Неделен пейзаж

Неделя е. Ден за почивка.
Но не за всички. Мъж в защитно облекло е изправен срещу стената на ул. "Г.С.Раковски", градинката над Руската църква. Силната струя е насочена срещу надпис "Хляб, свобода, социализъм..." Може би това не е цялата фраза, но тъй като изтриването е започнало от края, няма как до го знаем. Но тъй като обикновено никой не почва от края, няма защо да се чудим - началото е с по-поносими думи, например хляб, свобода, но следващата "социализъм" е съвсем неприемлива. За онези, които изведнъж показват своята чувствителност към накърнената околна среда, към светлия софийски пейзаж. Нищо, че в него стърчат по много сгради в центъра на София (и не само там!) всякакви надписи, оскърбителни, цинични... Защитава се правото на графита да бъде изкуство. Правото на собствениците, чиито домове са изписани против волята им, не се зачита. Тук не се появяват труженици в бели защитни облекла и затова силуетът им върху изписаните фриволно софийски стени прозвучава като присъствие на извънземно.
Надписи като сопол, съвсем невинни от скалата на обидата, продължават с различни телесни течности, неблагоприлични изрази. Но всичкото това виси по стените или лежи някъде по асфалта. Току-що измазани красиви сгради тутакси осъмват с "изкуство". Щом отговарящите за реда в София намират, че това не означава нищо и че дори по стълбищата на някои домове има вербални нашествия - добре. На нас ни остава само за сетен път да опишем подобни пейзажи. И да се примирим с отсъствието на отговорност към гражданите, имуществото им и... парите им. Ще речете - ама много пари са от ЕС, не са наши... Няма да влизам в този спор. Фактите са ясни. Само че, както пише един човек във фейсбук, защо ни правят на идиоти? На хора, които не виждат, не чуват...
В същите обедни неделни часове започна и стремителното разрушаване на плочките около "Кристал". Вероятно те са в общия план за подмладяване на вече разпадналата се софийска градинка. Но те са съвсем здрави, добре подредени. Минаващите вдигат рамене в недоумение. Ама на кого да зададат въпроса "защо". И да попитат ще има ли отговор, в смисъл - ще чуят ли истината? Едва ли. Но да си кажем: наоколо има улички с препъващи плочки, разкъртени, потенциални убийци. До тях ще се стигне ли в близките двайсет-трийсет години? Читавото ще се "поднови", скапаното да си живее... Улица "Добруджа" например. А на ул. "Аксаков", от страната на банката, си седи един разместен паваж - ей така, никой не се пита откога и защо... И то на тротоара, където минават хората. Там непрекъснато паркират и коли, но и тях никой не закача... А пък ремонтираната част на "Аксаков" е с едни така подредени павета, че си стават екстра локви за жаби. Но нали жаби няма тук, локвите ни къпят нас.
Това е накратко, малко детайли от софийския неделен пейзаж. Хляб, свобода, социализъм... да ги нямаме тия! Защо им е на българите хляб?! И свобода не им е нужна. Да не говорим пък за социализъм! Но защо така екстрено се изтрива тая фраза... Може би, за да видим, че властниците са много чевръсти и че дори извънземните са в съюз с тях. Кои сме ние, та да искаме хляб и свобода, и справедливост? Кои са посмелите с едри червени букви да нахлуят в светлия софийски пейзаж. Може би господин Борисов ще излезе и с покъртително слово ще каже няколко думи и за това - той може да се телепортира и винаги има пакет с готови отговори.
Въпросът е кога ние ще дадем своя сплотен отговор.