличаване на историческа памет, разрушаване на паметници и всекидневна медийна манипулация. Българските официални лица – министър-председатели, външни министри, бивши външни министри от определени партии и други партийни фигури всеки ден в продължение на две години подвеждаха българското общество, правиха опити за изкуствено разделение и изкривяване както на настоящата действителност, така и на историческото минало.
Негативите за България са загуба на икономическо влияние, загуба на икономически възможности, загуба на ползите от географското положение и още много аспекти.

В момента се допуска огромна грешка,

като се влагат свръхнадежди и свръхочаквания в това, което новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп ще направи, за да затвори фронта в Украйна. Което пък даде като резултат цялото завъртане и опит за обратен завой на ГЕРБ, а и опита, който предстои да направят и другите политически субекти.
В рамките на кампанията за избор на президент през 2021 г. беше зададен въпросът „Чий е Крим?“. Всички масово искаха покаяние от настоящия президент за дадения отговор, че фактически Крим е руски. А днес същите, които искаха покаяние, вече говорят за „легитимация на нови държавни граници“.
Кой анализ ви показа, че фронтът в Украйна ще бъде затворен сега, а не след година? Или е наивното усещане, че Тръмп ще го затвори в рамките на месец? Кое би накарало руснаците да спрат точно сега, когато навлизат в своята най-силна фаза на операцията? Нашите видни стратези смятат, че руснаците ще спрат, защото Тръмп им е предложил сделка, която не могат да откажат? След всичко, което се е случило от 2013 г. и 2022 г. досега? Не, те ще спрат, когато изпълнят онези условия, които им гарантират защита на жизненото пространство на руските граждани, според техните условия и интереси. Това е обективният поглед и в него няма никакво залитане. Това означава, че ще бъде изпълнен приетият в Конституцията на Руската федерация текст за нейните нови граници, когато в тях бъдат включени Херсон и Запорожие, освен Донецк и Луганск. Обективният поглед, според мен, е, че минималната програма, която може да доведе до реална основа за преговори, е включването на Одеса, а вече и Суми.
А допускат ли сценарий, в който САЩ и Русия няма да се разберат на този текущ етап? Това означава продължаване на ескалацията до достигане на пределна точка на напрежение. Къде попада България при разгръщане на подобен сценарий? Това е риторичен въпрос, чийто отговор е даван много пъти. Ние сме част от втората линия след Украйна.
2. Българските политици вкараха България с

изключително крайна, небалансирана позиция

и във втория конфликт и фронт, който съставя голямата война – Близкоизточния. Знамето на Израел беше прожектирано на сградата на Народното събрание, докато правителството на Нетаняху извършва геноцид в Газа, Иран беше демонизиран, а Палестина все едно никога не е признавана от нас за държава.
Когато бяха пленени български моряци на израелски кораб, се оказа, че държавата няма лостове, чрез които да защити своите граждани. Още по-лошо, правителството на Сглобката между ГЕРБ и ПП-ДБ влоши допълнително ситуацията, когато се опита да извлече имиджови ползи преди т.нар. ротация. Време е тези неща да се изговарят публично. Резултатът беше катастрофален. Толкова за защитата на националния интерес и за живота на българските граждани.
3. България за много дълго време напред направи така, че да няма нито реална сила, нито мека сила да влияе на процесите в Северна Македония. На практика там българско влияние няма. Но българско влияние няма не само в РСМ, а във всяка държава на Балканския полуостров.
Могат да се изброяват още много примери, които характеризират катастрофата на външната политика на България. А външната политика е резултат от действията на всеки политически елит.

България няма елит, има антиелит

Крайният резултат е, че България е изолирана държава, която губи своите най-ценни дългосрочни и константни характеристики, които са предпоставки за разгръщане на държавна мощ и влияние. Това са географското положение, исторически демографски процеси и особености, и целия наш цивилизационен път като развитие от 681 г. до днес, включително времето на Османското владичество и резултатите, които то е оказало върху нас и нашата култура. Това са константни характеристики, които са в процес на безвъзвратно пропиляване. За да бъдат разбрани последните изречения от нашия антиелит, те могат да бъдат събрани в един израз – България трябва да води балансирана политика както на Изток, така и на Запад.

България няма енергийна сигурност

Големият извод и резултат е, че държавата беше постепенно превърната от износител на ток във вносител. България беше лишена от упражняване на външно влияние чрез енергетика, но и от осигуряване на вътрешна възможност за опериране в случай на криза или извънредно/военно положение.
България няма гарантирана водна сигурност. Водните режими или кризи със снабдяването с питейна вода в различни части на България са резултат от управлението на държавата през последните 20 години.
България е на прага на финансова криза. От 2020 г. бяха раздавани пари, които нямат реално производствено обезпечение, разхищават, теглят заеми, накрая стигнаха до предложението да се вдигнат осигуровките върху доходите. А освен това ще теглят и още заеми. Дефицит от 18 млрд., който всяка година се увеличава.
Отделен е въпросът за образованието, което е в основата на националната сигурност. А то също е в катастрофа.
Това е твърде неизчерпателно, но е безсмислено в този формат да се изброява повече, рамката е очертана.
Отговорът на първия въпрос - кой носи отговорност за всичко, което е изброено? Същите, които сега искат да спасяват България. Няма как управленско мнозинство да бъде излъчено от нелегитимно малцинство.

Фейсбук