20 Октомври 2019неделя16:09 ч.

Събеседник

Неда Антонова: Историята на всеки народ осигурява неговия духовен имунитет!

Затова е важно тя да бъде разказвана, смята известната писателка, носителка на тазгодишната награда "Тодор Влайков"

/ брой: 157

автор:Петра Ташева

visibility 1054

По-рано тази година Неда Антонова бе удостоена с националната литературна награда "Тодор Влайков". Това е поредното признание за творчеството й като поет, писател, журналист, редактор, общественик. Книгите на авторката са 20 и всички са ярки, вълнуващи и запомнящи се. Сред тях са: тетралогията "Памет" (включваща "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен","Ангела", "Приют за щастливи"), трилогията: "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и сафари", трилогията за юноши: "Обичам те, вълк","Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", романът "Надали", повестта "Ирма, жената на българския Марс", пиесите "И слезе Господ на земята", "Гълъб за сърдечни пожелания", "Звезда от последна величина", "Асен - убиецът на Иванко". На голям интерес се радват романите й: "Царица Елеонора Българска", "Съвършената. Преподобна Стойна", "Първият след Бога"- за Васил Левски, "Неговата любима" - за Христо Ботев и Венета. Обичана от читателите си, Неда Антонова е високо ценена и зад границите на България. Творбите й са преведени на френски, руски,чешки, полски език. Тя е единствената жена - носителка на наградата "Златен меч" за най-добър разказ.     

- Г-жо Антонова, честита нова награда! Продължавате възрожденската мисия на Тодор Влайков. Как оценихте възторзите на читателите си в будния средногорски край?

- Окуражаващо е човек да види, че младите българи имат желание да знаят историята на своя народ. Важното е тя да им бъде разказана.  

- Как се зароди у Вас стремеж за извява с думи и образи?

- Думите винаги са били за мене онова укритие, каквото е пясъкът за щрауса. Укритие от прекалено човешкото, от бруталната истина, каквато представлява животът. Детството ми мина в първите следвоенни години. Нямахме играчки и детски забави. Бяхме деца и имахме нужда от магия, от паралелен свят, в който да съществуваме по други, по-красиви закони. И си го измисляхме. Така открих думите. Те и до днес са дом на душата ми.

- Започнали сте със стихове и преминавате към прозата. Защо проучвате войните на България и съдбините на големи личности?

- Животът се състои от отговори на ежедневни въпроси и въпроси за бъдещето. И понеже от дете ми е внушавано, че "онова, което е било, то е, което ще бъде", аз се пристрастих към четене на исторически съчинения. И вярвах - а и все още вярвам! - че историята на всеки народ осигурява неговия духовен имунитет и съдържа предвещание за неговото бъдеще.

- Какво бихте казали за българина и нашия национален характер?

- Българинът е храбър и жертвоготовен, но само когато е вдъхновен от велика кауза: извоюването на националната свобода, защита на Съединението, освобождаването на Македония... Всеки народ, както и всеки човек, показва своята същност в дни на изпитания. А в нашата история изпитания дал Бог.

- Романът Ви "Приют за щастливи" е за терора по времето на Цанков и за издевателствата на българи над българи. И днес всеки ден се срещаме с нещастия на хора с разстроена психика, чести са самоубийствата. Чакат ли днешните времена своите писатели?

- Всяко време ражда своите апологети и хулители! И там, където двете позиции се сблъскват, припламва искрата на истината. Всяко време ражда своите писатели. Друг е въпросът, дали писателите разбират своето време.

- Автор сте на исторически пиеси, поставяни на сцените у нас. Вашето отношение към театъра?

- Театърът е любимото ми изкуство! Убедена съм в неговата важна роля за духовната хармония на обществото.

- Защо виното присъства трайно в  творбите Ви?

- Процесът на виноделието по нещо напомня творческия процес в литературата. Енологът-майстор изстисква от гроздето вино и писателят  от битието изтръгва смисъла на човешкото съществуване. Без вино няма празник, няма празник без пожелания и благословии. А те са възгласите на душата, нейната поезия и нейните предсказания.

- Как беше пропуснат на пазара романът Ви "Надали" две години преди прехода, като в него са разкрити отрицателни явления и пагубни прояви на ръководители у нас?

- Годината беше 1987-а и цензурите може би вече са долавяли началото на края и ... са пуснали едрото сито. Така се е промушил и "Надали".

- Защо написахте роман за царица Елеонора Българска?

- В историята на трите български царства няма случай, когато отдясно на венценосеца да седи жена, отдала живота, здравето, времето и бижутата си в полза на народа и държавата, в която по силата на брачен контракт е принудена да живее. Велика жена, обичала безкористно и всеотдайно българския народ и наричана от световната преса "кронованият ангел на България"!

- С какво Левски е "първият след Бога"? Защо "Вашият" Иванчо Хаджипенчович е "различен"?  

- Работата по "Първият след Бога - любовта и смъртта на Васил Левски" беше богато и сложно приключение на духа. Апостола не се нуждае нито от канонизация, нито от историческо снизхождение. Него народът го е избрал за най-великия българин! Да пренебрегнем твърдението, че Дякона е убиец, като великодушно махнем с ръка само защото такива били времената тогава, значи да благословим едно с нищо недоказано позорно петно върху лицето и паметта му. Левски е осъден на смърт в разрез с един от основните постулати на римското - а и основаното върху него уж модерно османско - законодателство: "Един свидетел не е свидетел". И предложението на следствената комисия за смъртната присъда е изградено върху показанията само на един неграмотен човечец, опозорил името и челядта си с твърдението, че е видял лично как Левски е убил момчето. Повече свидетели и показания няма. Съставен е протокол от разпита на Апостола, където, за разликата на останалите следствени протоколи, липсва подписа на парижкия възпитаник юриста Иванчо Хаджипенчович. Другите двама членове на комисията и представители на властта също не го подписват.

- С какво Ботев изпреварва времето си?

- С всичко! С идеите си, с  жертвата в името на Отечеството и дори с личния си живот. Това, че той - образован за времето си млад мъж, красив, атрактивен, поет и журналист, любимец на умни и богати момичета, избира за своя спътница Венета Рашева - жена с потресаваща за онова време репутация: немлада, некрасива, небогата, разведена с дете и при това неграмотна... Да, тя е изборът на сърцето му, била е неговото либе, либе до живот, а и след живота... Не любов, а балада. Баладата на деветнадесетия български век.

- Обичате България и българите със слабостите и големите им дела. Според Вас "човек трябва да е капитан на кораба на живота си и последен трябва да напусне потъващия кораб". Какво искате да кажете на българите, които поотделно се спасяват и напускат Родината си?  

- Естествено е, че всеки човек да иска да бъде щастлив, духовно и материално удовлетворен и да търси най-добрата възможност за реализация. Ако не я намери там, където е роден, прекрачва в други географски ширини... Печалното в случая е, че повечето млади хора, напускащи страната, го правят не в търсене на личностното си развитие, а в името на физическото си оцеляване. Убедена съм, че уважението, подкрепата и единодушният вот на народа ни ще спечели онази политическа сила, партия или идея, която съумее да върне на България българите. 

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1848

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 592

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 432

/ брой: 200

Протести в Германия

автор:Дума

visibility 253

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2475

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ