Не секва фашистката вандалщина у нас

Искам да изразя съпричастност към проявяваната от ДУМА справедлива бдителност към зачестилите фашистки прояви в нашето общество. Като например вандалското поругаване в София на плочата и паметта за Петимата от РМС - Адалберт Антонов, Йорданка Николова, Александър Димитров, Лиляна Димитрова и Свилен Русев. Или заливането с червена боя на барелефа на Димитър Благоев в Пловдив.

Спомням си и за свалянето неотдавна на възпоменателната плоча на загиналите в борбата с фашизма през 1941-1944 г. четирима възпитаници на механотехникума в гр. Бургас. Плочата бе на една от колоните на входа на сградата. Вместо нея е монтирана нова - с наименованието на гимназията. Празно място има достатъчно, а над тази плоча с големи букви има по-старо наименование на училището. Логично е това действие да е продиктувано "отгоре". Ако бе инициатива на ръководството на гимназията, щеше да се случи сигурно преди 25 години, когато бе демонтиран паметникът на Георги Димитров, патрон на училището.

Искам да споделя за още един варварски акт спрямо паметта на Лиляна Димитрова. В началото на "демокрацията" Втора гимназия "Лиляна Димитрова" в Пловдив бе преименувана на "Патриарх Евтимий". Улицата, носеща нейното име, стана "Мария Луиза", а паметникът й бе демонтиран. Ние, седмина все още живи ученици от завършилия през 1954 г. 11 "в" клас на Втора гимназия "Лиляна Димитрова", която тогава бе елитната в Пловдив (нямаше още математическа, нито езикови), смятаме това действие за кощунство, несправедливост и жестокост! По този начин не може да стане никакво обединение на нацията. Управляващите много добре го знаят, но насърчават разделението.

Никъде по света не се рушат паметници на антифашисти. Справедливостта изисква отново да се монтира паметникът на Лиляна Димитрова, чиято борба е не срещу държавата, а срещу фашизма в държавата.

Нашата младост отдавна отмина, не сме в състояние да въздействаме върху нищо, не можем нищо да променим. У нас властта не тачи възрастните, не чува гнева ни от несправедливостта, както и тревогата ни от несигурното бъдеще на подрастващите поколения.

Инж. Филип СТОЯНОВ, Бургас