Неграмотният е по-уязвим на пазара на труда

БАКИ ХЮСЕИНОВ е роден в с. Хърсово, Шуменско. Завършил е СА "Д. А. Ценов" в Свищов, магистър по "Счетоводство и контрол". Доктор по икономика. Четири мандата е бил кмет на с. Църквица. Зам.-министър на труда и социалната политика в правителството на Тройната коалиция с ресор "Демографска политика, социални инвестиции, равни възможности" и национален координатор на международната инициатива "Десетилетие на ромското включване (2005-2015)". С решение на 41-то НС от 12 юли 2012 г. е избран за зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация.

"Някои работодатели дискриминират работници, без да осъзнават, че нарушават закона, а други просто не се съобразяват с него"

- Близо 10 години съществува Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Каква е ползата от нея?
- Приносът на КЗД в България е в ефективното разследване и наказване на всеки акт на дискриминация на основата на защитен от закона признак и засилване на ефекта на превенция на националноправните, международноправните и европейски норми и стандарти по равнопоставеност на основни човешки права и свободи. Имаме механизми и инструменти за взаимодействие с НПО и сдружения, които защитават интересите на различни социални групи.
През годините комисията е постановявала решения с обществено значение, а някои от тях доведоха до промени в нормативната уредба. С решение от 2009 г. КЗД установи, че нормативната уредба на медицинската експертиза (висящи решения на ТЕЛК/НЕЛК) и установената практика по приложението й са непряка дискриминация. КЗД препоръча на МС да измени нормативната уредба и да преодолее дългия период, през който правоимащите оставаха без никакви средства. Беше предписано на управителя на НОИ и на здравния министър да издадат писмени указания до длъжностните лица и до медицинските комисии при ТП на НОИ за отпускане на пенсии за инвалидност, преди да е влязло в сила решението на ТЕЛК/НЕЛК. С друго решение на КЗД бе премахната неравнопоставеността и ограничението само пенсионери по възраст и стаж, но не и по инвалидност, да пътуват с намаление в БДЖ.
В решение на КЗД се установява, че невключването на заболяването алцхаймер и сходните на него заболявания в Списъка на заболяванията по приложението към Наредба №38 от 2004 г. за определяне списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, представлява пряка дискриминация по признак "увреждане". Сега алцхаймер и сходните заболявания са включени в приложението към наредбата и лекарствата на болните се реимбурсират. Редица са потвърдените решения на КЗД в полза на хората с редки болести. В края на 2012 г. бе потвърдено от ВАС решението на КЗД, че НЗОК дискриминира болните от множествена склероза, като осигурява лечение само на онези, които са с до 65% инвалидност.
След препоръка на КЗД до МС да бъдат инкриминирани посегателствата срещу личността по расови подбуди, през 2011 г. бе променен НК и се допълни, че освен по хулигански, посегателството към личността може да бъде по расистки или ксенофобски подбуди. Десетки са и препоръките до държавни и общински органи за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове.
На 20 септември 2012 г. КЗД получи международно юридическо признание и вече работи като акредитиран орган на ООН по правата на човека със статут "Б". Признание за работата на комисията е отвореното писмо до правителството и парламента от бившия комисар по правата на човека на СЕ Томас Хамарберг, който посочи, че КЗД като европейски орган за равенство e с уникален принос и ценна практика.
- Когато се създаде КЗД, преобладаваха жалбите по етнически признак. От няколко години най-голям е броят на сигналите, свързани с правото на труд. Въпреки това обаче, заговори ли се за дискриминация или "език на омразата", най-често се визират проблеми, свързани с интеграцията на ромите. Каква е причината?
- Ромският етнос не само в България, а и в ЕС, е в по-неблагоприятно социално-икономическо положение, отколкото населението като цяло, и се възползва в по-ниска степен от общите мерки за социално приобщаване. Ромите са смятани за най-застрашени от изключване от пазара на труда в ЕС.  Причината е в стереотипите и предразсъдъците в обществото, както и в неговата толерантност. Общественият дебат за ромите насочи вниманието на обществото към голямата им бедност, но има и недостатъчно информирани възгледи и неправилни идеи за тях. Сега те са изправени пред конкуренция дори за нискоквалифицираните работни места, защото много от тях не отговарят на критериите на работодателите. Мнозина работят без договори, работодателите не плащат социални осигуровки. Работата "на черно" е често срещана сред безработните роми. Поне 1/3 от безработните се занимават с нерегламентиран труд, а някои от тях получават и социални помощи. От една страна, работодателят не плаща осигуровки на държавата за нелегалните си работници, от друга - подхранват се стереотипите, предразсъдъците и отрицателните нагласи на мнозинството. Прилагането на антидискриминационно законодателство води до равенство, но не изцяло до реални равни възможности. За да се намали това несъответствие, държавата следва да разработи политики, които да бъдат допълнени с насърчаване на по-голяма чувствителност за уязвими групи и хора от различен етнически произход и култура. 
- Кои роми по-често се жалват от дискриминация - образованите и с добра работа и заплата или неграмотните, които могат да изпълняват само нискоквалифициран труд?
- Имали сме жалби от необразовани роми, от хора, които са подхвърляни безразборно от своите работодатели на различна работа с цел да не работят професията си, а да са ангажирани с дейности, за които не са подготвени, и така удобно са нарочвани за съкращаване. За друг жалбоподател с нисък ценз прекият му началник бе направил коментар: "На този ром и 200 лв. са му много". Неграмотният е по-уязвим в сферата на заетостта.
Имали сме жалби и от образовани роми. Жена от Велинград с висше образование питаше: "Какво правим с образованите роми?", тъй като не можеше да си намери работа. Друга ромка, висшистка, кандидатстваше за работа в МВР, но удряше на камък и според нея това бе заради етноса й. В една от жалбите в "зората" на комисията млад ром искаше да стане полицай, но не бе допуснат да осъществи мечтата си, защото е ром. Комисията установи дискриминация в действията на администрацията на МВР по този казус. Излезе и решение на КЗД, в което се установява дискриминация срещу ром висшист от страна на БДЖ - той бе съкратен и лишен от възможността да работи като единствения (по негови думи) ром  локомотивен машинист. Ако трябва да обобщим, повече са жалбите от необразованите роми. 
- Очаквате ли броят на жалбите, свързани с правото на труд, да е преобладаващ и занапред?
- По отношение правото на труд се преплитат различни дискриминационни признаци - възраст, пол, увреждане, образование, лично положение, синдикална или политическа принадлежност, етническа принадлежност, като те се отнасят за всички етноси. Колкото по-скоро България излезе от икономическата криза, както твърдят експертите, предполагам, че и жалбите, свързани с дискриминация при упражняване правото на труд, ще намаляват, но няма да изгубят лидерска позиция сред оплакванията до КЗД. Някои работодатели дискриминират работници, без да осъзнават, че нарушават закона, а други просто не се съобразяват с него. Има и работодатели, които са търсили правната помощ на експерти от КЗД с презумпцията да не прекрачват законовите норми в отношението си към наетите работници. 
- Постъпвали ли са жалби за дискриминация от хора със сменен пол по отношение правото на труд? Очаквате ли ръст на такива сигнали след приемане на промените в Закона за защита от дискриминация?
- През годините имахме само една жалба на човек, сменил пола си. Той искаше дипломата му за средно образование да бъде с името, носещо информация за новия му пол - от мъж на жена. КЗД не установи дискриминация. Нека приемат промените в закона, какво ще се случи след това - зависи от много неща.
- През февруари в Брюксел участвахте в четвъртата среща на националните контактни точки на страните членки на ЕС по ромските въпроси. Кои са основните моменти в препоръката на Съвета на ЕС за ефективни мерки за ромска интеграция и къде е България?
- На срещата бе подчертано, че държавите следва да предложат системни мерки за борба с дискриминацията и расизма по отношение на ромите. КЗД скоро ще подпише меморандум за сътрудничество с Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, който е контактната точка по ромските въпроси в България. Приета е Стратегия за интеграция на ромите, но липсва финансиране на дейностите по нея. Средствата, отпуснати от националния бюджет, е важно да гарантират устойчивостта на мерките за приобщаване на ромите. Държавата следва да осигури и участие на регионалните и местните органи на власт при прилагането, наблюдението, оценката и прегледа на политиките за интеграция на ромите и плановете за действие следва да се превърнат в неразделна част от регионалните и публичните политики. За прилагането на тези планове на местните и регионалните органи следва да се предоставят финансови и човешки ресурси. Държавата следва да засили ефективното и прозрачно функциониране на участие на НПО-сектора, който да се включи в прилагането, въздействието и наблюдението на стратегията за интеграция на ромите.