Непосилно

Непосилната лекота на битието ни, както казва един писател, съществува само в представите на заобиколения от подтичващи мисирки и разни келеши наш премиер. Защото е трудно човек да си представи, че ще изкара 2517 лв., за да изхрани себе си и децата си. В столицата пък и 3312 лв. не стигат за живот с дори само една непретенциозна кошчничка с най-необходимото. Другото все остава за по-добри времена. Каквито вече 30 години не можем да доживеем. Само отчитаме как жизненото ни равнище, като нивото на река Дунав в сантиметри, намалява и намалява. Вдига се само кръвното ни с ръста на цените, а реалната нетна българска заплата инфлацията я глътва като едното нищо. Високият й процент остава някъде в стъкмистиката и в тефтерите на Горанов. 

В реалността българинът влачи непосилното бреме на неплатени сметки, борчове, данъци, такси... Всяко седмо домакинство от 10 живее с доход на човек под необходимите средства за издръжка на живота. Всеки втори от 10 наети работи на най-ниската заплата. През декември средният осигурителен доход бил много нараснал, рекоха статистици. Сигурно, нали тогава най-работливите и красивите, отдадени на ГЕРБ хора, получиха бонуси за празника. За другите - друг път!