Не партията е длъжна на лидерите, тях ги има заради нея

Евгений Узунов е роден на 30 юли 1953 г. Завършил е икономика и право. Работил в Министерството на финансите и в Министерството на транспорта. Член на Изпълнителното бюро на БСП. През 2009 г. е избран за народен представител от Коалиция за България, напуска парламента, когато става организационен секретар на партията


- Г-н Узунов, приключи отчетно-изборната кампания в БСП. В навечерието сме на конгрес, определян от мнозина като събитие от изключителна важност. В каква кондиция се събира на този форум партията?
- Събранията на основните организации, конференциите на общинските организации доказаха на всички активното и жизнено състояние на партията. В хода на кампанията се водеше истинска политическа дискусия, изказваха се идеи, позиции, конкретни политически предложения. И това е доброто, това е положителното.
Могат да се направят няколко оценки и изводи.
Въпреки изкушенията да се отклоним по лидерската тема, в дискусиите бяха поставени главните, основните местни и национални въпроси, които интересуват социалистите. Конференциите се превърнаха в място на конструктивна, конкретна, критична и самокритична дискусия, полезна в крайна сметка за партийните структури. По този начин се постигна главното - дискусията да се насочи към избор на политики, а не към избор на лидер.
- Имаше интрига дали всички общински конференции в крайна сметка се проведоха?
- С изключение на четири общински организации - в Девня, Оряхово, Котел и Брусарци, всички други 260 общински и 35 районни организации проведоха своите конференции, взеха своите решения и излъчиха делегати за висшия форум, направиха предложения за лидер на партията и излъчиха номинации за членове на ръководните органи.
- Никога може би при подобни вътрешнопартийни кампании не се е говорило толкова за провалени форуми, манипулирани гласувания, натиск върху делегати, апаратни хватки. Защо се създаде това усещане за апокалиптичност и извънредност?
- Извънреден беше само интересът, друга извънредност нямаше. Апокалиптичност също нямаше, имаше опити за подобно внушение - неясно защо. Провалени форуми също нямаше.
Кампанията показа още веднъж нещо много важно - БСП е най-демократичната партия в България. Всичко това е израз на демократизъм и на демократични норми и правила, по които тя функционира. Нищо особено, извънредно и различно от досегашните отчети и избори не се е случило. Никога не съм бил привърженик на излишния драматизъм и съм убеден, че излишното му привнасяне няма да изиграе добра услуга на тези, които го правят.
- Един от упреците бе, че по страната управляват все едни и същи местни ръководства, които са си самодостатъчни и се самовъзпроизвеждат. Може ли да се направи извод доколко активът на БСП е обновен?
- Имаме над 30% нови ръководства на общинските организации - това е над обичайното. Такъв процент обновление на състава за всяка партия е добър показател. Естествено новите хора са и по-млади, политически грамотни, подготвени и с амбиция за успешна работа.
Естествено, в кадровата работа имаме слабости, белязани от спецификата на "сбъркания" български преход, плащаме своя данък и ние, но това не е същностна характеристика на кадровия потенциал на партията. Трябва да бъдем самокритични, но в същото време трябва да ценим всеотдайността и почтеността на партийните кадри.
- Според някои в момента партията е по-изолирана отвсякога?
- Не споделям оценката, че партията се намира в изолация. Тъкмо тази отчетно-изборна кампания показа, че има засилен интерес на обществото към живота и посланията на Българската социалистическа партия, че между социалистите и гражданското общество, във всичките му измерения, има диалог. Показа също, че не сме в "колапс", както някои се опитват да внушат. Което не означава, че не виждаме своите проблеми и пътищата за тяхното преодоляване. Но нямаме право със силни и обидни квалификации да рушим авторитета на партията пред обществото, да обиждаме хилядите нейни всеотдайни активисти и кадри.
- Една от критиките на опонентите на сегашното ръководство е, че партията води старомоден вътрешен живот и че се управлява от уморени оргработници. Ще се случи ли най-сетне организационна реформа?
- Промяната в партията и реформата, в това число организационната, е постоянен процес. И онзи, който я схваща като някаква кампания, не предлага най-умното решение.
През всичките години на прехода БСП се е стремяла да се променя в съответствие с обществено-политическите реалности, без това да означава приспособленчество. Промяната, реформата започва в политиките и чак после идват необходимите за това адекватни организационни средства и механизми. Аз не разбирам защо някои другари толкова много се вгледаха в организационната реформа и подцениха политиките. Тя е средство, с което се реализират политиките, с които можем и трябва да победим ГЕРБ на следващите парламентарни избори.
В контекста на организационната реформа се говори много за Устава. Да, Уставът на партията не е съвършен и той се нуждае от промяна. Аз лично защитавам тезата, че е полезно след 48-я конгрес, на отделно заседание, да се проведе дискусия и да се нанесат корекции там, където нормите пречат на партийния живот. Но пък не може и Уставът да се използва като оправдание за лошото състояние на някои структури, тъй като той дава много демократични параметри на живота на партията, каквито другите партии нямат.
Оттук нататък започна прехвърляне на много вини и върху тъй наречения "апарат". Всяка партия има своя апарат. Ако използваме думата "хигиенично" и в добрия й смисъл, това са политически работници, които осигуряват политическото ежедневие и функциониране на партията. Това за всяка структура е важно и не е достойно тези хора да бъдат обругавани. В голямата си част хората, които работят за БСП и представляват нейния т.нар. политически апарат, в което няма нищо лошо и срамно, са политически грамотни и организирани, предани дейци, които дават своя принос именно за промяната на партията. Още повече, като се има предвид, че днес в България щатната политическа работа не е сред най-престижните професии. Не бива да се смята, че не е нормално завеждащ отдел в Националния съвет на БСП да бъде делегат на конгреса или член на НС на БСП. Така е било и на 44-ия конгрес през 2001 г., и досега. Да не говорим за правото на всеки социалист да избира и да бъде избиран.
Прозвуча в последните дни едва ли не обвинение за раздуване на щатния апарат. Много лесно е нещата да се проверят. Ние работим от 20 години с един и същи щат от 130 човека. Няма никакво увеличение на щатните партийни функционери.
Второ, сега се чуват призиви за децентрализация на дейността, в това число и на финансовото осигуряване на партията. Това от 2009 г. вече е факт - 40% от субсидията отиват в низовите партийни структури.
В заключение пак искам да заявя - организационната реформа не е самоцел и панацея, тя е инструментариум. Важно е влиянието на партията сред обществото, доверието към нея, умението да предложи и прави политики, с които решава проблемите на хората.
- Не се ли вторачи прекалено партията в тъй наречения лидерски двубой? Не задавам въпроса, за да влизаме персонално в него, а за да ми кажете дали активът по време на кампанията разговаряше за политика.
- Ние много често казваме, че БСП не е лидерска партия, и това е така, което по никакъв начин не омаловажава ролята, отговорността на ръководството и на председателя.
Аз бях на доста конференции и впечатлението ми е, че въпреки именно това изкушение да прехвърлим всичко върху прословутото лидерско състезание, партията успя да проведе разговор по главните въпроси пред нея и пред обществото, по хилядите проблеми, които българинът среща в ежедневния си бит. И в този смисъл тя пак се показа по-силна и по-мъдра от лидерските амбиции.
Винаги на конгреси е имало повече от един кандидат за председател, но никога досега в това състезание не е оклеветявана партията и не е превръщана в залог за успех на лидерите. Не партията е длъжна на лидерите си, а обратно - тях ги има заради партията. Тя е над тях и това трябва да е ясно! И лидерите да не го забравят.
- Прозвуча упрек за манипулиране на статистиката за номинациите за председател?
- Категорично заявявам, че най-коректно за всяко място, където са издигани кандидатури за лидер на партията и други номинации, те стигнаха 27, винаги медиите са били информирани точно, без никакви опити за манипулация или каквато и да е тенденциозна интерпретация. Струва ми се, че никога досега процесът на номинациите не е бил "вдиган" на такова политическо равнище като въпрос, който едва ли не предпоставя и предопределя избора. Изборът ще бъде направен от делегатите на конгреса и това трябва да е ясно.
Промъкват се в последния момент тези, че едва ли не подготовката на конгреса предполага манипулация, защото в работните му органи не са представени всички. Искам да кажа, че всички работни органи в състава, който Националният съвет на БСП утвърди на 4 май и ще предложим като проекти на конгреса, са обобщения на предложенията на областните съвети. Освен това е ясно, че каквото и да е предложението, окончателният състав на комисиите ще се гласува от самия конгрес.
- Какви са очакванията ви за започващия конгрес?
- На мен много ми се иска конгресът да се занимае с главното - как партията пълноценно да се подготви за победа на парламентарните избори. Тази задача пред БСП е съдбовна за България, колкото и патетично да звучи. Страната е пред социален, икономически и духовен колапс. Ако на този конгрес партията не намери в много широка, откровена и самокритична дискусия най-верните стъпки към победата, той няма да изпълни своята главна политическа задача.
Имам своите опасения, а и все повече хора ги споделят, да не тръгнем в процедурни битки, дребнави спорове, в лични надпревари, които да изместят дискусията и да ни дискредитират пред обществото. Надявам се обаче, че делегатите са мъдри хора, със зрял политически опит, и ще изберат разума. Ще съхранят единството на партията като важен залог за нейния успех.
- Звучите като противник на привнасяне на драматични очаквания към предстоящия конгрес?
- Аз много искам разумът да доминира над емоцията и самоцелната амбиция, и не защото съм оптимист по природа, знам, че черногледството не помага никому. Кого обслужва чертаенето на зловещи сценарии? Това не може да е полезно за никого в партията. Със сигурност може да донесе задоволство само на нашия политически противник. Но тогава, извинете, кой за кого работи?
- Тук, на "Позитано", съм чувала притеснението, че "лидерският двубой има опасност да се превърне в масово сбиване". Комай не се превърна?
- Аз разчитам именно на инстинктите на партията. В своята 130-годишна история точно те са я спасявали и действат почти рефлекторно. Социалистите имат много силно чувство за мярка. В този смисъл идеите в последния момент "елате да седнем да говорим, да правим среща на екипи, да начертаем политика" са малко закъснели и подменят вота на партията. Волята на социалистите се прояви на събранията и конференциите и ние нямаме право да я променяме.