Неизбежният Девети септември

И тази година около датата 9 септември, както винаги в последните десетилетия, има антикомунистически и русофобски прояви. Стари и нови антикомунисти изопачават масово истината за събитията преди, на и непосредствено след Девети 1944 г. Но малцина си задават изконния въпрос: Можеше ли без Девети септември? 

Отговорът е кратък. Можеше, ако в България нямаше фашисти, фашистки терор и насилие, ако малка и бедна България не хранеше за сметка на своите деца мощна Велика Германия. Да,  можеше, ако България не бе превърната в плацдарм на Германия за война срещу Гърция, Югославия и Българската армия не заместваше германските окупатори в Сърбия. Можеше, ако българското правителство не бе обявило война на Великобритания и САЩ и не бе вкарало страната във фашистките Тристранен пакт, Антикоминтерновски пакт и т.н. Тези много "ако" не разкриват истинската картина и причини за настъпването на Девети септември. Това е символна дата, тя можеше да бъде по-рано или по-късно, но не можеше да я няма. Такава е обективната логика на развитието на политическата обстановка в страната, в Европа и в света. 

Каква е 

политическата картина

и кои са главните причини за антифашистката победа на Девети септември 1944 г.?

Първата причина е във външнополитическата обвързаност на България. В навечерието на Втората световна война, особено от периода 1933-1934 г., България е пред сложен избор. В Европа фашизмът е в настъпление. Възможностите са били: независима външна политика и необвързване с никого; обвързване с фашистките Германия и Италия, със социалистическия СССР или западноевропейските либерални държави Великобритания и Франция. Борис III и българските правителства от 1923 г. провеждат антикомунистическа и антисъветска политика. Независимо от славянофилските и русофилските настроения на по-голямата част от българите, управляващите избягват свързване със Съветския съюз. Формално Борис III прогласява и непрекъснато говори за неутралитет, дори когато правителството и Министерството на войната договарят практическото включване на страната към Тристранния пакт. Привързване към Тристранния пакт е било предпочетено от германофилите, властващи в страната. Този избор е бил наивно обясняван с "най-добрата" възможност за решаване на българския национален идеал - обединение в границите на Санстефанска и/или Екзархийска България.

Няма как в края на август и началото на септември 1944 г. България, като член на Тристранния пакт, да продължи да бъде същата държава, управлявана от същите фашисти, които слугуваха на Хитлер. Няма как да останат на власт тези, които обявиха безпричинно война на Великобритания и САЩ и доведоха до хиляди жертви и огромни разрушения на София и други градове от въздушните бомбардировки. Военното поражение на Германия неминуемо предвещава сигурна политическа антифашистка промяна в България. Чърчил на 20 февруари 1941 г., преди присъединяването на България към Тристранния пакт, заявява на българския посланик в Лондон: "В края на краищата, ние ще победим и без най-малко желание да бъда отмъстителен, ще запомним кой беше с нас и кой против нас." (С. Рачев. Чърчил, България и Балканите. 1998, с. 146-147).

Втората причина е 

необходимостта от дефашизация

на държавната власт и държавните структури. В България е имало фашисти и фашистки организации, имало е фашистка диктаторска власт. Фашисти са били върхушката на държавния апарат, голяма част от офицерския състав, някои интелектуалци от Софийския университет. Това са били предимно германофилите от царския дворец, назначаваните от Борис III министри като проф. Филов, Г. Кьосеиванов, Габровски, Д. Божилов, Дочо Христов и т.н. Най-значима е била групата фашисти германофили от генералитета. Те са обучавани в Германия, били са там на специализации, а някои по време на Първата световна война са воювали заедно с немците. Хитлер се обявява за приятел на ген. Жеков - командващ Българската армия през Първата световна война и ръководител на фашистко движение. 

Дефашизацията е европейска и световна закономерност и тенденция. Тя неминуемо изисква сваляне на старата фашистка власт, прекратяване на фашистката диктатура и възстановяване на демокрацията. В страната от 1934 г. са забранени политическите партии, БРП(к) е в дълбока нелегалност и преследвана по Закона за защита на държавата (ЗЗД). На власт са били фашисти. Но българският народ като цяло не е бил фашистки. Да, в България е имало фашизъм, колкото и на някои пребоядисали се историци, политици и добре платени соросоидни журналисти и политолози да не им се иска да признаят. Фашистки е не българският народ, както твърдят новоизпечените българоренегати, наричащи се северномакедонци. "Нашият народ не е бил сателит на Хитлеристка Германия. В сателит на Хитлер превърнаха нашата държава Кобургският дворец, неговата камарила и свързаните с германските завоеватели крупни спекулантски клики." (Георги Димитров)

Третата причина е участието на България във Втората световна война 

на страната на Германия

Наистина, Българската армия не се сражава на Източния фронт, но изпълнява военни функции, възложени й от Германското военно командване. В Директива щ20 (План Марита) на Върховното командване на германската армия, подписано от Хитлер в края на 1940 г., е предписано "Българската армия да защитава фланга на настъплението (срещу Гърция - б.а.) срещу турска намеса". От българска страна е формиран т.нар. Прикриващ фронт в състав от 2 армии и 7 дивизии, дислоцирани край турската граница. Той е там до септември 1944 г. В Секретния протокол от 8 февруари 1940 между фелдмаршал Лист и Генералния щаб на Царство България е предвидено Българската армия да не "възприема настъпателни действия", тя трябва да "осигурява ред на Балканите". По-късно, през април 1941 г., започва осигуряването на "реда на Балканите", определяно от българските власти като осигуряване на "ред и спокойствие". Българските войски с директива на Германия заменят германските окупационни части и навлизат във Вардарска Македония, Поморавието и Беломорска Тракия. От 1943 г. Първи български окупационен корпус "осигурява реда и спокойствието" в почти цяла Сърбия (без Белград и мина "Бор"). Българските кораби обслужват германската армия в Черно море и в резултат на военните действия са потопени. Във Варна се строят и ремонтират германски военни кораби и т.н.

Четвъртата причина е, че в България има разгърната вътрешна 

съпротива против фашистката власт

В България от 1923 до 1944 г. се води гражданска война. Има значително обществено недоволство от включването на страната във войната на страната на фашистките държави. То особено силно се проявява при решението за изпращането на българските евреи в концлагерите на смъртта в Полша. Формира се по инициатива на БРП(к), Отечествения фронт с участието на БРП(к), БЗНС, БРСДП и др. партии и организации. В страната е разгърнато партизанско движение (около 9000 партизани), изградени са бойни групи в големите градове, има много промишлени саботажи. По фашисткия ЗЗД са осъдени на смърт 1590 антифашисти, на доживотен затвор - 1133 души, на затвор с различен срок - 7324 души. В концлагери (при по-лек режим от нацистките) са вкарани 5740 души. Във военно-трудови концлагери, в които са вкарвани предимно мъжете-евреи, са били 10 800 души. На Девети септември от затворите са освободени 7800 антифашисти. Интернирани от големите градове в малки села са били около 15 000 души (по проф. Калонкин в сб. Великата Отечествена война и антифашистката съпротива в България, с. 25-30). България е единствената страна от Тристранния фашистки пакт, в която е имало силно развито партизанско движение. В България има жесток терор, полицейско и военно насилие над населението. Убити са дори стотици деца. Провеждат се масови екзекуции на противници на властта. Развихря се антисемитизмът, приети са 7 антисемитски закона. Над 50 000 евреи са изселени от София.

В края на август и началото на септември 1944 г. фашистката власт е парализирана от победите на Съветската армия и наближаването й до нашите граници. В тази обстановка на подем на антифашистите и политическа и военна парализа на фашистите и германофилите смяната на властта е била неизбежна. 

Петата причина е социално-икономическа. България е превърната в 

суровинен придатък

на германското стопанство. Над три четвърти от външната търговия на България е с Германия, а през 1944 г. достига до 95% (Леви, Р., Суров и безпощаден народен съд - Съвременник, год. I, кн. 1, 1945 г). Страната ни доставя на Третия Райх промишлени суровини и храни. В края на войната мощна Германия е сериозен икономически длъжник на бедна България. Поради огромния експорт в Германия в страната има строг режим на икономии. 

В Българската армия през август 1944 г. има почти пълна мобилизация - тя наброява 506 000 души. Това са здрави и прави мъже, които са работили и изхранвали своите семейства. Грижата за семействата и децата е прехвърлена изцяло на жените, които на село обработват земята и произвеждат земеделска продукция, а в градовете са основната работа сила във фабриките, и то срещу мизерни трудови възнаграждения. Забранени са стачки и протести. Нещо повече - голямата част от произведеното на село е реквизирано от царската власт и изпращано в Германия. В страната има глад и мизерия. Ето два примера как властта се намесва в живота на хората. С постановление на Министерския съвет XX от 16.XII.1941 г. се разпорежда какви продукти могат да се държат в наличност: за всички в страната по 2 кг захар и 1 кг сапун, а за семействата, които не са производители - до 10 кг боб, 1 кг ориз и растително масло 1 кг на глава от семейството. С VI постановление на Министерския съвет от 22.04.1942 г. е записано: "Забранява се продажбата, готвеното и употребата на месо и месни произведения, освен в четвъртък и петък, но и в понеделник". 

В навечерието на Девети септември България е в дълбока стопанска, социална и политическа криза. В страната има огромно напрежение, води се гражданска война, има разрушения и множество убити. Недоволството прераства в бунт и въстание за сваляне на омразната царска фашистка власт. И смяната на властта от неизбежна става реална. 

Ако го нямаше Девети септември, България щеше да е окупирана страна, да няма свое правителство, съд, полиция и армия, управлението да се извършва от съветски военни части. Поради това не ругайте, а помнете с добро Девети септември, когато бе свалена фашистката власт и страната бе управлявана от българско антифашистко правителство.