Неграмотните в ЕС нямат шанс за работа

Около 96 млн. млади хора на възраст 15-30 г. има в страните членки на ЕС. В повечето държави задължителното образование завършва на възраст между 14 и 17 г., когато младите хора избират дали да продължат висшето си образование, или да станат икономически активни. Средната възраст за напускане на формалното образование и започване на работа от младите хора в ЕС е 21 години, отчита анализ на Евростат, посветен на прехода от образование към първата значима работа. Най-рано излизат на пазара на труда в Малта и Турция - средно по на около 18 години. За България средната възраст за излизане на трудовия пазар на младите хора е 19,6 години.
Според данните на анализа - близо 70 на сто от напусналите образование младежи на възраст 15-30 години, са имали значителни трудности при намирането на първа работа, а около 30 на сто изобщо не са успявали да намерят работа. Това е било така, защото почти всеки трети младеж, напуснал образованието и търсещ работа, е имал нисък потенциал за влизане в пазара на труда, отчита Евростат.
Най-високи стойности на заети млади хора са регистрирани в Холандия и Норвегия - 88 на сто, Швейцария - 87 на сто, Австрия - 84 на сто, Люксембург - 82 на сто, Кипър и Дания - 81 на сто, Германия и Словения - 80 на сто.
Най-ниски са данните в Литва, Латвия и Унгария - под 30 на сто. България заедно с Румъния е в "златната среда" на тази своеобразна класация по трудова заетост на младите - малко над 30 на сто.
Според анализа на Евростат младите хора в ЕС, които са напуснали образованието и търсят своята значима първа работа, най-лесно се справят с това в Исландия, където си намират работа средно за 3,3 месеца, следват Швеция - 3,5 месеца, и Великобритания - 4,4 месеца. Средният период за търсене на работа от млади хора в ЕС е 6-7 месеца.
На фона на поредната мрачна статистика за заетостта сред младежите по инициатива на Ивайло Калфин в София бе проведена дискусия за мястото на младежките политики в европейския бюджет 2014-2020 г. Основни оратори освен съдокладчика на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г. Ивайло Калфин, бяха ръководителят на отдел "Младеж" в Главна дирекция "Образование и култура" на Еврокомисията - Паскал Льожен, и президентът на Европейски младежки форум Петър Матияшич.
Всички оратори се обединиха около общата теза за крайно недостатъчните средства - 6 млрд. евро, предвидени от Европейския съвет, за младежките политики. Според изчисления 21 млрд. евро са нужни само на страните от еврозоната за младежките политики, и то само за 1 година. "В сегашния бюджет от европейските фондове се отделя десет пъти по-голяма субсидия за една крава, отколкото за едни млад човек", подчерта Калфин.
Позовавайки се на член 165 за насърчаването на младите да участват в демократичния живот на Европа, Паскал Льожен настоя за по-голямо финансиране на младежките програми, подчертавайки тяхната ефикасност. Председателят на Европейски младежки форум Петър Матияшич подчерта рязкото разминаване между заявените политически отговорности и финансовите ангажименти. "Не изключвам важността на останалите пера на евробюджета, но приоритет трябва да се даде на младежта. Единствената ни надежда е, че Европарламентът ще каже не на приетия бюджет", завърши Матияшич.