Не зная какъв Божи пратеник може да ни спаси...

Галина Минчева

Васил Казанджиев е изтъкнат композитор, диригент и педагог. Роден е на 10 септември 1934 г. в Русе. Завършва Българската държавна консерватория (1957). Учи композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент в академията завоюва лауреатско звание за Симфониета за голям оркестър на Шестия международен младежки фестивал в Москва (1957 г., председател на журито Дмитрий Шостакович). Започва кариерата си като диригент в Софийската опера (1957-1964). През 1962 г. основава камерния ансамбъл "Софийски солисти" и е негов главен диригент до 1978 г. Под ръководството на Казанджиев съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета у нас и в чужбина. Между 1979 и 1993 г. заема поста главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР. Занимава се активно със звукозаписна дейност и с преподаване в консерваторията. От 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране. На 12.01.2009 г. е избран за академик в направление "Творци на изкуството". Автор е на множество музикални произведения - пет симфонии и други творби за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни произведения. Казанджиев успява да изгради собствен, самобитен стил, налагайки се като един от съвременните европейски класици. Автор е на музика за филми - "Купете си надежда", "Боянският майстор", Четиримата от вагона", "Сбогом, приятели", "Шибил", "Рицар без броня", "Вълчицата", "Смърт няма", "Тютюн" и др.

- Академик Казанджиев, лесно ли склонихте по ваша музика и по музика на Димитър Ненов да бъде поставен в Софийската опера балетът "Българска токата"?
- Лесно склоних, защото ми е интересно какво може да се направи от моя музика и как тя може да се превъплъти в изкуството на движението. Три от моите произведения - две от които са писани в студентските ми години, са в основата на музиката на балета "Българска токата" - "Дивертименто", "Токата за пиано", "Картини от България". Балетът винаги ми е интересен като преживяване. Когато бях диригент на Софийската опера, имах шанса да дирижирам 4 балета - "Спящата красавица" от Чайковски, "Тривърхата шапка" от Мануел де Фая, "Дървеният принц" от Барток и "Орфей и Родопа" от Цветан Цветанов. За диригента на всеки балет е много важно да работи в синхрон с хореографа. Често темпата, които изисква диригентът, не отговарят на темпата на хореографа, а от това страдат всички, най-вече артистите от балета. За мен балетът е висше изкуство. Освен изключителната красота, изящество и драматизъм, които се изразяват с техниката на движенията, още повече, че няма други възможности като словото, балетът успява безмълвно като в немите филми да изрази цялата сложност и философия на живота.
- Познавахте ли хореографката Мила Искренова?
- С Мила Искренова се знаем отдавна. Тя има страхотен талант, владее техниката на балета и притежава големи познания. Вярвам, че постановката й на "Българска токата" ще завладее зрителите и ще им донесе естетическа наслада.
- Работили сте седем години в първия ни оперен театър. Кои артисти запомнихте от този период?
- Ще спомена имената на Димитър Узунов, Катя Георгиева, Лиляна Барева, Георги Генов, Вера Кирова, Красимира Колдамова, Атанас Самев...
- Поддава ли се музиката на конкретно обяснение?
- Най-трудният и необясним въпрос е какво иска да каже композиторът със своята музика. Например това "Дивертименто", което се изпълнява в спектакъла, отговаря на жанра си - музика за забавление. При него използвам техниката на колажа и цитирам теми от популярни произведения като малка пиеса от детския албум на Шуман "Дивият ездач", цитат от "Дивертименто" на Панчо Владигеров и др. В бавната част се чувства "Дивертименто" от Гершуин, а краят завършва с цитат от Соната за цигулка-соло на Бах. С това произведение исках да опиша влиянията, през които може да мине младият композитор в своето развитие. За мен Бах е началото и краят на всичко в музиката - алфата и омегата.
- Какво е впечатлението ви от младите композитори?
- Днес моите млади колеги имат пълната свобода да творят каквото си искат и както си искат. Трудното, както винаги, е да се постигне ясна логична мисъл, стройна форма на произведението, а това иска много познаване на класиката и отговорност.
- Девалвира ли съвременната музика?
- Да, девалвация на съвременната музика съществува и този процес започна отдавна. Ще дам един пример: През 1953 г. Джон Кейдж написа едно произведение за пиано, което се казваше: "4`33" ("4 минути и 33 секунди"). Пианистът излезе, поклони се и си свали часовника, сложи го на пианото. След това го постави пак на ръката си, поклони се и си излезе. Това беше неговата изява. С него Кейдж искаше да каже: "В тишината е истината." След това го гледах на Варшавските есенни концерти. Тогава Кейдж дирижира 3 кратки балета. Звук не издаде нито един инструмент. После имаше концерт за пиано. На него не се натисна нито един клавиш. Той пи бавно и продължително сода, така че да се чува как глътките вода влизат в хранопровода, а после бавно се оригва. Накрая, след като излязох от залата, мой колега възторжено възкликна: "А, а... това е истинско, абсолютно скъсване с традицията! Авангардист!" Противопоставих му се с думите: "Това е девалвация на музиката!" И този процес продължава вече 60 години.
- Дали този процес е навсякъде?
- Бил съм в много държави и имах възможност да видя как се забавлява младежта там. Вярно, младите се веселят по своему, но после съм виждал всички тези хора по на 16, 17 и 18 години с дънки и с кецове в Нотр Дам. Слушаха с внимание, със захлас цели 3 часа лекцията и концерта на един органист. У нас този втори момент отсъства.
- Защо в България младите хора странят от класическата музика, от класическото изкуство?
- Всичко се свежда до възпитанието. У нас, в България, има дълги периоди, в които всичко се профанизира, а изкуството се обърна в правене на пари - разни фалшиви автори на "модерна" музика, безобразни текстове и изпълнения в разни бърлоги. Как днес можем да накараме тези наши младежи - с мърляви дънки, с обеци по ушите и с помътнели погледи, да влязат в църква и да слушат орган или опера - в зала "България", или в Софийската опера... не можем. След като възпитанието е сведено до нула, няма как да очакваме от тези хора да извършат чудеса и да прекрачат прага на културна институция. За да не изпуснем и следващите поколения, трябва да се въведе отново обучение по музика в училищата, което днес липсва там.
- Споделете кой пръв ви въведе в света на музиката?
- Аз съм русенец. Баща ми Иван Казанджиев беше инженер. Той създаде навремето прочутия Завод за тежко машиностроене "Георги Димитров". Водеше ни редовно с майка ми на оперни и балетни представления, на концерти. Майка ми свиреше на пет инструмента и боготвореше музиката. Даже имаше изяви в композирането и дирижираше хор. Вероятно от двамата си родители съм наследил обичта към музикалното изкуство. На 5-6 години свирех на китара, а после композирах. На 9 години седнах зад пианото и пак композирах. Русе е град със стари музикални традиции, с много културни хора, с интелигенция, която боготвори музиката. Да не забравяме, че Международният фестивал "Мартенски музикални дни" е основан през 1961 г. в Русе. Той е фестивалът с модерна програмна стратегия и висок обществен рейтинг. На негова сцена са гостували именити артисти и състави, сред които Дм. Шостакович, Св. Рихтер, К. Мазур, Г. Рождественски, В. Нойман, И. Ойстрах, Сър Н. Маринър, Ю. Башмет, Букурещката, Петербургската, Литовската филхармония, Лондонският младежки оркестър, Брукнер оркестър - Линц, и мн. др. Освен това моят голям шанс в живота са двама прочути музиканти - Константин Илиев и Добрин Петков. Илиев пристигна на работа в Русенската опера, когато бях на 13 години. След една година дойде да работи в Русе и Добрин Петков. Тандемът Константин - Добрин беше от голямо значение за разцвета на Русе като музикален град и особено важен за мен като тласък в моето музикално образование и развитие.
- Вие сте основател на "Софийски солисти". Как се насочихте към тази камерна формация?
- Основах тази формация през 1962 г. Работих за нея и в нея до 1978 г. След мен диригенти на "Солистите" бяха Емил Табаков и Пламен Джуров. От основаването си ансамбълът неизменно поддържа името си на елитна формация с изключително богат репертоар от произведения, създавани в период от около 400 години. Немалка част от него заемат творби на български композитори.
- Над какво работите в момента?
- Работата на един композитор е непрекъснато в неговата глава и няма край, докато е жив. По-точното ще бъде да кажа за какво се вълнувам в момента. Мисля си как може да бъде спасено младото поколение от псевдокултурата, която се шири у нас, от нежеланието на младежите да влязат в оперните и концертните зали, да се съпричастят към истинското изкуство. Това е моята болка. Днес в нашата консерватория кандидатстват хора предимно за инструменти като китара, синтезатори, кавали и гайда, защото това се търси на пазара. Накратко: няма кандидати за класическите музикални инструменти. И аз не зная какъв Божи пратеник може да ни спаси...