Не очакват тук отдавна ни Аллах, ни Цар, ни Бог...

От няколко години моите летни пътувания са свързани с градеца, който носи името на митичната хубавица Елена, заради която в древни времена са се водели люти воини. Но тук съвпадението е случайно. Старопланинският ни град е кръстен на наша младоженка, похитена от разбойници в сватбения си ден. Останала вярна на младоженеца Самуил, тя била убита на близкия Конашки мост. А лобното място на Самуил назовали "Самуилец" и превърнали после в черковище. Скръбните родители на погубената двойка се заселили в тези места и положили началото на селището Елена.

Китно и красиво е градчето

сгушено в пазвите на Балкана, то е закътано и има благоприятен и умерен климат. Заради него и още заради красотата, водите, земите, горите с дивеча тук са дошли много заселници. Говори се, че в градеца и в околностите му са намерили убежище доста от болярите на Велико Търново, когато Османската империя превзема Второто българско царство.

И в сърцето на дивния Еленски Балкан процъфтявало градчето, особено през ХVIII и ХIХ век, когато то играело важна роля във Възраждането. Тук, в Даскалоливницата, се е сформирал първият клас, обучаващ хората за даскали. И поели пътища те из България, за да  пръскат семето на просветата. Много дълъг е списъкът на будителите, революционерите, строителите, поетите, писателите, художниците от този край. Сред видните еленчани са: Андрей Робовски - съратник на Неофит Бозвели, Дойно Граматик - преписал "История Славяноболгарская", Йосиф Брадати, Константин Попконстантинов, Иларион Макариополски, Никола и Стоян Михайловски, Иван Момчилов, Сава Катрафилов, Иван Кършовски, Петко Тодоров - авторът на "Идилиите", великолепният писател Емилиян Станев - роден във Велико Търново, но живял и в Елена, който обича този край и сам се счита за еленчанин, големият артист Георги Георгиев-Гец, художникът Преслав Кършовски... Още много видни личности в областта на политиката, военното дело, науката, изкуството, журналистиката обогатяват списъка с видни и славни българи от Еленския край.

Процъфтявало градчето и околностите му, защото 

този край се прочул с изкусни занаятчии

- абаджии, терзии, грънчари, казанджии, кожухари, златари, бубари... Благоприятен бил климатът и за приготвяне на пастърма, саздърма, еленски бут. Еленчани станали известни и като добри градинари, които се пръснали из цяла България, та и извън границите й. Славели се хората оттук и с износа на вино, ракия.
В годините на социализма тук е имало завод за ремаркета, текстилна фабрика за килими и одеяла, предприятие "Родопи" за месопреработване, млекозавод, където се правели качествени млечни продукти: кисело мляко от местните породи крави и овце - в района е имало над 80 000 овце, ръчен овчи кашкавал, сирена, масла. Фабриката за училищни мебели е била известна в цяла България. Тя е обзавеждала много наши учебни заведения. Известен сред строители и граждани бил и заводът за стъкло и стъклени тухли. Производството на местния "Винпром" също било търсено от клиенти в страната и от чужденци.
Градът е имал железопътна линия, гара. Всичко това днес е в миналото. Виждат се само руините от някогашното благополучие, от сградите, които са давали работа и хляб на много хора от този край. В Елена днес работи само фабриката за млечни продукти "ЕЛЕНА" и то с мляко от далечни краища на страната ни. Прочутият еленски бут не се произвежда, защото няма в околностите животни, няма тукашно месо и чиста спекула е продукт с тази марка. Останали без поминък много еленчани, много хора от близките селища и махали. Обезлюдил се е този райски край на Родината ни. Поели са път трудовите хора и особено младите към Велико Търново, Севлиево, Варна, Бургас, към столицата ни. Други са си намерили

хляб и подслон в далечна чужбина

Защото забравен е този приказно красив край - като в стиховете на Иван Вълев: "Не очакват тук отдавна/ни Аллах, ни Цар, ни Бог". Защото са оставени местните хора сами да се спасяват в трудните години на прехода, които са донесли тук разруха. В обезлюдените села живеят само пенсионери, възрастни, много стари и безпомощни хора. От порти и вратници се белеят многобройни некролози. Красота, природни хубости, но тишина, безмълвие, че даже и кучешки лай не се чува... Земята пустее, някои от нивите вече са безвъзвратно загубени за обработване. Горското стопанство има ли го, няма ли го, или e само за сечене, защото не се вижда да се залесява?
Наскоро бе закрита и болницата в Елена. Българи от този край, стискайте зъби - ако са ви останали!, не боледувайте, защото Велико Търново е на 40-50 км. Ако ви се наложи дотам да ходите, или оттам да искате бърза помощ, Бог да ви спасява!
Предприемчиви хора са се ориентирали към туризма и са устроили старите се домове в къщи за гости в Елена и в околните селища. По-смелите са построили нови хотели, ресторанти, механи - търсят за себе си поминък, дават работа и на свои съграждани.
В последните 5-10 години

лятното училище на Виолета Чушкова

привлича в близкото село Мийковци много деца за учение и летен отдих. Съживява се околността, пълни се с детски смехове, викове, пък с децата идват и техните родители. Лагерът открива и работни места, за което еленчани са благодарни на предприемчивата Чушкова, която Елена е удостоила със званието "почетен гражданин".
Град Елена и околностите му посрещат и много туристи - той е в списъка на стоте национални туристически обекта. Тук има какво да се види: Музейният комплекс "Даскалоливницата", къща-музей "Иларион Макариополски", Музей по палеонтология, Часовниковата кула, петте Разсуканови къщи, трите стари църкви, заради които градът е наричан "Вторият Витлеем", много манастири в околността му, заради които краят пък бил назован "Малкият Атон". Много от туристите се отправят за старопланинските върхове Чумерна, Голяма турла, за язовир "Йовковци", за Капиновския манастир, Христовския водопад. Добри условия има за вело- и мототуризъм. Събират се тук рокери от цялата страна. За развитието на туризма освен природните дадености са нужни още: добра материална база, отлично обслужване, великолепно снабдяване, чистота. Тази пролет град Елена е обявен за най-чист град в страната ни. Да, градчето е чисто, тук живеят хора, които се грижат за неговата чистота. Но

така ли е всъщност?

През града тече Еленска река, която поради сушата тази година е почти пресъхнала - на места се вижда каменното й корито. Градът няма канализация и домовете край реката, хотелите и ресторантите изливат обратните си води направо в реката. Така изхвърля отпадъците си и млекопреработващата фабрика. Затова в градчето се носи зловоние, ужасна миризма се разнася из центъра му. Еленската река се замърсява още и от кожухарски цех при ханчето край "Боаза". И там отпадни води се вливат в нея, без да се пречистват. Местните хора вече са кръстили Еленската река с фекално прозвище. Къде са санитарните власти? Защо нямат пречиствателни станции хотелите, ресторантите, фабриката? Чува се, че било по-изгодно да се плащат глобите, отколкото да се купят пречиствателни съоръжения. Но природата, хората, гостите, туристите, чистотата?! Ще продължи ли държавата да бъде мащеха за града? Защото досега управленците не са направили нищо за благополучието на този край. Затова еленчани обичат да казват за държавните ни управници: "Да ги откарат в Космоса - при извънземните! Не щем да ни обещават като в онзи стар виц нито мостове, нито река, нито деца! Имахме си всичкото това и го загубихме."