Не всичко и не на всяка цена!

НИКОЛАЙ МАНОЛОВ е роден на 19 април 1989 г. в Горна Оряховица. Седемгодишен постъпва като ученик в класа по пиано на Аделина Колева при СОУ "Вичо Грънчаров". От 13-годишен има участия на множество конкурси и фестивали. Първият му голям успех е през 2005 г., когато печели I награда на фестивала "Звездица за Лора" в Свищов. Николай е един от финалистите на първия "Мюзик айдъл". През 2007 г. се запознава с примата на българската естрада Лили Иванова и по нейна покана участва в "Медни гласчета" в Кубрат, където печели Гран при. С песента "По-добре" през 2008 г. се изявява на финала на българската "Евровизия", където достига трето място. През 2017 г. спечели Международния фестивал-конкурс "Красная Гвоздика-2017" в Крим и участва на заключителния концерт в Москва.

- Николай,  нека започнем поред. Как и кога започна да се занимаваш с музика? 
- С музика според моята майка съм започнал да се занимавам още в детската ясла на гърнето, но по-професионалният старт на развитието ми дойде с началото на училището. Малко хора знаят, че в самото начало се занимавах с оперно пеене близо година и половина, но след това ме завладя емоцията на публиката, ориентирана към поп музиката.
- Макар и млад изпълнител, участвал си в много конкурси, печелил си много награди. Коя е най-ценната?
- За всеки един от нас пътят към сцената е различен. Някои работят дълги години и с неуморен труд успяват да достигнат ниво, което да ги удовлетвори до някаква степен и аз като отявлен представител на зодия Овен и върл привърженик на идеята, че няма невъзможни неща, съм минал през редица национални и международни конкурси в процеса на развитието ми. Мисля, че по този начин в детето се създават навици за дисциплина и упорство, които в един момент се отплащат чрез награди и постижения. Не е редно да ги степенувам, защото пътят до тях не е никак лесен, но спокойно мога да отбележа, че в емоционален аспект е наградата ми от конкурса "Звездици за Лора" в гр.Свищов, посветен на едно от децата, загинали трагично в р.Лим, а в професионален -  Гранд при от конкурса "Медни гласчета" в гр.Кубрат.
- Бил си финалист в "Мюзик айдъл".  Полезни ли са за един млад изпълнител такива музикални формати?
- Те са задължителна стъпка в професионалния път на всеки един млад изпълнител, който иска да се развива, защото знаем силата на телевизията и аудиторията, до която стига. Но смятам, че има и известно пренасищане от подобни формати, което води до невинаги правилния избор на финалисти и победители. Относно "Мюзик айдъл" мога да кажа, че беше първият по рода си музикален формат в България и беше организиран и продуциран от наистина професионалния екип на Слави Трифонов.
- Лили Иванова? Имаш, ако не се лъжа, две песни, продуцирани от нея. Това е голямо признание. Как те забеляза тя?
- С песента "По добре", на която г-жа Иванова е продуцент, стигнахме до престижното трето място на финала на българската Евровизия. Беше 19 април и ставах на 18 години, когато се запознахме в кабинета на кмета на родния ми град Горна Оряховица. Тя ми каза за конкурса, който подпомага в Кубрат, предложи ми да се състезавам в него и обясни, че ще продуцира една песен за победителя, което за млад изпълнител е изключително важно. А когато продуцент е Лили Иванова, определено е и емблема за качество. 
- Давала ли ти е съвети като на по-млад изпълнител?
- Това, към което и до ден днешен се стремя да правя и което е неин съвет, е, че не трябва да правим компромиси с музиката, която продуцираме и издаваме, и че песните, които пея сега, не трябва да ме е срам да ги изпълнявам и след 10 години. Песента "По добре" е продуцирана през 2008 г., сега сме 2018. Тя е моята визитна картичка и определено ще продължи да бъде такава. Не същото мога обаче да споделя за редица други изпълнители. Обичам мотото: Не всичко и не на всяка цена. Трябва да държим на класата и нивото не само в музиката.
- Пял си на една сцена със световни имена в популярната музика. Твоите впечатления от тези срещи?
- Имал съм удоволствието да пея на една сцена с Майкъл Болтън, Тони Бракстън, Сийл, Филип Киркоров, Таркан, Йосиф Кобзон, Лариса Долина, Лара Фабиан и много други, но това, което мога да споделя като впечатление - всички до един са професионалисти до мозъка на костите си. Програми и шоута, изпипани до последния детайл. Но в същото време нормални хора в общуването си. Така че това е изключително важно. Да не забравяш откъде си тръгнал въпреки това, къде си в конкретния момент.
- Как подбираш песните си? Каква трябва да бъде стойностната песен според теб?
- Да бъде голяма. Това за мен значи да има много пеене, тоест много красива мелодия, която показва диапазона ми, смислен текст и красив аранжимент, който да завърши картината.
- А изпълнителят? За да си добър в тази област, какво е необходимо?
- Да мисли с главата си и да прави нещата в по-дългосрочен план. Защото именно ние изграждаме вкус и предпочитания в аудиторията. За всеки има място под слънцето, но да не забравяме,че ако искаме да имаме качество и развитие, то самите ние трябва да го създадем и да държим на него.
- Поп музиката или поп фолкът? Защо младите слушат толкова много чалга?
- Жанровете в музиката са изключително много. Аз не съм на мнение, че трябва да се отрича крайно някой от тях, а ако трябва да бъда честен, в последно време в хип-хоп и рап музиката, която в България се отнася към поп музиката, има такива текстове, които дори поп фолкът не може да си позволи. Ще задам въпрос на така наречените модерни млади изпълнители: след 10-15 години дали ще се чувстват полезни за себе си и за обществото, ако чуят за какво са пеели?
- А не се ли наблюдава опасен процес - чалгизация на населението у нас? Не само по отношение на музиката...
- Остава ми да защитя магистърска теза по Дипломация и международни отношения и ако трябва да ти отговоря дипломатично, ще кажа всеки има право на лични предпочитания, интереси и мнения. Демокрацията позволява различието в мненията да доведе до различни резултати. Но като един млад човек с позиция ще ти допълня само, че не трябва да бъркаме свободата със свободия.
- Завършил си "Педагогика и тонрежисура", "Дипломация и международни отношения". С какво смяташ да продължиш да се занимаваш: с музика или с дипломация?
- Двете материи макар и без много известни допирателни биха могли да са си полезни, а в конкретния случай за мен със сигурност се допълват, защото и в музиката, и в дипломацията е важно да стигнеш до сърцето, душата и разума на хората. Невинаги обаче намеренията са еднакви. А поне на този етап в живота ми мисля, че успявам да комбинирам и двете дисциплини по възможно най-добрия за мен начин.
- Пя на Международния фестивал-конкурс за патриотична песен "Красная гвоздика" в Крим, където победи. Не се ли притесняваше да отидеш там - за някои хора попадаш в "черния списък"?
- В главата ми и за секунда не се е появил миг на колебание. Благодарен съм на г-жа Станка Шопова и Фондация "Устойчиво развитие за България" за дадената възможност. Истината е, че на сцената на "Красная гвоздика" емоцията, чувството и усещането за полезност и удовлетвореност в мен беше изключително високо. Асоциациите, реакциите  на публиката бяха изключително позитивни при моите изпълнения и моментите на обявяване на името на нашата Родина.  
- След това пя и на заключителния концерт в Кремъл - огромно признание за теб. Няколко думи за това участие.
- Изключителна чест. Усещането, което изпитах по време на изпълнението ми, беше незабравимо. Тогава човек си казва, че въпреки трудностите и несгодите, с които по един или друг начин всекидневно се сблъскваме, смисълът е именно в усещането за правилност на нещата, които правим.  Да пея с представителна част на Армейския оркестър за мен беше повече от чест, а да усетя топлотата и реакцията на публиката при обявяването на името на нашата държава беше неописуемо.
- Хареса ли ти Русия? Кое ти направи най-силно впечатление?
- Русия е абсолютно необятна държава и този, който ти каже че за месец, два или година е успял да й се наслади или да я опознае, няма да е искрен. Това, което мога да споделя като впечатление, освен наистина грандиозното усещане за огромния мащаб на възможностите на тази държава, е усещането за хората, с които се разминавах по улиците. Те бяха спокойни и усмихнати, въпреки - 20-градусовите температури. Не усетих напрежение или негативно настроение, което за съжаление у нас почти навсякъде се носи. И второто, което наистина е важно за мен, изключителното уважение и почит към артистите.
- Сега над какво работиш? Какви изяви ти предстоят?
- Работя върху няколко нови проекта, както и с децата от школата ми по актьорско майсторство, пеене и танци към едно частно училище в столицата ни. Преди вече 3 години с мои колеги и приятели създадохме Детска академия за сценични изкуства "ДА СИ" с идеята да развиваме и култивираме таланта и вкуса на млади деца. До този момент се справяме повече от добре и това, което силно ми прави впечатление, е, че въпреки заобикалящата ни не дотам смислена в музикално и артистично отношение среда, има деца, които търсят и се радват на смисъла в изкуството, което е моята цел.