Необходима е нова политика в напояването

Проф. дссн. Иван Върлев

Изследванията в Селскостопанската академия върху ефекта от напояването на земеделските култури имат над 50-годишна история. Те категорично показват, че през средна климатична година увеличението на добивите е от 70 до над 100%. През по-сухите години увеличението е над 2-3 пъти. От не по-малко значение за икономиката на страната е фактът, че при напояване се получава много по-стабилна селскостопанска продукция през отделните години. Това е предпоставка за изграждане на устойчиво земеделие - една от целите на Европейския съюз.
България не е особено богата на водни ресурси. Независимо от това, проучване на голям колектив учени от БАН, Селскостопанската академия и др. през 2000 г. показва, че водните ресурси на страната могат да осигурят напояване на над 7-8 млн. дка. При прилагане на новите водоспестяващи технологии площите могат да нараснат с още 15-20%.
До 1989 г. у нас бяха изградени около 12 млн. дка напоителни системи. Като "годни" през 1999 г. са оценени около 5,4 млн. дек. Понастоящем се твърди, че те са около 3,26 млн. дек. Ако нещата вървят с това темпо, е ясно докъде може да се стигне! През 2013 г. "Напоителни системи" ЕАД са сключили договори за напояване на едва 0,34 млн. дек. С болка може да се отбележи, че преди Втората световна война (т.е. преди 70 г.) у нас са напоявани 0,38 млн. дек. Посочените факти са добре познати на специалистите. Затова проблемът е

да се намерят решения

за излизане от кризата, която няма аналог в европейските страни.
Във връзка с изслушване в комисията по земеделие и храни към Народното събрание, министърът на земеделието проф. Д. Греков е изпратил информация до председателя на комисията проф. С. Бъчварова. В нея са изложени подробно данни за дейността на "Напоителни системи" ЕАД и необходимите мерки за нормалното им функциониране. Необходимите капитални вложения са оценени на около 400 млн.лв. Липсват данни за реалния коефициент на полезно действие на системите, чрез който директно се оценява тяхната техническа ефективност.
Същото се отнася и за кражбите на вода, които неофициално са съизмерими с изразходваната по договорите вода. Изобщо в разглежданата информация се предлагат мерки, чрез които се решават "половината" от проблемите. Те се отнасят до доставянето на вода до "началото" на напояваните площи. Другата "половина", в която се реализира ефектът от напояването и е свързана с водоползвателите - липсва.
Самото напояване на културите е частна дейност, а получената продукция - частна собственост. От друга страна обаче, държавата има непосредствена икономическа изгода от увеличението на селскостопанската продукция в резултат на напояването. Тя се получава основно, но не само, чрез износа. Ето защо разделянето на дейността "напояване" на две независими и необвързани части "до и след вододела" е неправилно и неизгодно за икономиката на страната. Достатъчно е да се посочи, че вече над 20 г.

напояваните площи не превишават 5-7%

от годните. Логична последица е лошото финансово състояние на предприятието и неизплатените заплати на служителите в "Напоителни системи".
Следва да се добавят и някои особености на проблема.
1)     Съвременното напояване се нуждае от научна информация и непрекъснато усъвършенстване. Поради това е непонятно защо преди 3-4 г. беше закрит Институтът по хидротехника и мелиорации и неговата мрежа от опитни станции.
2)     До 1990 г. съществуваше проектантската организация "Водпроект" с над 2000 души технически персонал. Сега, ако има проектиране, то се осъществява от отделни специалисти.
3)     В развитите страни като например САЩ "Службите за съвети в земеделието" и "Напоителни системи" организират 2-3 пъти в годината полски демонстрации, на които се показват най-новите съоръжения и начини за напояване. У нас подобни дейности не се извършват вече години наред.
4)     Необходимо е при оценяване на "годните" системи те да се разделят на няколко категории съобразно необходимите капитални вложения, за да се приведат в работно състояние. В групите за оценяване следва да се включат не само специалисти от "Напоителни системи", но и независими експерти.
От изложеното се вижда, че при сегашната неблагоприятна ситуация единственото звено, което има развита система в страната, са "Напоителни системи". Обективността налага да се отбележи, че независимо от големите трудности, в тази организация работят квалифицирани специалисти с десетилетен опит. Те следва да имат и задължението да установят тесни контакти с водоползвателите, да организират необходимите демонстрации и курсове, които в резултат ще доведат до нарастване на реално напояваните площи. За тази цел естествено следва да се осигурят съответните средства, които не са големи в сравнение с необходимите капитални вложения.
При възстановяване на напояването на земеделските земи

ще се срещнат множество пречки

По понятни причини тук е възможно да се посочат само по-главните от тях.
1)     В информацията на Министерството на земеделието не се споменава нищо за един от най-важните икономически показатели - цената на водата за напояване, доставяна от "Напоителни системи". Тази цена се определя от министъра на земеделието, без да е одобрявана или лимитирана от ДКЕВР. През последните десетина години дори при гравитачно транспортиране на водата цената е толкова висока (над 0,26 лв. за куб. м), че прави напояването на царевица, слънчоглед, соя и др. икономически безсмислено. При помпено транспортиране на водата цената надвишава 0,40 - 0,50 лв. за куб. м. Логично е, че дори при нормална канална мрежа водоползвателите не напояват и голяма част от водата в каналите се изтича обратно в реките. От друга страна, себестойността и цените на водата са високи поради незначителната степен на използване на системите (под 7%). Ето защо излизането от "омагьосания" кръг може да стане само ако цената на водата за посочените култури се лимитира до 0,12 лв. за куб. м. При напояването на зеленчуци, тютюн и др. лимитираната цена може да бъде до 0,20 лв. за куб. м. При тези цени ползвателите ще имат икономически стимули и напояваните площи на посочените култури ще нараснат. В резултат себестойността на водата ще падне под посочения лимит.
2) През периода на 90-те години пред очите на охранителните органи беше вандалски разрушена голяма част от най-малката канална мрежа. Само преди дни "гръмна" скандалът с продажба на хиляди тонове стоманени тръби, с което се ликвидира работата на множество помпени станции. Неизбежен е въпросът - участвали ли са независими експерти при оценяване кои от помпените станции са вече негодни? Накратко, за достигане на водата до напояваните площи е необходимо с бюджетни средства в течение на 4-5 г. да се възстановят и модернизират унищожените канали. За целта приблизително са необходими по 15 - 20 млн. лв. годишно. Заслужава да се обсъди част от необходимите средства (например 15-20%) да се покрият от "Сдруженията за напояване".
3)     Дължината на каналната мрежа, обслужвана от "Напоителни системи", превишава няколко десетки хиляди километра. През изтеклите десетилетия за поддържането й почти не са отделяни средства. В резултат чрез филтрация и утечки

се губят милиони кубически метра вода

които най-често заблатяват околните площи. Коефициентът на полезното действие на системите рядко превишава 0,20 - 0,30. Това налага през следващите години да се отделят значителни средства за осигуряване на нормалната работа на системата.
4)     Поливачите, т.е хората, които реализират напояването в практиката, се нуждаят от кратко (1-2 дни) обучение. 
На базата на съществуваща обширна информация се налага обобщението, че през изтеклите 24 г. държавата неизбежно е влагала милиони средства за поддържане на големите язовири (над 170 бр.), на хилядите километри канална мрежа, стотиците помпени станции и други съоръжения. В резултат на неправилната политика и безхаберието реално напояваните площи са незначителни и икономическият ефект от тях не покрива вложените разходи.
През последното десетилетие Министерството на земеделието многократно е сключвало договори например със Световната банка за консултации в областта на водите. Квалификацията на техните специалисти, с които съм имал възможност да контактувам, е вън от всяко съмнение. Помощта обаче е твърде "солена" за нашето икономическо състояние, тъй като за всеки конкретен случай тя струва няколко милиона лева. Тук възниква въпросът - защо в преобладаващите случаи не се търси помощта на наши експерти, които членуват например в НТС и познават най-добре нашите условия. На нашата общественост е известно, че тези специалисти не само изградиха водното стопанство на България, но решиха редица проблеми в областта на водите в множество по-близки и по-далечни страни. За участието на наши специалисти биха се изразходвали десетократно по-малко средства, което е от значение за сегашното ни финансово състояние.  
От изложеното е ясно, че е наложително широко обсъждане с участието на независими експерти, водоползвателите, управлението на "Напоителни системи" и други, което досега не е реализирано в разрез с икономическите интереси на страната. Фактът, че в течение на 24 г. напояваните площи са на нивото от 1940 г., категорично показва, че е необходима нова политика в тази област. Тя следва да доведе до решително увеличаване на напояваните площи.
Отговорността за използването на водите за напояване е възложена от закона на министъра на земеделието. Логично е, че тази отговорност не се отнася до сегашния министър. Сега съществува възможността за коренна промяна на политиката на напояването, с което постепенно да се достигне до нормално използване на водното богатство на България. Това ще увеличи селскостопанското производство и стабилността му. Тези резултати ще допринесат за стабилизиране на цените на хранителните продукти, което е от интерес за всички български граждани.