Бузлуджа 2025

Социалните мрежи не са истинско отражение на обществото. Те са негова карикатура, изкривен, атрофиран и смачкан образ в стила на Йеронимус Бош. Защото, ако случаен човек се информира от тях, той щеше да научи, че на Бузлуджа тази година са се качили само 28 души, поляната е била празна, а онези, които са се появили там, са били единствено с цел да хвърлят домати и развалени яйца по самозабравеното ръководство, опитомило левицата и запратило я в питонската прегръдка на Борисов и Пеевски. Важно е да се отбележи - тези намеци, забележки и глупости винаги идват от хора, които със сигурност не са гласували за БСП в последните 15 години, че даже и повече. Именно от тях идват и най-яростните и токсични клетви в стил: "Досега подкрепях БСП, но повече никога...".
Всичко това има много малко общо с реалността. На историческия връх имаше поне 10 хиляди души, дори и повече. Да, поляната е била и много по-пълна, много по-ентусиазирана, но нека да не забравяме през какъв потоп мина БСП в последните 4 години - вътрешни драми, сблъсъци, отчаяни опити да се хване вълната. И резултатът от това беше потапянето до пета политическа сила.
В този смисъл Бузлуджа 2025 беше успех. Несъмнен успех, защото ясно демонстрира, че социалистът не е човек, който се хваща на тролски атаки, целенасочени манипулации и информационен тероризъм.
На върха тази година беше направена равносметка и за обединението на левицата, и за участието във властта. И, да, със сигурност има гневни, недоволни и ядосани хора от това решение. Само че БСП този път не избяга от такъв разговор, нито пък се опита да го запокити в безвремието. Защото формулировката "БСП клекна на ГЕРБ" е абсолютно лъжовна. Това е начин на всякакви политически пирати да се опитат да разпарчетосат лявото пространство и да го унищожат. Защото, ако трябва да бъдем брутално честни, истинската формула е "Борисов клекна на БСП", защото ГЕРБ имаше отчаяна нужда от този кабинет и сега се смирява пред всички политики, които левицата налага.
Няма лесни решения за България. Имаме парламент с девет партии, а това прави всяко управление неприемливо по принцип. Но точно тук се прояви едно отдавнашно качество на БСП - тя е държавническата партия на България. Единствено БСП многократно в историята на прехода е жертвала своя партиен интерес в името на страната. Няма друга такава партия. И заради това социалистите дойдоха на Бузлуджа напук на зложелатели, "доброжелатели" и всякаква друга виртуална фауна. Много хора искаха Бузлуджа да е епичен провал, но това не се случи. БСП трябва да продължава да връща доверието в себе си, но успя, за поредна година, да покаже, че може да събира хората, дори и когато част от тях все още са объркани и ядосани.
Това е част от промяната. Днес никой не изтръгва недоволните, нито ги паркира в девета глуха. Никой не лакира проблемите, нито се прави, че ги няма. И това е новото, различното и смисленото. Медиите и троловете все още си представят партийния живот като някакво общо море на пълно съгласие. Но БСП е различна, защото в нея винаги е имало много мнения, които в края на деня имат обща визия за бъдещето. Това не е напомпан оптимизъм, а сухата реалност. Върхът отново се оказа по-силен от социалните мрежи. Величествено е.