Не натрапваме на САЩ нашите стандарти

МИХАИЛ ШАБАЛОВ е роден в Ростовска област на Руската федерация. Инженер по електроника. Директор на департамент "Международно сътрудничество" в Московския държавен университет по печата "Иван Фьодоров" и член на Аналитичния център за стратегически изследвания "Сокол", един от гост-лекторите на международния научно-практически семинар, проведен в СОК "Камчия" в рамките на проект на фондация "Устойчиво развитие за България" и фонд "Русский мир".

Изпълнихме всичко, което обещахме, а НАТО дойде до нашите граници чрез Прибалтика

- Г-н Шабалов, какво се случва с нашия свят?
- Живеем в променящ се свят и ще ни се наложи да свикваме, защото оттук нататък ще бъде така. Социалното време се ускори и все по-трудно осмисляме онова, което се случва с нас, с хората около нас и с обществата ни. Сега всеки е изправен пред избор. Вече сме пред стената и не можем да отлагаме решенията, които чакат да ги вземем. Често се оправдаваме, скривайки се зад партия, президент, цар или някой друг, но в действителност трябва всеки да се определи. Време е. Това първо. Второ, което също е много важно и едновременно с това - трудно. Говорим искрено и от сърце, че трябва да бъдем с България против нещо, против исляма, например. Все още си сътрудничим, дружим и се обединяваме срещу някого. Трябва да намерим формула, по която да се обединим в името на интереса на всички нас, в името на нашето общо благополучие, което едновременно с това обаче да не е за сметка на другите.
- Случващото се с Украйна ли е конкретният повод за този извод, че вече сме изправени пред стената?
- Това, което ми се струва, и не само на мен, е, че Украйна изпусна своя шанс да се превърне в мост между евразийството и Русия, доколкото Русия е и европейска, и азиатска страна. Политиците не успяха да намерят пътя за такава позиция, макар че Украйна е православна държава. Сега ние всички, в това число и аз, се изправяме пред въпроса: "А оттук нататък какво?" И трябва да решим.
- Все пак това не е краят на историята, както пророкуваше Фукуяма?
- Да, но този негов труд всеки го тълкува както му е изгодно. Не настъпи краят на историята на капитализма, както се очакваше. Тези, които живеят в капитализма, казват: "Настъпи краят на индустриалното общество и вече сме в постиндустриалното". Защо настъпи краят? Протестантската етика, тя сега се нарича либерализъм, която способстваше развитието, се изчерпа като двигател на обществото. Необходимо е да бъде открит нов такъв. Ако не се случи, ще продължим да се отдалечаваме един от друг. Богатите ще стават по-богати и, разбира се, няма как всички да бъдем богати. В ерата на интернет и комуникациите хората знаят за "златния милиард" и какво означава той. В него не влизат нито Русия, нито Китай, нито Индия. България също. Значи трябва да мислим за бъдещето си. На мен като гражданин ми се струва, че ние с българите можем да намерим тази формула на сътрудничество в интерес и на двете държави. Ако вземем външната страна на европейския начин на живот, там има много положителни неща. Има натрупана култура - и познавателна, и образователна. Има ред, до който се е стигнало. Повечето от младите хора обаче не разбират това. Те виждат хубавото, външното, привлекателното, но в него винаги има и обратна страна.
- Ще можем ли да продължаваме да живеем по начина, по който го правим?
- Известно време още би могло. Работата е там, че всичко сега се ускорява с невероятни темпове. Например, ние искаме да правим някакви държавни планове за 20, за 30 години напред. От друга страна, светът така бързо се променя, че, вижте, само преди година в Украйна, когато там едва започваше майдана, и той започна напълно справедливо, защото хората бяха възмутени, от една страна, от обедняването, от друга - от местните феодали, украинците пропуснаха шанса да се превърнат в буферна страна и да спечелят от това. Вземете Белорусия. Можем да критикуваме колкото искаме Лукашенко, но той прекрасно се възползва от положението си между Русия и Европа.
- Тук също подобна идея беше артикулирана в публичното пространство - България да бъде медиатор между ЕС и Русия.
- Да, това е актуално предвид ситуацията в Украйна. България сега има изключителния шанс.
- А вие как мислите, че ще приключи всичко това с Украйна? Нека сме откровени - държава Украйна де юре сега има, но много анализатори казват, че де факто тя вече не съществува.
- Да, Порошенко не управлява държавата. За съжаление там се появи това ново явление - частните армии, и те се появиха от богатите хора, които ги финансират. Едно е да имаш собствена охрана или охрана на компанията си, а друго - частна армия. Държавата не може да търпи подобно нещо. Работата е там, че и ние сега имаме достатъчно проблеми - с Митническия съюз и с Евразийския съюз. За съжаление той засега е само икономически. И за съжаление влизащите в него в някаква степен се разделят частично със суверенитета си.
- Същото на практика се случва и с членовете на Европейския съюз и НАТО.
- Да, но когато говорим за санкции, за двойни стандарти, ние не натрапваме на Америка нашите стандарти. Искаме да живеем ето така, както живеем, например. А те казват - не, момчета, вие ще живеете, както ви кажем ние. Защо?
- Това питам и аз! Защо нещо е правилно, само и единствено заради това, че е казано от американците? Защо Евразийският съюз е нещо непременно лошо, а Трансатлантическото споразумение за партньорство между САЩ и ЕС - добро?
- Ако прибавим към всичко това и политиката... Да вземем например студената война, макар Горбачов да казваше, че в нея няма загубили - има. В студената война и социализмът, и СССР претърпяха поражение. Русия изпълни своите обещания - Варшавският договор го няма, напуснахме Европа, даже немците се учудваха и питаха защо така бързо. Т.е. направихме всичко в наш ущърб. Изпълнихме всичко, което обещахме, а НАТО дойде до нашите граници чрез Прибалтика. Устното обещание не беше спазено. За съжаление и Горбачов не постъпи мъдро, Елцин след него - също. И сега се падна на Путин да взема нелеки решения. Затова се получи и тази, нека да кажа така - главоболна ситуация, от това, което стана с Крим. Но мисля, че след година всичко ще се забрави.
- Както със самолета на Малайзийските авиолинии ли?
- Почти веднага след катастрофата имаше изявление, в което немски политик, мисля, казваше: "За нас не е важно кой е свалил самолета. Важното е, че той е свален в условията, които се създадоха заради Русия." Т.е. тях не ги интересува истината. Дори мога да си представя логиката им. Там човечността отсъства, има само интерес. Политиците, а и общественото мнение, не се вълнуват от истината. Получава се така, че истината е нужна само на Русия. Вижте само как тръгна всичко, как се посипаха обвинения още в първите часове на трагедията. Дори и Порошенко се включи в това говорене, което казваше - свалиха го опълченците, подкрепяни от Русия. Ние представихме цялата наша информация, в т.ч. и спътникова, и помолихме същото да направят и САЩ. Нищо подобно не се случи. Помолихме и Украйна да помогне за събиране на информация - също не се получи.
В човешки план и това със самолета, и събитията в Одеса в дома на профсъюзите, и всички тези бомбардировки и разрушения са огромна трагедия. Светът живее в ситуация, когато е непрекъснат свидетел на мястото на събитието, каквото и да е то. Изчезва състраданието, прави ли ви впечатление? Гледаме всичко по телевизията, дори в реално време, но то е като на кино. Убиват хора пред очите ни. Ето, журналистите тези дни показаха как горят хора, като онези в Одеса, и ние гледаме всичко това, без да можем да реагираме, като че ли става въпрос за художествена творба, като че ли това не са живи същества.
В рамките на либерализма няма да намерим изход от стената, пред която сме застанали. Може би трябва да се връщаме към първоизточниците, към православието, но като основа. Да вземем от него приемливите за нас ценности, най-вероятно не бива да ги назоваваме общочовешки или европейски, български или руски. Те ще са християнски и в една или друга степен - общи.
- Защо сега всички - и САЩ, и Европа, се нахвърлиха върху Русия? Какво се случи? С какво ги предизвикахте?
- Имам обяснение за себе си. На САЩ им се стори, че Европа става все по-независима, а те в момента се нуждаят от поредното икономическо съглашение от типа на готвеното Трансатлантическо споразумение за партньорство, чрез което ще получат преференции за пореден път, имайки предвид мощния им финансов потенциал, който никой не е отменил. Второ, Русия малко или много регистрира подем. Да, може би недостатъчен и може би дори не в това направление, в което им се иска на всички, но все пак това е факт. При това нека сме наясно, че става въпрос за подем на материалното, на териториалното, на геополитическото, а не на духовното. И това не е правилно според мен, защото това е игра по правилата на днешния ден, а не на утрешния. И на трето място - ситуирането на Евразийския съюз, което може би е оценено като заплаха.
- Вероятно те са изплашени за лидерството  си?
- Да, и това го има.