Не се оставяйте да ви манипулират

Новото твърдение, с което задкулисните кукловоди на прехода се опитват да възродят проваления си проект - медийния продукт Бойко Борисов, е, че е "по-малкото зло". С всеки ден обаче подобна задача ще става все по-трудна и невъзможна. Толкова негативи успя да натрупа самозабравилият се премиер-чудо, че те ще продължават да изникват всеки ден - неизброими и все по-необорими.
Сега въпросът, който измъчва всички, на които не им е безразлично бъдещето на България, е дали няма да ни сполети още по-голямо зло, ако отново ни натрапят това "по-малко зло"? И ако все пак се случи, ей богу, няма да повярвам, че е станало по честен начин! И би било истински кошмар, нали! Те и досега превърнаха живота ни в кошмар, но искам да кажа - още по-голям. И докъде ли повече? Ненормално, неправдоподобно би било, откъдето и да го погледнеш.
Гласът на улицата беше категоричен: не на ограбването от чужди и наши монополисти, не на мизерията. В този истински бунт на гладните, отчаяните и презряните от Него обикновени трудови хора, Той обаче съзря "метеж", насочен срещу собствената му персона. И тогава видяхме как силният, непогрешимият, самодоволният, надменният, самозабравилият се премиер - Слънце, рухна пред очите ни объркан и жалък... Последваха сцени, думи, обвинения и действия, за които може само да съжалява, ако е останало в него още някакво достойнство.
Ако трябва да кажа кое най-силно ме е  поразявало по време на неговото управление, ще посоча бездушието му към обикновените трудови хора. Не знам каква беше тази всепоглъщаща любов към строителството на магистрали, но тя му пречеше да види хората и тяхната мизерия, отчаяние, безизходица! Сякаш във вените му през цялото време течеше не кръв, а асфалт. Само на мен ли са ми минавали през ума въпросите: за всепоглъщаща любов или за безмерна алчност става все пак въпрос? И ще научим ли някога с колко се обогати лично този човек само от любимите му магистрали?
Измъчват ме и редица други въпроси, кой от кой по-неприятен и за самите нас, защото кореспондират и със собствената ни отговорност за всичко, което се случи. Не се ли срамувате и вие, че такива като Б. Борисов, ЦВ. Цветанов и С. Дянков ни управляваха толкова дълго време? Не ви ли се струва и на вас, че процесът на опростачване, започнал още преди 23 години, беше съвсем целенасочен, за да поверим съдбата си на подобни безличия? И опитвате ли се да си представите какво още могат да натворят, а и как ще ги изтраем, с присъщите им наглост и лицемерие? Нямахте ли и вие през всичкото това време усещането, че ни управляват хора не само прости, а мафиоти? Не ви ли говореха за това и поведението, и методите им, с които управляваха държавата? Ще си спомним ли как г-н Дянков се съгласи да връща дължимите от държавата пари на фирмите, но с 10% по-малко! А само това ли?
Не преставам да се учудвам, не е ли прекалено нахално този глух и сляп за народните тежнения коравосърдечен управник отново да иска да управлява! Просто не е за вярване. Но още по-учудващ за мене е фактът, че все още има хора, които не само го възприемат, но и са готови да заложат отново на него. Честно ви казвам - умът ми не го  побира... И няма ли да е истинско безумие, ако го допуснем!
    
    Петър Ръсовски, София