Недалновидно е да се разчита само на "здравето" на частните банки

Инж. Ангел Попов, д-р по икономика

В последните 15-20 години у нас непрекъснато се говори за остра нужда от реформи в много сфери на обществения живот. Наред с искането за реформи в здравеопазването, пенсионната и съдебната система, чуват се настойчиви гласове за реформи и в образованието, науката, държавната и местната админстрация, дори в МВР. Без съмнение това са изключително важни обществени системи, досега обаче под реформиране на тези сектори се разбира единствено

закриване, ликвидиране, намаляване, съкращаване

разбира се, с единствената цел да се свият разходите на бюджета, без оглед на спецификата и обществените функции на публичните системи.  
Има обаче още една не по-малко важна сфера, която също се нуждае от реформиране - финансовата система. Предвид нейната всеобхватна и отговорна функция тя е свързана с всички други и влияе не само на тяхната дейност, но и на подхода за реформирането им. Точно поради това всеобхватно влияние се налага и нейното реформиране, от което зависят твърде много и всички останали реформи. Световните събития от последните две години доказаха по недвусмислен начин тази пряка зависимост. По обективни и субективни причини тази зависимост не е афиширана досега. Ако у нас, поради присъствието предимно на частни и чуждестранни банки, необходимостта от финансова реформа все още не е в дневния ред на обществото, то в световен мащаб тя е в центъра на вниманието на правителствата.
Две са основните идеи, които се противопоставят при всеки опит за реформиране на финансовата сфера. Първата е за въвеждане на

строги правила и финансови ограничения

с цел избягване на бъдещи кризи, а втората поддържа статуквото с цел запазване свободното пазарно развитие на националните икономики. Изразител на първата е американският президент Барак Обама. По негово настояване наскоро Сенатът на САЩ прие драстични мерки за ограничаване дейността на банките с рискови операции, за фалити на големи банки, досега бяха пазени от закона, както и за отговорност при фалити. Предстои мерките да бъдат разгледани от Конгреса. Поради досегашната защита от фалити САЩ бяха принудени да налеят държавни средства за трилиони долари в застрашените големи банки - за сметка на всички данъкоплатци. Както е известно, тази държавна подкрепа не попречи на банкерите да получат отново милиони долари годишни бонуси. Вредата, нанесена от едни, съгласно досегашната схема, се плаща от цялото общество, но не и от виновните. Големите банки досега са защитени от фалит, тъй като обслужвали много клиенти. Именно този "законов" чадър бе използван умело от банките, предизвикали световната финансова криза. Подобни ограничителни мерки сега се обсъждат в Германия, Франция, Англия, в органите на Европейския съюз.
Има привърженици и на обратната теза. Например идеята на Германия и ЕС за създаване на рисков фонд със средства от всички банки засега не се приема от Франция и Англия. А има и други спорни въпроси, но продължава търсенето на пътища за ограничаване на безграничната власт на световните и национални финансови институции.
Какво е положението у нас?
След умишлените фалити на десетки наши държавни банки преди повече от 10 години, сега всички търговски финансови операции се осъществяват от частни банки. Националната банка има строго регламентирани финансови и контролни функции, а държавната Банка за развитие осъществява доста ограничена финансова дейност. По тази причина

целият държавен бюджет от над 50 миларда лева се обслужва от частни банки

Наскоро се разбра, че средства на стойност 1 милиард лева на най-големите държавни предприятия също са поверени на частни банки. Така е и с част от фискалния резерв. На пръв поглед като че ли няма нужда от реформиране на нашата финансова система. Търговските и инвестиционните банки у нас, в по-голямата си част чуждестранни, засега са в добро финансово състояние. Но да се разчита само на финансовото здраве на частните банки е, меко казано, недалновидно. Като всяко здраве, и финансовото може внезапно да се влоши. Най-добрите лекарства трябва да бъдат намерени предварително. Наложително е обсъждането на мерки, които да предпазят страната от неприятни изненади. Докато чакаме приемането на общи финансови правила и ограничения в световен мащаб, има какво да направим и ние. Например данъците, държавните, местни и съдебни такси, средствата на Здравноосигурителната каса и на Националния осигурителен институт да бъдат поверени на държавни банки. По този начин всички вноски и такси от бизнеса и населението, свързани с обслужването на бюджета, ще бъдат приход към националния бюджет. По предварителни сметки става дума за близо 2 милиарда лева годишно. Освен това управлението на бюджета, на фискалния резерв и на средствата на държавните предприятия в условия на световна финансова и икономическа криза от държавни банки означава и

по-висока степен на защита на тези средства

Дори само тези два ефекта са достатъчни за вземането на такива решения, а те биха повлияли благоприятно на реформите и в други важни обществени системи. Подобен заинтересован финансов подход може да се приложи при здравната и пенсионната реформа чрез въвеждане на лични електронни осигурителни карти, като ползването на средствата от тях става със съгласието на осигурения. Финансовата основа на реформата в науката и образованието може да се обвърже с резултатите от научните разработки и с качеството на обучението и т.н.
Повишаването на сигурността, доверието и финансовата зависимост в обществото и между неговите членове би ускорило търсенето на нови ефективни форми и стимули във всички направления на обществено-икономическия живот на страната.