Ненчо Илчев: Само фокусниците лъжат красиво

Освен че е популярен актьор, НЕНЧО ИЛЧЕВ впечатлява с умението да изненадва малки и големи като харизматичен илюзионист. След като завършва гимназия в Смолян, роденият в село Момчиловци талант следва за кратко в Медицинския колеж в София. Има късмета да учи актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Стефан Данаилов (1992-1996). После става част от трупата на Театър "Българска армия". В края на 90-те е водещ в предаването "Спукано гърне" по БНТ. През последните години се изявява в шоуто "Комиците" по bTV. Снима се в хитови български сериали и филми. Наскоро излезе луксозното цветно издание "Забранената книга за фокуси", в която авторът разкрива някои от своите тайни и съумява да се превърне в поредното доказателство, че когато вълшебствата те изберат, трябва да ги следваш.

"Хората трябва да вярват, че има магия"

"Възрастните се забавляват много повече от децата"

- Когато трябва да се представите на непознат, какво казвате - актьор или фокусник е Ненчо Илчев?

- Нищо не казвам. Но навсякъде ме представят като актьор и фокусник. Опитвам се да бъда и двете.

- Имате ли си любим трик?

- Да, това е фокусът с топчета, който мога да направя веднага.

- Уви, няма как да го заснема и да впечатлим читателите на ДУМА. Но все пак - той ли е вашата визитна картичка?

- По-скоро за такъв бих посочил фокуса с едно въже, халка и медалите, които показвам на ревера си.

- Коя публика смятате за най-добрата?

- По принцип децата са най-трудната публика. Защото един възрастен може да изиграе, че му е забавно, от възпитание да остане да те гледа. Докато детето, ако не си му интересен, просто ти обръща гръб и си тръгва.

- Прилагате ли уменията си във всекидневието?

- Налага се. В джоба си постоянно имам 5-6 фокуса. Така че навсякъде, където ми кажат: направи фокус, винаги съм подготвен.

- Мислите ли, че магията наистина съществува, или всичко е плод на подходящ реквизит и бързи ръце?

- Хората трябва да вярват, че има магия. Иначе, разбира се, всичко във фокусите е реквизит, умение, желание, подготовка, доста труд и много късмет.

- Ако се наложи да се спрете завинаги само на едното, кое ще надделее - илюзионното изкуство или актьорското майсторство?

- Никога не съм бил поставян в живота пред този избор и се надявам да не се налага да посоча само едното. Винаги съм ги съчетавал. В различни периоди от живота ми понякога е надделявал театърът, друг път - фокусите. Радвам се, че до тази възраст съм успял да запазя и двете, да ги развивам по еднакъв начин, с еднакво силна любов. И да мога не само с голяма отдаденост да се занимавам с тези изкуства, но и да имам зрители за тях.

- Скъпоструващо занимание ли е правенето на фокуси?

- Зависи от случая. За по-дребни трикове е по-достъпно. Но ако искате да правите голям спектакъл, струва много скъпо. Подготвям сега мащабно представление за Театър "Българска армия" - с впечатляващи реквизити, чието производство и намирането им изобщо не е евтино. Но някои млади хора са много добри фокусници - дори само с едно тесте карти, без да използват нищо друго, пак са на световно ниво. Има значение до каква степен човек иска да се занимава с тази професия.

- Колко дълго подготвяте триковете си, преди да излезете на сцената?

- Илюзионното изкуство изисква да си много прецизен, а за целта е нужна голяма подготовка. Фокусите са свързани изцяло с вниманието - и на публиката, и на този, който ги прави. Защото, ако едно нещо забравиш, със сигурност се проваляш, рухва целият спектакъл. За да не се случи, всичко трябва безброй пъти да е проиграно, да е добре подредено, обмислено. В някои моменти рискуваш, оставяш се да си зависим от асистентите... Като цяло, бих казал, че правенето на фокуси е много по-сложно от театралното представление.

- Илюзионистите правят ли трикове помежду си?

- Определено. И когато се съберат, само за фокуси си говорят - за нищо друго. Имал съм такива случки и жените около нас започват да скучаят, защото това ни вълнува, забравяме за всичко останало.

- Кога една книга за фокуси става забранена?

- По принцип фокусите са нещо, за което винаги е имало тайна. Над тях тегне своеобразна забрана, че не бива да се знае как точно се правят. Затова ми хрумна да пусна такава книга, в която разкривам 51 трика (макар че владея много повече, разбира се). Така всеки, който си я купи, може веднага да ги направи. Идеята е тя да е настолна - не само за деца, а и за възрастни. Съставях я много време, защото се стремях фокусите да са със съвсем обикновени предмети, които човек може да намери вкъщи, а не да се затруднява да ги търси някъде.

- За каква възраст е предназначена?

- За всякаква - от 1 до 101 години, както се казва. Защото наистина се занимавам много отдавна с тази професия и съм видял, че фокуси обичат не само децата, към които винаги са се насочвали повечето илюзионисти. Правило ми е впечатление, че възрастните се забавляват дори повече от малките. Явно по-големите също искат да бъдат лъгани. Въобще, човек обича да бъде мамен, но това трябва да става с вкус. Фокусниците сме единствените, които лъжат красиво.

- Колко време ви отне да напишете книгата?

- Обмислях я дълго, но самото написване се случи през лятото, докато бяхме с жена ми в Момчиловци, тя много ми помагаше. Доста време съм събирал триковете, за да избера не просто фокуси, а такива, които по никакъв начин да не затрудняват хората, решили да ги правят, и същевременно да са ефектни и да стават бързо.

Добре е да се каже, че "Забранената книга за фокуси" е първата, която е на пазара. Преди това имаше издание с 23 мои трика, но то се продаваше само след моите представления "Магията на Ненчо" в Театър "Българска армия".

- Спомняте ли си телевизионната поредица, в която маскиран илюзионист разкрива как се правят известни фокуси? Във вашата книга също разбулвате някои тайни в тази насока. Смятате ли, че подобен подход, вместо да провокира интереса на хората, може да навреди на това изкуство?

- Не. Аз по никакъв начин не съм навредил с тази книга на нашата професия. Защото Маскираният разкриваше принципите и фокусите на големите илюзионисти, което не му прави чест. Въпреки че сега всеки, който бръкне в интернет, може да намери как лети Дейвид Копърфийлд, това не е трудно вече. В моята книга се стремя да покажа нещо, което да се направи лесно, без по някакъв начин да засегна колегите си.

- Кое е най-необичайното място, на което сте демонстрирали уменията си на илюзионист?

- Имам чувството, че няма място, където да не съм правил фокуси (усмихва се).

- Получили сте шанса да се запознаете лично с Дейвид Копърфийлд. Какво си спомняте от тази ваша среща? Предполагам, че е сбъдната мечта.

- Вярно е, да. И благодаря на Господ, че ме срещна с Дейвид Къпърфийлд. Беше много вълнуващо за мен. Мисля, че той е най-добрият илюзионист на века. Първо, имах шанса през 2005 г. да го гледам в София, когато направи представление в НДК. Също така преди няколко години бяхме с Любо Нейков и Тони Димитрова в Америка на турне и заедно с един наш приятел в Чикаго те ми организираха тази изненада - бяха купили билети за шоуто на Дейвид Копърфийлд и ме заведоха. Бях седнал на най-хубавото място и наистина се насладих на спектакъла.

- "Откраднахте" ли си нещо от него?

- То там всичко можеш да откраднеш - в хубавия смисъл. За мен това е най-подреденият, най-артистичният, най-цялостният спектакъл на истински илюзионист... Винаги съм се стремял не просто да направя някакъв фокус, а да го поднеса с артистичност, да има театър във всеки трик. А Дейвид Копърфийлд това го върши много умело. Имах шанса дори след представлението да се запозная с него, да се снимаме, да си поговорим 10 минути, което за мен беше наистина сбъдната мечта.

- Познавали сте също Мистър Сенко и Орфи...

- Все осъществени мечти. Аз съм късметлия. Човек може би не трябва да казва така, но съм щастлив човек и късметлия в живота, защото още като дете имах шанса да се запозная с толкова големи илюзионисти, които ме научиха на доста неща. Всички тези срещи много, много са ми дали и съм благодарен на съдбата и на Господ, че съм ги имал.

- Завършили сте НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов - светла му памет...

- Той е възможно най-добрият преподавател, най-обичаният професор от студентите си. Бях много близък негов приятел - до последно. Стефан Данаилов е изключително любящ и лоялен човек. Дал е на мен и на студентите си, на хората, които го познаваха, страшно много любов, много топлина, много приятно чувство. С него винаги човек се чувстваше уютно.

- Какво ще запомните завинаги от вашите срещи?

- Че всеки, който иска да се посвети на нашата професия, трябва да е не толкова голям артист, за да е голям човек. Ако останат човещината, любовта, добрината, това го прави много по-истински. Добре е всеки от нас да остави нещо след себе си - не е необходимо да е материално, а дори някакъв спомен поне: за хората, които са ни познавали. Не бива просто така да се изживее полагащото ни се време.

- Умира ли илюзионното изкуство в България?

- То не може да умре. Наистина, случва се изобщо да не е лесно да се занимаваш с него. Техниката вече е доста напред. Много по-трудно можеш да впечатлиш едно дете с изчезващо топче при положение, че то гледа хиляди клипчета в интернет. Докато стане от леглото, е видяло 20 фокуса на телефона си. Сега времената са други. Когато аз съм бил малък, за да усетиш тази магия, трябваше да отидеш на спектакъл или да чакаш представление по единствената тогава телевизия. Като че ли се усещаше по-голям стремеж към това да си сбъднеш мечтата. Днес много по-лесно им се случва всичко на децата. Но илюзионното изкуство няма как да изчезне. Просто може би по друг начин ще се представя.

- В този ред на мисли - какво е мнението ви за навлизането на фокусите в света на модерните технологии? Например, Дейвид Блейн използва за триковете си смартфони...

- Може да се каже, че този американски илюзионист е от старата школа. Вече има много млади таланти, които са доста популярни в това отношение. Дейвид Блейн е от първите фокусници, които изкараха нашето изкуство на улицата, показаха, че то може да съществува извън традиционните спектакли в зала. И публиката го хареса много.

- Как ви се е отразила популярността?

- Надявам се да ме е променила за добро. Вярвам, че не съм популярен в лошия смисъл на думата (усмихва се).

- Вашата рецепта за това как се става добър фокусник?

- С много труд, любов и късмет.