10 Август 2020понеделник08:18 ч.

На фокус

Нечестивият бог на капитала

Наложеният от глобализацията неолиберален модел води човечеството към саморазрушение

/ брой: 128

visibility 432

Проф. Орлин ЗАГОРОВ

Всяка цивилизация формира определена съвкупност от специфични ценности и принципи, със съответстващ на тях исторически модел на развитие. Характерното за капиталистическата индустриална цивилизация е, че техниката и технологиите се превръщат във върховен Бог, без да бъдат одухотворени, облагородени, очовечени. Тя не успява да изработи адекватна морална философия, поради което докрай остава в плен на незаконнородения от нея култ - алчността. При тези условия човек губи контрол върху собствените си творения и открития, които започват да застрашават своя творец (човека) заедно с всички останали форми на живот върху планетата. При тези условия културата става бизнес, раждайки тартюфщина, инертност и "вярност до гроб" към всеки, който заплати повече.

И става все по-ясно, че докато цивилизацията с присъщата й огромна технологична мощ продължава да следва модел на развитие, поощряващ господството и експлоатацията на природата и човека за бърза печалба, тя ще продължи да опустошава обществата и Земята. Това подхранва апокалиптичното мнение, че нашият свят се е втурнал към самоубийствена катастрофа.

В условията на научно-техническия прогрес и динамичните преходи в начина на живот на обществото все повече хора проявяват по-активен интерес към тенденциите за развитие на процесите в близкото бъдеще, с оглед да ги насочат в желаното от тях русло. Но тези усилия са основани върху постоянно изострящи се противоречия. За едни крайната цел е запазването на сегашното социално-икономическо статукво в света. Поради това във всичките си превъплъщения капитализмът води до още по-безпрецедентно високо равнище на благополучие и мощ на богатото малцинство (златният милиард) и до рискове с апокалиптични последици за огромното мнозинство от човечеството. Такъв модел на развитие днес постоянно възпроизвежда 

дълбоко порочна цивилизация

- образ и подобие на капитализма.

Успоредно с това разочарованието от неосъществения социалистически модел на развитие поддържа нарастващата носталгия по неговите придобивки във всички области на обществения живот. Този исторически парадокс стана възможен, след като преди три десетилетия същият капитализъм, разтревожен от ускореното заличаване на собствените му "родилни петна", организира добре познатата от историята контрареволюция. Тъкмо това е причината днес все по-настойчиво да се търси и намери отговор на висящия над разума въпрос: защо се опорочи социалистическата идея? Поради липса на адекватен отговор от страна на интелектуалния елит на левите сили, много хора търсят изход в един трети - среден път, за който използват най-различни названия: устойчиво развитие, толерантно общество, синтез, конвергенция, постсоциализъм, справедливо общество и т.н. В същото време почти навсякъде в бившите социалистически страни в Европа тези визии завършват с реставрация на обществено-икономически отношения от неолиберален тип от времето на империалистическата фаза на капитализма. За разлика от управляващия елит, създаден от пропагандните централи на евроатлантическата глобална стратегия за световно господство, много западни изследователи са категорични: "Става все по-ясно, че превръщането на някогашните планови стопанства в Централна и Източна Европа в свободни пазарни стопанства се намира на погрешен път". А един от "апостолите" на неолибералния капитализъм - Збигнев Бжежински, гледа на тази истина от друг ъгъл: "Сега, когато го няма врага, западният капитализъм с ужас осъзнава, че светът попада "извън контрол" и посреща ХХI век в състояние на "глобална бъркотия". Докато богатият запад се отдава на наслажденията на потребителското общество, по-голямата част от човечеството се бори с екзистенциалните проблеми на оцеляването. Светът е разделен на 

богато малцинство и бедно мнозинство

В преобладаващите случаи, когато се разработва проблемът за алтернатива на съвременната цивилизация, се посочва устойчивото развитие като универсален модел на развитие. За японския учен Дайсаку Икеда големите злини, разяждащи нашата цивилизация, са алчността, която е присъща на самия живот, войната и несправедливостта, които са стари колкото цивилизацията, а също така и изкуственото разрушаване на природната среда... Нарастващият катарзис предполага преодоляването на тези злини.

Осъзнаването на тази истина е една от задачите на съвременната култура. В определен смисъл, културата се характеризира с нарастване на информационния обмен. Все повече става ясно, че вместо свобода, силните на деня чрез притежаваните от тях средства за широко манипулиране промиват мозъците на много хора и обсебват техните души. Вместо достоен живот за всички, едно малцинство се опиянява от егоизма си, живее в охолство, вещомания и корнукопия, докато милиарди са на ръба на физическото оцеляване. Пропастта, разделяща бедните от богатите, постоянно се разширява и задълбочава. Свободата се заменя с рекет, дръзки изнасилвания и убийства, наркомания, страх и насилие. Никой не е сигурен за живота и имота си. Както подчертава Фредерико Майор, генерален секретар на ЮНЕСКО, през 1994 г.: "Хората живеят в отчуждение и изпитват най-лошия вид самота - самотата сред себеподобните. Крайната бедност изражда чувствата, а стремежът към справедливост се изражда в омраза и насилие. Богатите, заслепени от собственото си охолство, виждат бъдещето единствено в светлината на "пазарните закони". Още по-категоричен е френският президент Франсоа Митеран, който в реч в Копенхаген на 11.03.1995 г. казва: "Ще оставим ли светът да се трансформира в един глобален пазар, без друг закон освен този на по-силния, без друга цел освен реализирането на максимум печалба за минимум време, в един свят, където спекулата разрушава за няколко часа труда на милиони мъже и жени... Ще оставим ли бъдещите поколения на случайността и слепите сили? Ще можем ли да създадем оригинален ред, основан на прогреса и по-точно на социалния прогрес?" 

Днес все повече се налага схващането, че ако устойчивото развитие се утвърди като глобална стратегия, напредъкът на технологиите трябва да осигури по-добър, по-качествен живот, по-добри условия за пълноценна реализация на същностните сили на човека. При това застрашаването на човешката природна среда получава глобален характер и представлява проблем на съвременното човечество. За първи път в своята история всички общества на нашата планета се намират в опасност поради нарушаването на екологичното равновесие, т.е. поради незачитането на законите на природата. 

Главният недостатък на визията за бъдещето, подчинено на интересите на "златния милиард", е пренебрегването на опасността от загуба на ценностите на единството и солидарността на обществото и налагането на конформизма на индивида, живеещ в него, като доминираща цел. Всичко това води до подценяването на идеята за човека като самоценност. Разкриването на тази истина трябва да бъде една от важните задачи на хуманистичната философия. 

Същността на устойчивото развитие се свежда или предимно до екологичните проблеми, или неговите реални измерения се търсят преди всичко в икономическия растеж. Тази инерция в различна степен и форми се наблюдава и днес в редица разработки не само на отделни изследователи, но и в редица международни документи. 

Тук заслужава да се отбележи, че в наши дни съществуват множество социални и културни движения, които предлагат програми и визии за 

дълбока промяна на начина на живот

в световен мащаб, отхвърляйки наложения от глобализацията модел. Ерих Фром в книгата си "Да имаш или да бъдеш" анализира двата модуса на съществуването и тяхната борба за душата на човека. Това той прави, като изхожда от кризата на съвременната цивилизация и предлага програма за социална и духовна трансформация на човека. Авторът е загрижен за съдбата и перспективите на човека, уловен в капана на ирационален свят. 

Впрочем, открай време идеята за справедливо общество или за хуманистична цивилизация се свързва с духовното усъвършенстване на човека. Преди всичко се налага да се утвърди като фундаментална ценност убеждението, че без укрепване на духовните начала на човешкия живот, на неговите нравствени императиви, е невъзможно постъпателното развитие на човешкия род. Това предполага, както се подчертава в "Хартата на Земята" на ООН (2000 г.), отказ от "доминиращите модели на производство и потребление, предизвикващи опустошаване на околната среда, изтощаване на ресурсите и масово измиране на растителни и животински видове, при което общността на живота се руши. Печалбите от развитието се разпределят несправедливо и разривът между бедните и богатите расте". 

Тук преди всичко става дума за признаване на правото на човека да се бори срещу злото, неправдата, насилието и експлоатацията с всички разумни средства. Натрупаната обща мъдрост и опит ще ни помогнат в намирането на верен път, в нарастването на духовното и материалното ни благополучие, в стремежа да живеем заедно и в хармония.

Военните помагат в гасенето на пожарите в Хасковско

автор:Дума

visibility 155

Екатерина Захариева си урежда пост в ЕС?

автор:Дума

visibility 386

/ брой: 151

Родната тол система стана златна

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 151

Пандемията срина приходите в транспорта

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 151

Хората очакват да обеднеят още

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 151

Димитър Зоров: Сирене под 12 лева е със сухо мляко

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 151

Масови бунтове заляха ливанската столица

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 151

Русия обяви кога ще отвърне с ядрен удар

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 151

Тръмп се скара с ключов републикански спонсор

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 151

Комисията Скопие-София може да заседава през септемри

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 151

ДПС - Доган за пари и сеир

автор:Юри Михалков

visibility 296

/ брой: 151

Извинете се, г-н Борисов!

visibility 378

/ брой: 151

Учителят от Джулюница

автор:Лозан Такев

visibility 188

/ брой: 151

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ