22 Декември 2024неделя12:55 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

СНИМКИ БТА

На фокус

Неолиберални политици срещу богатите хора?!

Пътят към латифундисткото земеделие беше открит със закона за връщане на земята от 1992 година

/ брой: 183

автор:Искра Баева

visibility 2416

Стана ясно и това, че не става дума за транзитен износ на украинско зърно за гладуващите в Африка (както ни обясни министър Гвоздейков), а за внос в България
И това доживях да чуя – неолибеални политици, гордеещи се главно с това, че преди да станат политици са били успешни бизнесмени и са спечелили много пари, да започнат яростна пропаганда срещу богатството на други хора.
Защото, когато лансираха кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на София ПП подчертаваха

колко милиони е спечелил

и как това го прави подходящ да заеме един от най-значимите управленски постове в България.
А тези дни обаче чухме и видяхме същите хора и техните приближени да отправят остри нападки срещу обявилите се за протести зърнопроизводители, тъй като те били толкова богати, че имали скъпи коли, яхти и какво ли не още. Ако не виждах от кого идват тези нападки, бих предположила, че го правят леви популисти, опитващи се да мобилизират вечния гняв на бедния към богатия, за да печелят дивиденти.
Когато обаче обвиненията идват от богаташите, очевидно трябва да се търсят други мотиви. Най-вече страх от масовите протести срещу собствените им действия: както в парламента, така и в правителството сглобката/некоалицията (ПП-ДП, ГЕРБ-СДС) плюс ДПС гласуваха за безусловно премахване на ограниченията за внос на украински агропродукти. По този начин те

доказаха своята "евроатлантическа" ориентация

в името на която България може да понесе жертви. Но не се хареса на онези, които трябва да понесат тези жертви и чиито доходи зависят от реализацията на произведените от тях селскостопански стоки.
Но опорката на българските евроатлантици беше силно изненадваща: че шепа милионери "зърнари" (всъщност латифундисти) бунят обществото с цел още по-големи печалби, за да могат да си закупят по още някой майбах, бентли или яхта, а и защото обслужват руската пропаганда. Затова според тях честните земеделски производители и обикновените граждани трябва да защитят властта от атаките на свръхбогаташите, защото вносът на украинско зърно ще намали цените за всички потребители.
Така описано, положението изглежда убедително, ако

не бяха някои несъответствия.

Ето някои от тях:
Първо, днес се видя, че на протест излязоха не латифундистите, а хиляди земеделци и то не само зърнопроизводители, а и от много други сектори, така че очевидно проблемът с аграрната политика е по-стар и по-сложен.
Второ, оказа се, че има противоречие между интересите на българските производители и политиката на правителството, защитаващо украинското производство.
Трето, стана ясно и това, че не става дума за транзитен износ на украинско зърно за гладуващите в Африка (както ни обясни министър Гвоздейков), а за внос именно в България.
Особено важен обаче е един друг въпрос, който умело се избягва в обсъждането на днешния конфликт. И той е: Защо, как и от кого беше създадено латифундисткото зърнопроизводство
в България В момента

градските богаташи атакуват аграрните

но кой създаде система, при която организираното селско стопанство, което наследихме от социализма, беше унищожено и на негово място се роди разпокъсаното на милион парчета земя, благоприятно за изкупуване от едри собственици?
Напомням, че това започна след приемането на Закона за връщане на земята в реални граници от 1992 г., който унищожи аграрния сектор, върна го с десетилетия назад и откри пътя към латифундисткото земеделие. А на забравилите ще припомня, че девизът „земята в реални граници” беше издигнат от първото правителство на СДС на Филип Димитров и реализиран посредством „ликвидационните съвети” във всяко ТКЗС. Това е отговор на въпроса кой създаде условията за латифундиите. Защо беще направено това? По думите на първия демократично избран български президент Желю Желев: За да бъде изкоренен комунизмът от българското село. Тази цел беше постигната, а страничният ефект беше унищожаване на организираното българско земеделие.
Не по-малко интересен е и въпросът как беше създадена сегашната структура на зърнопроизводството? И тук отговорът е лесен: за да бъдат усвоявани възможно най-ефективно от възможно най-малък брой хора значителните евросубсидии за селското стопанство. Това стана вече при правителствата на победилия капитализъм и в хода на присъединяването на България към ЕС и след това. Тогава се създаде

феноменът "зърнари"-олигарси

зад който се крият не многобройните зърнопроизводители, а владеещите или обработващите огромни площи, чиято цел е преди всичко получаването на земеделските евросубсидии. И тук вина носят повечето от управляващите през последните 15 години.
Темата може да бъде и разширена с въпроса кои бяха онези, които превърнаха България в държава на хазарта? Защо най-разпространените реклами из цялата страна са за хазарт? Отговорът е същият.
Само за сравнение – Полша, която се противопостави на възстановяването на украинския внос (не и на транзита на украинско зърно), го прави заради своите зърнопроизводители, защото те са много и са гласоподаватели. А са много, защото там не беше допуснато производството да се подчини или замени от евросубсидиите. Потвърди го днес за пореден път и Спасимир Домардски в отговор на въпроса на БНР дали там правителството не се е подчинило на местните аграрни олигарси. Там просто няма такива.
Накрая не мога да не спомена признанието на земеделския министър Кирил Вътев, че проблемите на българското земеделие са се родили от унищожаването на кооперирането, запазено в повечето бивши социалистически страни, и на напоителните системи. С това съм напълно съгласна и дори няма да питам защо стана така, а нещо друго: Кога и какво ще направим, за да върнем кооперативното движение в българското село?

Клуб 24 май


Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 13294

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 10538

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 12853

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 15026

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 12252

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 12346

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 10914

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 10953

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 18527

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 15309

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 12870

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 11731

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ