Не може целият ум на българина да се изнася в чужбина

Липсата на държавна политика за развитието на науката бе основният проблем, около който се завъртя разговорът на младите учени от БАН с кандидат-президента Ивайло Калфин в края на миналата седмица. Избраникът на БСП бе първият, който откликна на поканата за среща, изпратена с писмо от движението на младите учени и докторанти "Когито" до всички кандидати за държавен глава в предстоящите избори.
Писмото на "Когито":
"Докато Европейският съюз, в желанието си да бъде конкурентоспособен на икономиките на Азия и Америка, избира курс към икономика, основана на знанието и иновациите, в България науката загива поради липса на перспектива пред младите изследователи. В България се отделят най-малко средства от БВП за наука. В съчетание със скандалите във фонд "Научни изследвания" и ниското заплащане на труда това води след себе си необратим отлив на младите изследователи от науката. Наука, иновации, технологии - тези три думи винаги следват този ред.
Затова се обръщаме с въпрос към вас:
Как виждате развитието на науката в България - има ли тя бъдеще у нас?
Включили ли сте в предизборната си платформа конкретни мерки за подобряване на състоянието й? Ако сте ги включили, бихте ли ги представили накратко, ако не - как бихте аргументирали това свое решение?"
 * * *
В началото на срещата Янко Николов - астороном в Националната обсерватория "Рожен" при БАН, подари на Калфин книга за българските изобретения в последните 50 години и му показа, че половината от тях са се реализирали в чужбина. Както върви, след още 50 години ще видим, че изобретенията ни се реализират само навън, заяви Николов. Както върви, няма да направим в България икономика на знанието, защото тя предполага развитието на всеки сектор да бъде технологично, пое топката Калфин. Той бе категоричен, че в България липсва трайна държавна политика спрямо науката. Няма как да се развива науката, в която правителството просто не знае какво тряба да направи. Няма как да се изпълни целта за общество на знанието, когато средствата за фонда за научни изследвания в МОМН при предишното правителство бяха рязко увеличени, а след това рязко бяха съкратени. Няма как науката да се развива само с проектно финансиране, както иска от нея сегашното правителство; няма как да има бъдеще наука, в която не се плащат заплатите, защото всеки човек освен научни има и елементарни човешки потребности, отбеляза Калфин.
Според него порочно е да се заявява в правителствена стратегия, че фундаменталната наука била насочена към световната икономика и не е за България. Държавата има нужда от фундаментална наука и ако иска да запази интелектуалния капацитет на нацията, трябва да го финансира. Вместо това в последните

две години парите за наука са намалени три пъти

докато Европа увеличава финасирането, въпреки кризата. В момента учените у нас се третират като безделници, финансирането на университетите на брой студенти по никакъв начин не стимулира качественото обучение, смята Калфин. Според него трябва да се смени и начинът, по който в момента се стимулира връзката между образованието, науката и бизнеса.   
Младите учени затрупаха събеседника си, който е и евродепутат, с въпроси за стратегията "Европа 2020". България не се вмества в тази стратегия. Науката иска не е само инвестиране на средства, тя е и държавно отношение, каза Калфин. Стратегията за развитие на науката, която предложи правителството, бе приета в парламента само с гласовете на управяващите, тя предвижда перспективата през 2020 г. България да инвестира за наука по-малко, отколкото ЕС финансираше миналата година - 1,5% от БВП. Докато европейската общност планира инвестициите за изследвания след 9 години да са 3% от БВП. При това правителствената бюджетна рамка до 2013 г. не предвижда изобщо ръст на средствата за наука.
А какво би могъл да направи президентът в такава ситуация? Би могъл да бъде гарант, че научната общност ще има достатъчно силен глас в обществото, отговори Калфин. Той се гордее с това, че докато е работил преди време в администрацията на президента Първанов, е бил лично в основата на инициативата за учредяването на наградата "Джон Атанасов" за млади учени в компютърните науки. Само че лауреатите й работат в САЩ, първият й носител Преслав Наков работи върху изкуствения интелект в Калифорнийския университет в Бъркли. Трябва най-сетне да се разбере и оцени тук, че у нас има научни традиции, че имаме млади учени на световно равнище. Не може да се изнася целият ум на науката ни в чужбина, възмути се Калфин. Иначе и по отношение на знанието ще започнем да получаваме наказания от ЕС, но не може винаги да чакаме някой отвън да ни реши проблемите.
Ивайло Калфин разказа, че в Европарламента той е докладчик по бюджет'2014 на ЕС. В ЕП е получено писмо от 16 000 учени от Европа, които заявяват, че процедурите за ползване на научните програми на ЕС са недомислени и тежки. В ЕП сега работят по опростяването на процедурите.
Един от присъстващите докторанти попита, ако Калфин стане президент, ще налага ли вето върху законите, когато те не предвиждат достатъчно пари за наука. Президентът Георги Първанов реши принципно през всичките тези години да не налага вето на Закона за бюджета, макар че той има вкус към науката и поставяше публично много нейни проблеми, каза Калфин. Аз обаче не бих се поколебал да върна Закона за бюджета,

ако в него няма достатъчно средства за две неща

- първо за социалната сфера (понеже вече е унищожена средната класа и имаме само шепа много богати и мнозинство много бедни хора), и второ - за постигане на конкурентоспособност, включително за достойна наука, отговори Калфин. Според него не е вярно, че Европа ни натиска да имаме повече висшисти - у нас и без това младежката безработица е 30%, защото младите не намират работа след завършването си. Той сподели една своя идея - държавата да подпомага младия висшист на първото му работно място в течение на една година, като му дава една минимална работна заплата месечно, за да се знае, че той в тази година има къде да работи. Това би струвало 400 млн. лв. на държавата, твърди той. Но е по-изгодно, отколкото да се плащат помощи на младите или те да "изтичат" в чужбина. 
Въпросите постепенно станаха и по-горещи. Младият физик Христо Колев (участник в създаването неотдавна в БАН на първия в света сеизмичен сендозор с функции на радар) заяви, че политиката за унищожаване на БАН и за прехвърляне на науката в университетите е тръгнала от просветния министър в предишното правителство и сега дотолкова арогантно се насажда "отгоре", че в една дискусия за научната стратегия преди няколко дни изказалите се просто се страхували дори да споменат БАН - водещия център на науката в България. За БАН обаче говорил... чуждият учен Хенк Мод! Там г-жа Албена Вуцова от МОМН каза, че у нас нямало научна инфраструктура, затова сега щели да създават три технологични парка към университети. А ние научната инфраструктура я имаме в БАН, при това - достатъчно модерна, но я унищожават целенасочено, вместо да се използва тя пълноценно, възмути се Христо. И единствено на БАН бюджетът е орязан толкова драстично, че не покрива дори заплатите, тока и парното.
Не съм привърженик на конспирациите, но не съм сигурен дали някой няма интерес българските мозъци да отиват в чужбина и България да не развива собствени технологии, а да ги купува от другаде, отговори Калфин. Без

много солидно държавно финансиране

няма как да се развивива науката, добави той. Не може да се създадат и иновативни бизнес структури, ако няма държавна политика за стимулирането им, а такава няма. Затова според него е нереалистично предвиденото от правителството до 2020 г. - държавата да дава едва 0,6% от БВП за изследвания, а бизнесът да започне да инвестира 0,9%, при положение, че сега дава само 0,1%. На науката в момента държавата гледа само като на бюджет - ей толкова пари й даваме, да се оправя, а после я упрекват, че не постигнала много, каза Калфин. Това е отношение на счетоводител. Развитието на науката трябва да е стратегическа задача на държавата, заяви той. Не само като пари, но и като мислене. И добави: аз знам какво става в Европа и знам, че България върви в обратна посока, а последиците ще са много тежки. Той даде пример, че Великобритания планира да съкрати бюджета си с 85 млрд. паунда, но в същото време увеличава средствата за наука. Калфин лансира идеята си към президента да се създаде платформа или съвет за наука и иновации, в който да участват БАН, университетите, МОМН и представители на бизнеса. Защото в момента тези заинтересовани страни просто няма къде да водят диалог. И не го водят.
Христо Колев демонстрира пред госта сеизмичния сензор, създаден в БАН - той "улавя" трептения дори от стъпките на животни и след това с точност почти 100% може да покаже образа на причинителя на тези трептения. По принцип е създаден за целите на превенцията от земетресения, но може да намери много широко приложение. Може да се постави по границата с Турция например да "лови" животни и хора вместо камерите, за които сега е обявен конкурс, предложи веднага Калфин. Когато попита този уред патентован ли е, младите учени реагираха бурно: "Имаме финансова бариера, на БАН бюджет не се дава, няма с какво да поддържаме патент, няма да ни стигнат заплатите за 10 години". Калфин заяви категорично, че ще се бори да има държавна помощ при патентоването, а продуктите да се реализират в наши фирми, като в условията на търговете се предвиди например поканване на хора, които работят върху даден продукт в БАН. По принцип обаче за навлизане на иновациите в бизнеса са необходими данъчни облекчения, изисквания за заетост и пр. Освен това трябва да се промени и още нещо - у нас постоянно се викат консултанти от чужбина, вместо да се стимулира използването на капацитета на отличните български учени и специалисти. На тях държавата трябва да им поръчва експертизи по всеки проблем, който възникне. В един бъдещ съвет за наука и иновации към президента биха могли да възникват тези идеи, предлага Калфин.

Калфин предлага:

- Да се създаде към президента съвет за наука и иновации като място за диалог между заинтересованите страни.
- Законът за бюджета е годен, ако гарантира две неща - социалната сфера и конкурентоспособността, включително науката.
- Експертизи по всеки проблем да се поръчват на българските учени.
- Държавата да подпомага завършилия висшист на първото му работно място с една минимална заплата в течение на една година.