Не може ли властта да е добра с хората?

Бях за два дни в България през изтеклата седмица, и както винаги се заредих с впечатления. Видях прекалено много политическо крещене и агресия. Тежи ми да виждам толкова много бедност, екстремната бедност на стари хора и масовата бедност на тази нова социална категория - работещите бедни. Освен това се наслушах на оплаквания, че било общината, било МВР, било КАТ, било друг представител на властта им създават проблеми, които изглеждат невъзможни за решаване. На един съсед преди повече от десет години му откраднаха шкодичката, очевидно за старо желязо. Но тя и до днес му се води и той дължи вече невъзможни за плащане данъци и такси. Всякакви опити да си реши проблема удрят на камък. Друг софиянец, с когото разговарях, се опитва да върти малък бизнес, но му пречат както мутри, така и администрацията, а в конфликтната ситуация, в която е попаднал, няма доверие и в съда.
На един голям софийски кръстопът в нашия квартал винаги има катаджия. Наблюдавах го внимателно. Спира избирателно коли, като никога не закача мутрите, търси кусури на обикновените хора, създава напълно излишен стрес на пътя. У нас КАТ създава невъзможни ограничения и автоматично те превръща в нарушител. В Белгия, където живея, вече шест години не ме е спирал пътен полицай. Тук пътната полиция се забелязва единствено когато има нужда да се улесни движението при необикновени обстоятелства, а не за да го обърква и да плаши шофьорите.
Очевидно е, че дори и да иска, правителството не може да увеличи пенсиите на пенсионерите или социалните помощи. Но не може ли да бъде възложено на администрацията да бъде добра с гражданите? Не е ли възможно, вместо да бъдат мачкани и унижавани, българите да получават съдействие от местните и държавни институции? Възможно ли е вместо свой мъчител, българите да виждат във властите свой закрилник?
Убеден съм, че качеството на живота зависи пряко от услугите на администрацията. Именно на услугите й, не на въртелите, които у нас тя измисля за обикновените хора. Когато гражданинът има проблем, той трябва да се обърне към представителите на властта с очакване да получи съдействие. Ако местната власт не може да реши проблема, гражданинът трябва да може да се обърне към своя общински съветник, към своя народен представител, както става в нормалните страни. В нашия квартал в Брюксел всички знаем кои са нашите общински съветници и депутати, включително и затова, защото при избори те закачат изборните си афиши по прозорците на жилищата си.
В Белгия има и институция, която помага за решаването на дребни конфликти между граждани, като тези например, които понякога възникват между съседи, между съпрузи или между наемател и хазяин. Това е мировият съдия, при когото сравнително бързо и евтино хората решават проблемите си, много често чрез споразумение между страните. Така и съдилищата са разтоварени от по-дребните дела. Всеки белгиец знае къде се намира кварталният мирови съд, дори и ако няма представа къде е градското съдилище.
Колкото и някои да критикуват сегашното правителство, не може да се отрече, че то се опитва да бъде социално, а също, че при него страхът от полицейщината и подслушванията вече ги няма. Следващото нещо, което кабинетът може да направи, е да накара администрацията, която се издържа от нашите данъци, да бъде добра с гражданите, да им помага да решават проблемите си, вместо да ги затрупва с нови. Със сигурност при омбудсмана вече се е натрупала много информация къде са конфликтните точки. На тази основа вероятно е възможно да се формулират и законодателни промени, за да се освободят гражданите от купища бюрократични тегоби.
Няколко думи за политическото крещене и агресията. Абсурдно е толкова години след прехода да има такова разделение на нацията. Политиците, независимо от партийния си цвят, носят голяма отговорност за това безобразие. Но не по-малка отговорност носят медиите, и особено телевизиите, които нагнетяват атмосфера на политическа истерия. А тя ми се струва твърде изкуствена, затова подозирам поръчка за такова нещо. Мои западни колеги се позаинтересуваха дали да отразяват протестите, но като видяха колко са оредели редиците, се отказаха. Колега от голяма чужда медия бил свидетел как малобройна агитка се активизирала, изправила хоругви и надула вувузели, само защото една от националните телевизии имала включване. Това му се видяло прекалено изкуствено и той се отказал да прави репортаж, въпреки похарченото време и пари. Не можеш да отразяваш събитие, което не е никакво събитие. Ето така работи професионалната журналистика.
Впечатлението ми на прелетял над родината емигрант е, че правителството е носител на тази нормалност, от която България има нужда. То трябва да бъде оставено на работи. Колкото и голяма да е грешката за Пеевски, от нея има полза. Защото това правителство вече особено много ще внимава и ще се старае да докаже, че работи за гражданите, не за олигархията. А и всяко друго правителство ще внимава много повече какви ги върши.