Не всеки ден се печелят медали в многобоя

Най-добрата ни състезателка по художествена гимнастика в последните години СИЛВИЯ МИТЕВА е родена на 24 юни 1986 г. в Русе. Завършила е езикова гимназия "Св. Константин-Кирил Философ" в родния си град с английски, френски и руски езици. Дипломирала се е като треньор по художествена гимнастика в НСА "Васил Левски", където в момента прави магистратура по високо спортно майсторство. На ХХХ Олимпиада в Лондон 2012 Митева беше единствената българска представителка в индивидуалния турнир по художествена гимнастика и завърши осма. Състезателка е на Левски Илиана и многократна държавна шампионка през последните години. Преди дни на Гран при в Москва Силвия спечели 3 сребърни и 2 бронзови медала за нашата страна. Преди първата си тренировка след успеха в руската столица Силвия се съгласи да разкаже нещо повече за себе си.

Цитат"
"Художествената гимнастика е част от мен"


- Силвия, какви са чуствата ти, след като спечели толкова отличия в Москва?
- Поначало не държа толкова много на медалите. Естествено, това е признание за труда на всеки спортист. Но за мен по-важното е как се представям на самото състезание, дали след това моите треньори ще останат доволни. За мен и моите родители, които са ми треньори, това бе първото състезание за годината. Затова повече гледахме как ще представя своите съчетания. Защото едно е да ги представяш на тренировки и на контролни състезания, съвсем друго е на официален турнир. От друга страна, бях малко шокирана - не всеки ден в многобоя българка печели медал.
- Има ли нови елементи в съчетанията ти и колко време ти отне да ги подготвиш? Имаше ли отделна подготовка за Гран при в Моска?
- Като цяло всяка подготовка се съсредоточава за две големи състезания - европейското първенство, което тази година е във Виена от 25 май до 3 юни, и световното първенство - в Киев от 26 август до 5 септември. Така че конкретно за състезанието в Москва не мога да кажа, че съм водила по-специална подготовка. По-скоро обратното - това състезание е част от подготовката ми за двете най-големи състезания през годината.
Започнах да подготвям съчетанията си някъде през м. ноември. Имах едно контролно състезание през януари в САЩ. Там представих за първи път тези съчетания. Но в Москва съдиите, които ще ни оценяват през годината, ги видяха за първи път. Все пак от представянето ми в САЩ също съм доволна. Защото другото момиче, което бе с мен, имаше леки здравословни проблеми. Наложи се да се обаждаме на телефон 911 и да търсим лекарска помощ. За щастие не беше сериозно, просто леко стомашно разстройство. Мисля, че тогава на бухалките не се представих добре, но на другите уреди нямах проблеми. Струва ми се, че "проблемът" с бухалките в САЩ не бе чак толкова сериозен, просто защото съчетанието започнахме да го правим малко по-късно от другите. Но лека-полека всичко ще си дойде на мястото, убедена съм в това.
- Кое е следващото ти състезание, за което вече се готвиш?
- След дни заминавам за Израел. Там е поредното Гран при. Но няма за всяко отделно състезание да подготвям нови съчетания, по-скоро ще усъвършенствам настоящите. Това е част от спецификата на нашия спорт, а по-широката аудитория едва ли е наясно. Ще отида с още едно момиче - Симона Дякова.
- Освен европейското и световното, какви други големи състезания ти предстоят тази календарна година?
- През м. юли има Универсиада в Казан, Русия, и световни игри в Колумбия. Това са четирите по-големи състезания. Отделно има състезания от веригата Гран при, както и турнир за Световната купа в София.
- Извинявай за нетактичността, но тази година навършваш 27. Това не е ли пределна възраст за състезателките по художествена гимнастика? Мит ли е, че една състезателка във вашия спорт достига апогея си, ненавършила 20 години?
- Има световна тенденция да се увеличава средната възраст на състезателките по художествена гимнастика. Повечето елитни спортистки са на 25 години. Нека всеки сам да си отговори на този въпрос. Не обичам да правя много големи планове. Засега съм се съсредоточила върху представянето си за тази година, след това ще видим. Съвременната художествена гимнастика много се промени през годините. Тя вече е доста по-сложна. Затова все по-често не момичето, а жената е състезателка по този женствен спорт.
- Кой те запали по художествената гимнастика? Кога за първи път влезе в залата?
- Била съм само на 20 дни, когато мама ме е завела в залата по художествена гимнастика. Тя е бивша състезателка по този спорт, а сега е треньор. Баща ми е бивш състезател по спортна гимнастика. Така че това е било неизбежно. Пред мен никога не е стоял въпросът дали да тренирам или не. И не родителите са ме подтиквали. Сама избрах художествената гимнастика. Бях на 6 години, когато започнах да тренирам по-сериозно, и вече повече от 20 години съм в залата. Художествената гимнастика е част от мен.
- Помниш ли първото си по-сериозно състезание?
- През 1996 г., ако не се лъжа. Тогава станах първа на зонално първенство. През 1997 г. спечелих първия си медал - бронз от турнира "Златен обръч". През 1998 г. станах републиканска шампионка до 12 години. През 1999 и 2000 г. бях част от националния отбор за девойки.
- Защо предпочете индивидуалната изява, а не отборната?
- Винаги съм била индивидуалистка на килима. Това е въпрос на личен избор и на усещане. Никога не съм имала амбиции да бъда част от ансамбъла. Имала съм много предложения да вляза в ансамбъла, но съм ги отказвала.
- Твоята кариера върви успоредно с тази на Симона Пейчева. Какви отношения поддържате?
- Тя вървеше успоредно до 2008 г. След Олимпийските игри в Пекин Симона се отказа. Дотогава тя безспорно беше номер 1. След Игрите в Китай тя се отказа, тогава пък аз се утвърдих. А отношенията ни са напълно нормални. Това, че на подиума бяхме съпернички, не означава, че извън него не са били добри. Напротив - с всички момичета имам добри отношения.
- Какво смяташ за нейното завръщане?
- Не съм аз човекът, който може да коментира това. Симона е голяма жена и сама решава какво да прави. Мога само да й пожелая успех.
- Лондон е в миналото, идва Рио де Жанейро. Виждаш ли на този хоризонт български успехи в художествената гимнастика?
- Дотогава има почти 4 години. Доста е времето, но всяка от нас трябва да влага максималното в тренировки и състезания.
- На какво се дължи спортното ти дълголетие, Силвия? Тренировки, професионално отношение към всичко?
- Първо - на моите родители, които са и мои треньори. След това на професионалното отношение, което е задължително за всеки спортист. Професионалният спортист всеки ден следи как, с какво и кога се храни, кога си ляга и колко време почива, как и с какво се възстановява след тренировки и състезания.
- Имала ли си по-сериозни контузии, които са ти попречили да се развиеш в пълна степен?
- За моя радост, не. Естествено, спортист без травма няма, но моите са били такива, че за месец съм успявала да се възстановя. При това да не се откъсвам от тренировъчния процес.
- Накъде след края на състезателната ти кариера? Едни стават треньори, други - спортни журналисти, трети - президенти на федерации...
- Едва ли ще вляза в ролята на президент. Вече съм завършила НСА и съм треньор по художествена гимнастика. Дори помагам на майка ми в заниманията с някои от по-малките деца.
- Заговори се за сватба...
- Да, приятелят ми Илия Янев е треньор по спортна гимнастика и брат на Филип Янев. Вече ми направи предложение за брак и аз приех. Не сме уточнили дата, но ще бъде през лятото, вероятно преди световното първенство.