Не може улицата да диктува дневния ред на парламента

Христо Монов е роден през 1958 г. в с. Тлачене, Врачанско. Завършил е психология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира в Руската академия на педагогическите науки. От 1985 г. насам е преподавател в СУ. Членува в редица световни асоциации по психология. Повече от 15 години се занимава с кризисна психологическа интервенция. Работил е в екипи по случаите "Лим", кризата със заложниците в Сливен и земетресението в Перник.

"Три години и половина с неадекватни решения властта се опитваше да се овладее икономическата криза и в крайна сметка стигна до личностна"

"Кодексът за изборите, наложен от ГЕРБ, дава много възможности за манипулации"

- Преди време оприличихте протестите с изпуснат балон. От гледна точка на психолога как бихте коментирали какво се случва напоследък, това, което се появи като куриозната "шеста раса" сред стачкуващите и Йоло Денев начело примерно...? Как ще продължат оттук нататък протестите? Успяха ли гражданите да зададат дневния ред на обществото, както се казва, или много от исканията им наистина са просто абсурдни?
- Ако изпуснатият балон беше преди две седмици, сега вече енергията, както виждам, е намаляла. Но се появи онова, което се виждаше и се случваше през тези години в обществото ни - станахме много различни за тези 23 години в социален, в обществен и в образователен план. Нормално е, тъй като вече дълго време продължава безвластието, затова излизат "интересни" групи като "шестата раса". От 2-3 дни много активни са няколко групи, свързани с неудачния Закон за предучилищно и училищно образование примерно. Не искам да ги обиждам, но някои от тези майки не представляват никого освен себе си и собствения си проблем. Да, за една майка нейното дете, това че има проблем, е най-големият проблем на света, но в този закон, нека да кажат те кой точно текст решава проблемите на техните деца примерно, тъй като с този закон се унищожават ресурсните центрове, каквито сега съществуват точно за деца с увреждания. Тяхната дейност на определени места може и да не е най-добрата, но е въпрос на кадри, на тяхното комплектоване. Ето това се случва.
- Протестът подсказа ли решения, които да обединят България?
- Вече страшното е, че улицата, и то малки групи от нея, се опитват да диктуват дневния ред на най-важната институция - на парламента, а това не трябва да се случва. Затова основна отговорност носи този, който в момента по конституция е най-овластен - президентът. Защо му трябваше една седмица от връщането на мандата на ДПС до обявяването на служебното правителство?
- Вие сте за служебно правителство с авторитетни, компетентни хора. Ще го бъде ли такова правителство?
- Това, че една седмица не може да бъде сформирано, вече ме съмнява, че е в състояние президентът да привлече авторитетни и компетентни хора. Много са ясни мандатът и целите на това правителство. Мандатът е да се проведат прозрачни, честни избори, тъй като този изборен кодекс, по който те ще бъдат проведени, който беше направен под груб диктат на ГЕРБ, дава определени възможности те да бъдат манипулирани. Тук бих казал едно от нещата, които служебното правителство трябва да направи, за да няма съмнения на тези избори. Господин професорът Михаил Константинов, който много подигравателно примерно казваше за референдума: "Абе те няма да излязат, то ще е студено тогава, кой ще им излезе на референдум." Този човек трябва веднага да бъде сменен от мястото, на което се намира, също и всички областни управители, защото те съхраняват изборните бюлетини и изборните книжа. Знаем тяхната партийна принадлежност и затова едно от първите неща, пак казвам, които правителството трябва да направи, е да смени тези областни управители. Още повече, че, както неведнъж съм имал повод да кажа, от 28 - 19 от тях са завършили Висшата специална школа на МВР, и при цялото ми уважение към тази институция, не мисля, че тя дава най-доброто образование за управление.
- Май въпросите в момента и в страната, и сред протестиращите са повече, отколкото отговорите?
- Във всяка една държава въпросите са повече от отговорите. Въпросът е да имаш капацитета да подредиш въпросите по степен на важност.
И след това да намериш начин за тяхното решаване. Пак казвам - сигурно за част от тези майки въпросът за техните деца е най-важният на света, но този закон примерно, ако беше приет, щеше да разруши, да унищожи математическите гимназии, които са едни от последните оазиси, които раждат някакъв научен елит в нашата държава. Е, кое е по-важно за държавата? Още повече, пак казвам, че и сега има ресурсни центрове и сега има центрове за обществена подкрепа, в които тези деца със специфични потребности могат да бъдат обучавани.
Голяма е отговорността именно на новото правителство, тъй като последните три години и половина държавата се управляваше хаотично, без ясни приоритети, от един човек при това, а не от екип, при това се управляваше по един модел, който създаваше проблеми, а не ги решаваше, наложен може би от лицето Симеон Дянков - икономии, икономии, икономии. Трудна ще е задачата както на служебното правителство, така още по-трудна ще е на редовното правителство.
- Дано не стане още по-трудна за този народ, който продължава да се самоубива, самозапалва, да убива най-близките си, децата си дори... Мнозина се питат как стигнахме дотук.
- Това показва само едно, че кризата от икономическа стана политическа, защото три години и половина с неадекватни решения се опитваше да се овладее икономическата криза и в крайна сметка стигна до личностна. Много хора не виждат своя жизнен път и себе си. Но затова ги моля, ако има такива, които са на ръба, да вземат крайни решения, да потърсят помощ от своите близки, от приятелите си и да разберат, че всъщност в тази криза се появи за пръв път автентично гражданско общество в България. Защото сега е времето всеки един от нас да осъзнае, че е гражданин и че има свои интереси, и че трябва да търси гаранции и механизми да защити тези свои интереси. А такива има, като се започне от Конституцията и се стигне до останалите закони и нормативни актове.
- Вие оптимист ли сте в тази посока?
- Оптимист съм, защото другото би значело един по един да изчезнем и така и държавата. Пак казвам - държавата, това сме ние, гражданите. И, слава Богу. Този път ходих на протестите, вглеждах се в лицата на хората - огромната част от тях са хора, които действително са осъзнали себе си като граждани и като личности, които имат своята уникалност и своите изконни права. Само една много малка част са дезориентирани, декласирани следствие на това некадърно управление, хора, които са се отчаяли, защото е пропаднал бизнесът им или пък нямат възможност да изучат децата си, хора, докарани дотам да избират дали да се нахранят или да си платят сметката за ток. И е разбираемо те да са отчаяни и крайни.
- Някои си задават въпроса нужна ли е здрава ръка. Може би защото Цветан Цветанов, вътрешният министър в оставка, заяви плашещо нещо в смисъл, че сега, когато ГЕРБ не са на власт, организираната престъпност, като няма кой да я бори, ще надигне глава...
- Бих искал да кажа, че в тези 3 години и половина, докато беше вътрешен министър, този човек успя да излее потоци от безумия. И аз специално много пъти съм се опитвал да вникна в смисъла на онова, което той казва, но освен няколко шаблона като "политическа воля", "сътрудничество с нашите партньори" и венцехваления по адрес на премиера, нищо друго не съм разбрал. Даже бих казал, че по-често речта на този човек прилича на словесна салата. Така че точно той да прави заключения, малко неуместно ми се струва. Мисълта не е силната му част. Явно силата му е в придобиването на недвижимо имущество.
Това е израз точно на безпомощността на това цялото управление. Те си бяха милиционери и мислеха като милиционери. За съжаление на Цветанов ние, гражданите, няма да позволим да дойде твърдата ръка. Защото, първо, пак казвам, това не е, не виждам това, което се случва да е хаос, просто различните хора си излагат исканията. Колкото по-личностно са изградени едни хора, толкова по-смислено го правят. Тези, които най-много викат, те обикновено, без да ги квалифицирам, но са докарани до такова положение, че единственото, което могат да направят, е да извикат.