Небостъргач

Реших да си купя жилище. Писна ми да живея под наем, във вечен страх и несигурност. Народът мъдро е рекъл "Моят дом е моята крепост!". А в това хайдутско време далеч по-сигурно е в крепост. По-топло е с бронежилетка, отколкото с мериносов пуловер…

В интернет откривам новостроящ се блок. Продават апартаменти на зелено. Доста по-евтино излиза. Е, ще почакам година-две, ама като тегля жилищен заем, все някак ще сколасам. 

Посреща ме младо усмихнато момиче и изважда скица с разпределението, досущ като в билетния център на НДК. Върху скицата с червен флумастер са оградени продадените вече апартаменти. Останали са две-три празни кутийки. 

- Този с южно изложение ли е? - питам плахо.

- Да, - отговаря девойката, - но всъщност вече е купен. 

- А този? 

- Той е капариран от същия ни клиент. 

- И този ли? - започвам да нервнича аз. 

- И той, господине… Всъщност целият жилищен блок е купен от наш уважаван клиент. 

- И кой е той?

- Как кой, господин Цветанов, разбира се. Той е предприел благороден жест и върнал 6-те апартамента, за които несправедливо го одумват. В замяна си е взел 66 апартамента в рамките на един-единствен общ имот. Останала е една боксониера 25 квадрата горе, на 64-ия етаж…

- На тавана, при гълъбите?

- Господине, очевидно не сте добре запознат с орнитологията. Там няма гълъби, те не летят чак толкова високо.

- Прекрасно, взимам боксониерата!

- Има само едно дребно неудобство - блокът е без асансьор. Всъщност има частен асансьор, но той е вътрешен, между апартаментите на г-н Цветанов. Но пък световните кардиолози и съдови хирурзи масово препоръчват качването на стълбища като най-ефикасна превенция срещу инфаркт и инсулт…

Блокът бе завършен ударно. 

Сега живея щастлив в своята собствена боксониера. 

Вярно е, че е малко неудобно да си откъснат от света, но това си има и своите хубави страни. От една година не ходя на работа, не плащам парно, ток и вода. Инкасаторките така и не идват до горе, кой е луд да качва 64 етажа пеш. Черните им фигурки пъплят долу пред входа като хлебарки, нещо ми махат оттам и викат, ама не ги чувам.

Вчера покрай боксониерата мина голям пътнически самолет. Пилотите ми предложиха да се кача, ако искам. Като разбрах, че са към Съединените американски щати, категорично отказах. За какво ми е да ходя там? И без друго си живея по американски в тоя частен небостъргач. При това - с такъв виден съсед! Само Статуя на свободата дето няма. Макар че долу статуи - колкото искаш.