Нека умните да поумнеят

Да чуем гласа на протестиращите, призова вчера президентът Росен Плевнелиев. Да чуем гласа на мълчаливото мнозинство, пък беше призовал при встъпването в длъжност неговият служебен премиер Марин Райков. Явно гласът на тези протестиращи е по-важен от воплите на онези протестиращи. И тогава, и сега имаме мълчаливо мнозинство, но днес май президентът и неговите съратници не искат да го чуят.
Атаката срещу кабинета на Орешарски става вече все по-многопланова и разнопосочна. Очевидно другата част от задкулисието е решила да рути това правителство докрай. В тази цел съвпадат интересите на ГЕРБ, унизените останки от дясното, чиито привърженици сега са по софийските улици, едрият бизнес и обслужващите ги неправителствени организации, и медии.
Призивите - избори, но след нов Изборен кодекс, не се връзват с продължаващите протести. Ако искаш смяна на правилата - дай възможност те да се случат и поискай да контролираш тяхната промяна. Нищо подобно обаче не наблюдаваме. Напротив, има вече призиви за стачки и радикализация на протеста.
И какво сега? Орешарски пада. Нови избори. ГЕРБ първа сила. ДПС както обикновено. БСП олекнала с няколко десетки депутати. Някакви десни я влезнат, я не в парламента. От НФСБ и "Атака" обаче ще са вътре. Явно това искате, дами и господа "умни, можещи, образовани, плащащи своите данъци" (по Плевнелиев)?
Вие трябва да имате своето право на провал. Кои сме ние, че да ви пречим. После може да поумнеете още повече.