Неолиберализъм по български

Чавдар Стоименов

Една от особеностите на демокрацията е, че погрешна идея отклонява самата демокрация в погрешна посока. А именно - начинът, по който употребяваме думите "демокрация" или "демократично управление" е причина за най-големите недоразумения. Хората, които смятат желаното за реално, са убедени, че възприемането на демокрацията като висш модел на държавна организация вече е знак за наличието на обществено съгласие по въпроса за основните социални и политически цели на обществото. С други думи, демокрацията може да съществува, когато връзката между управлявани и управляващи е изцяло подчинена на принципа държавата да служи на гражданите, а не гражданите на държавата. Налице обаче е фактът, че "демокрацията" в България се превърна в синоним на несъгласие, на лоша дума.
Явно живеем във времена, в които и политическата предпазливост, и политическата еуфория допринасят, колкото и парадоксално да изглежда това, просто за превръщането на една "утопия" в "малко вероятно" - все повече и повече се отдалечаваме от бленуваното "благоденствие" на "неограничените възможности". Или съзерцанията на българите през последния мандат и половина на ГЕРБ все повече отговарят на съдбата на великия античен философ Платон, който отива в Сиракуза със силното убеждение и надежда да построи идеалния град-държава, но първото посещение завършва с продаването му като роб в Егина, а второто едва не му коства живота. Днес българското общество е в положението на Платон преди 3000 години, защото често казваме "малко вероятно" тогава, когато трябва да кажем "невъзможно".

В своята "програма за действие"

от ГЕРБ правят опит да обосноват ценностите на либерализма на българска почва. Големият въпрос обаче е при какви обществени условия и срещу кои социални сили е насочен либерализмът. През XVIII и XIX в. той е насочен срещу абсолютната монархия и срещу църквата, които тогава представляват "едрия монопол". През 30-те години на XX в. започват да се оформят съвременните принципи на неолиберализма. Принципите на неолиберализма се базират на изтеглянето на държавата от икономиката и пълната власт на пазарните механизми, в предаване на държавните предприятия в ръцете на частния сектор, ограничаване на обществените разходи и тотално разрушаване на принципа държава - народ. Раждането на това осъвременено мисловно течение е предизвикано от практическия опит на нацизма, при който ролята на държавата е ограничена само в сферата на националната отбрана (агресивния й характер) и на социалното осигуряване, които имат нужда от специална помощ. Това, съчетано с вижданията на Фридман, наричани в САЩ "неоконсерватизъм", в Англия - "акционерно общество", във Франция - "нова десница", в Германия "народен капитализъм", са съвременните неолиберални схеми.
През 70-те години се появяват признаци на дълбока криза в икономическия модел на "държавата на благоденствието" в западното общество. Кризата е трайна и до днес - постоянни инфлационни процеси без икономическо развитие.
Българският неолиберализъм обаче не може да се разбере добре, ако не се изследва ролята на държавата в съзнанието и бита на българина. Маркс още преди век и половина предупреждава всеки "политически скопец" (обръщението е на Енгелс, който в своята книга "Анти-Дюринг" се обръща към адепта на немския либерализъм, философа Дюринг - б.а.): "Когато подхвърлим сред обществото някакъв принцип, откъснат от междинните принципи (традиции, бит, морал, ценности, история), които го приземяват и адаптират към конкретната ни ситуация (развитие), ние създаваме голям безпорядък, защото този принцип, откъснат от всичките си връзки и лишен от опорите си... само рушим и отрицаваме." Това не се дължи на първия принцип, а в непознаването на междинните принципи. Явно това е проблемът на властниците ни.

Възможно ли е премахването на държавата
   
което е главна цел на ГЕРБ? Може ли неумолимите закони на пазарната икономика сами по себе си да дадат решение на обществото?
Феноменът е, че в днешното българско общество близо 96 на сто притежават недвижими имоти и имущество, докато в западните народи процентът се движи между 7 и 12, с изключение на Франция - над 30% частна собственост. Следователно намесата на държавата е неизбежна при регулирането на социалните и икономическите процеси. Проблемът е в полза на чия страна се намесва управлението на държавата, дали съществуват предпоставки да се формира друго общество, неестествено за България, което не се нуждае от държавата.
Обаче тук, не познавайки народопсихологията, се използва една голяма съзнателна политическа измама. Практическото прилагане на неолиберализма от управляващата клика на ГЕРБ показва, че акцентът е върху мнимото освобождаване на обществото от държавата, което уж ще доведе до по-голяма свобода на човека чрез пълната свобода на пазара и чрез личния стремеж за благоденствие. Измамата е, че по-скоро се засилва държавното администриране, партийно подчиненото чиновничество, укрепване на автокрацията и корупцията, целенасочено се засилва конфронтацията в обществото. В резултат на тези стратегически измами на управляващата клика ГЕРБ целенасочено ликвидира правовата и социална държава, което е брутално нарушаване на основните конституционни права на гражданите, защото истинската цел на българския неолиберализъм е контролираната авторитарна държава - защитник на реституционния и спекулативния капитал, принизяване на обществото до социален дарвинизъм. Всичко това означава довеждане на човека до примат - да мисли само и преди всичко за своето оцеляване.

*Член на изпълкома на международната федерация на антифашистката съпротива (FIR)