Недоживели, недолюбили

Тончо Атанасов БЯЛКОВ

(В памет на загиналите партизани от дружина "Райчо Кирков" на Първомайска околия)

В края на лятото на 1944 г. става ясно, че идва и краят на фашизма. Както навсякъде по света, така и в България, борбата срещу кафявата чума придобива нов, мощен размах, под огромното въздействие на победите на Съветската армия.
Тази година цялото прогресивно човечество отбеляза на 9 май 65-годишнината от победата над фашизма с грандиозни чествания в Москва на Червения площад.
В тази епична борба хората от Първомайска, Борисовградска околия, не остават назад.
В Балкана излизат много комунисти, ремсисти, земеделци, прогресивни хора. Партизанската дружина на околията - дружина "Райчо Кирков", нараства на над 300 човека и провежда успешни акции в селата Комуната, Драгойново, Искра, Дълбок Извор. Това плаши фашистките управници и те включват в борбата с партизаните и войската. Срещу дружината са хвърлени 47-ми пехотен полк от Ардино, 4-ти пехотен полк от Крумовград, 10-ти пехотен полк от Хасково, 10-и артилерийски полк от Момчилград и ред други военни части - това е почти цялата дивизия срещу само 300 зле въоръжени борци за народни правдини.
Военните и полицията блокират всички пътища и подходи към базите на дружината, която започва да изпитва сериозни проблеми със задоволяване на продоволствието на толкова много хора. Предприети са всички възможни действия. Но поради предателство местоположението на партизанския лагер е установено и на сутринта на 3 септември  1944 г. бойците са обкръжени.
Завързва се неравна битка: артилерия, миномети, картечници и автомати срещу почти невъоръжените партизани. Убити са 15 от тях: Атанас Бялков Атанасов, Георги Илиев Георгиев, Георги Паунов Русинов, Димитър Стойчев Димитров, Илия Иванов Панайотов, Клара Аврам Ешкенази, Костадин Георгиев Иванов, Костадин Иванов Запрянов, Никола Янков Димитров, Петко Георгиев Налбантов, Петко Делчев Чобанов, Петко Димитров Янков, Петко Ташев Кирев, Тодор Георгиев Тодоров, Георги Панайотов Бялков падат в касапницата, в която се превръща засадата на местността Слънкова скеля. В плен падат 52-ма партизани, много са и ранените.
Врагът ликува от победата. Но завърналата се от поход за оръжие в Гърция сборна дружина, водена от командира на партизанската бригада Благой Пенев, събира оцелелите и всички заедно на 5 септември мощно атакуват врага.
Самозабравилите се "герои", отдали се на мародерство, са разгромени и панически побягват.
Дружина "Райчо Кирков", цялата Втора  Родопска партизанска бригада "Васил Коларов" тръгва в мощно настъпление.
Четири дни по късно, на 9 септември 1944 г., идва и пълната победа.
Девети септември е венецът на борбата за по-добър живот. Тогава започна да се осъществява това, за което те са се борили, а посочените по горе бойни другари са отдали и най-свидното - живота си.
Сега, 66 години след тези трагични и славни дни, някои се опитват да преиначат, да представят превратно събитията от онова време.
Разчита се, че вече малко са хората, които имат пряко впечатление за онова време.
Че младите, които никога не са попадали в подобни условия, ще оценят тогавашните действия на най-прогресивната част от населението със сегашния аршин. Че няма да се поинтересуват от фактите, от духа на онова време.
А си заслужава - точно младото поколение, да се замислим защо загинаха на 3 септември 1944 г. тези 15 души в Новаковския балкан, повечето от тях - съвсем млади...