Немотията започна да обединява босненци
11 541 червени стола в Сараево връщат към ужаса преди 20 години
/ брой: 83
Точно 11 541 червени стола са подредени в редици по основната улица в Сараево - един за всеки мъж, жена и дете, които са загинали в една от най-жестоките войни в модерната история, съобщава Асошиейтед прес. Стотици малки столчета представят клането на децата. Нищо не може да се сравни с въздействието на стотиците редове в червено на същия площад, където всичко започна на 6 април 1992 г., разказват очевидци.
Сараево отбелязва 20 години от започването на Босненската война. По случай годишнината са организирани изложби, концерти и представления.
"Този град се нуждае да спре за момент и да отдаде почит на загиналите граждани", казва Харис Пасович, организатор на "Червена линия Сараево".
Сръбската обсада в Сараево продължи 44 месеца - 11 825 дни - по-дълго в сравнение с обсадата на Ленинград през Втората световна война. 380 000 души бяха оставени без електричество, вода и отопление и бяха принудени да се крият всеки ден заради стотиците бомбардировки в града - около 330 пъти на ден.
На този съдбовен ден през 1992 г. около 40 000 души от цялата страна - босненски мюсюлмани, православни сръбски християни и католически хървати - излязоха на площада да поискат мир от техните политици-националисти. Европейската общност призна бившата Югославска република Босна като независима държава, след като повечето хора гласуваха за независимост. Но вотът доведе и до разцепление - босненците и хърватите гласуваха за независимост, а сръбските босненци предпочитаха да доминира Сърбия.
Етническото обединение бе разбито на площада в Сараево заради сръбски националисти, които откриха огън по група хора близо до хотел, убивайки петима, което постави началото на Босненската война 1992-1995 г. Сръбските националисти с помощта на Сърбия обсъдиха Сараево и за няколко месеца окупираха 70% от Босна.
Междувременно през този период босненците и хърватите, които започнаха като съюзници, се обърнаха един срещу друг и така трите етнически групи започнаха една от най-тежките войни.
Споразумението от 1995 г., постигнато с посредничеството на САЩ, доведе до края на войната - но територията се раздели на две минидържави - една за сърбите и една за босненците и хърватите, свързана с централно правителство. Резултатът от бюрократичната "уродливост": в Босна има трима президенти на ротационен принцип и всяка минидържава има собствен президент - общо петима президенти. Има над 13 премиери, над 130 министри и повече от 760 депутати и 148 общински съвети.
Не само, че разходът за бюрократичния апарат е огромен - над 50% от БВП, но това води и до безкрайни препирни между институциите. Ако Босна иска да се присъедини към ЕС, трябва да опрости тази тежка и нефункционираща система, коментира АП.
Богдан Вукадин, един от сръбските войници, участвал във войната, заявява: "Ние не участвахме във войната напразно. Ние имаме наша Сръбска Република, имаме наше правителство, наш президент, наши институции", обяснява той. Липсата на доверие между етническите общности и икономическите различия поддържат групите разделени. Децата в училищата учат три различни версии на историята, общият им език го смятат за различен - сръбски, босненски и хърватски. Но днес всички войници от трите армии са обединени. Заедно протестират заради ниските пенсии и работните заплати на същия площад в Сараево.