Не мога да стоя мирно

Когато си талантлив артист, както е при актьора Симеон Лютаков, тогава изглежда една идея по-лесно да се реализираш на сцената. Той обаче като че ли не се вълнува толкова от това, а просто се опитва да живее щастливо - в работата, в живота.
Неотдавна стартира сериалът "Знакът на българина" по ТВ7, за който Симеон Лютаков е поканен без кастинг за ролята на американец. В него работи с изключително млад екип и си партнира с Мариус Донкин, Стоян Алексиев и Станка Калчева.
На Симеон Лютаков му предстои изложба в Австрия, в която ще покаже свои нови неща. Притеснен е от това, защото самият той снима актова фотография, а мястото не предразполага към такава. Затова е решил да покаже красотите на България - крепости, старинни места.

- Как от Русе, където си роден, стигна до Варненския театър?
- След като се дипломирах, получих много културна и мотивирана покана от Варненския театър да отида и да работя там. Трябваше да мина през казармата, на която не съм голям фен, и ми се удаде възможност докато служа, да играя в театъра. Същевременно работих с тамошния матроски клуб на Военноморските сили. Така изкарах по-лека служба. Впоследствие останах в театъра. От една година вече не съм в трупата му, но играя в едно представление. Поради високата ми заетост в последните три години не можех да присъствам качествено и се наложи да си подам молбата и да напусна, както беше редно. На фона на цялата театрална обстановка в България много хубави неща се случиха във Варна - Явор Гърдев направи няколко постановки. Ако ми се разредят ангажиментите, бих искал да се върна и да продължа в "моя" театър. Продължавам да работя там под друга форма, заради това, че се занимавам с театрален плакат. Нещо не ме свърта само в едно амплоа - работя и като фотограф.
- Ангажиментите ти като фотограф повече ли са от тези като актьор?
- Нищо общо нямат. Като фотограф много малко хора ми поръчват работа. Занимавам се с художествена фотография. Да, печеля от това, но скромно - продавам нещо по изложби, показвам неща в чужбина, включвам се в проекти. На собствена глава правя всичко и като имам свободно време, снимам страшно много.
- Твои идеи ли са пътуванията в чужбина и снимките там? Решаваш си някъде - и отиваш.
- За Бога, разбира се. Ако човек не взима някакви решения и не прави крачки, няма да мръдне никога. За последната ми разходка ме поканиха - не беше моя инициативата. Бях в Коста Рика точно преди една година. Аз си мислех, че там не живеят цивилизовани хора, а се оказа, че нищо не знам за тази държава. Почетният консул на България в Коста Рика, една много възпитана жена, се свърза с мен и предложи да направя изложба там. Не знаех къде е това място, но когато тя ми каза, че е на другия край на света, казах, че тръгвам. Ужасно ме привличат големите предизвикателства.
Но нека уточня: всичко, което правя, се опитвам да е както трябва. Не ми харесва, когато гледат иронично на това, че снима актьор. Правя го от 20 години и това, че някой ме познава от телевизора, не значи, че фотографиите ми са половинчати.
- Като спомена за телевизора... сериалите ли са начинът актьорите днес да стават популярни?
- Нямах такава цел, но от телевизията се добива повече популярност, отколкото от театъра - чисто математически "присъстват" повече хора. Моят плюс след "7 часа разлика" е, че получавам покана за филми, за други сериали, хората ме познават... което не е лошо. Този сериал беше с висок рейтинг, с изключителна гледаемост, и в един момент стана отговорност.
- А какво те предизвиква във всекидневието?
- Правя страшни лудории, изследвам себе си, пътувам. Не се оставям дълго време на едно място, защото се "успивам" и започвам да си вярвам, а когато стане така, всичко се разваля. И постоянно се държа в полу-несигурна ситуация, за да мога да реагирам адекватно на света около мен. Рутината ме убива, направо откачам от нея. Не мога да стоя мирно.
- А момичето до теб как реагира на това?
- Гледам да й харесва и на нея. И двамата трябва да преживяваме тази емоция. Аз просто не мога да се заключа вкъщи. Не че правя кой знае какви откачени неща, но гледам постоянно да съм в движение и да върша много дейности наведнъж. В момента подготвям 4 изложби - две от тях ще са в Австрия, имам да снимам още в сериала "Знакът на българина", имам предложения да играя в театър, но нищо конкретно засега. Както ти казах - всичко е несигурно и не съм спокоен в нито един момент.
- Лесно ли се влюбваш в конкретното занимание?
- Ако всичко зависи само от мен, съм лесен. Но ако съм обграден от много хора и не виждам достатъчно мотивация и желание в тях, не става никак лесно. Не обичам безразлични хора, които ходят като свободни електрони.
- А в момиче влюбваш ли се лесно?
- Не, никак лесно, минава много време, преди да се влюбя. Не че съм предпазлив - просто нещата, които трябва да науча за един човек, са много и не мога да го направя за кратко време. Представата за любовта и самата любов са различни неща. Случва се човек да обича представата си за някого. Имам опит с връзки и съм внимателен вече.
- Дъщеря си и нея ли я учиш да не я свърта на едно място?
- Тя живее далеч и постоянно пътува, опознава различни светове. Основното ми занимание, когато съм с нея, е да пътуваме и да й показвам места в България. С майка си живеят в Катар сега, а преди това бяха в Египет. Аз също съм живял там. И всъщност ако знаеш защо си там, започва да ти харесва. В пустинята е много красиво, но ако си отишъл там, за да се установиш, без друга цел, не е добра идея.