Не ме изкушавайте, лицемери!

Още преди да са му подсвирнали, любимият ми ястреб Цв.Цв. кацна на нуждаещата се от подкрепа ръка на "премиерка Мейова". С извинение за хумористичния привкус, който влагам в обръщението на чешкия премиер Андрей Бабиш към британската му колежка, но солидарността предполага поне едно доказателство, че Русия е използвала нервнопаралитичен газ в Солсбъри.
Духовно ме опустошиха гротескно догматичните, за да не кажа митингаджийски позиции на Цв.Цв., Огнян Минчев, Евгений Дайнов, Стефан Тафров и Даниел Смилов срещу решението на българското правителство да не гони руски дипломати заради случая "Скрипал".
Руснаците ще са виновни и ако Земята излезе от орбитата си, убеден е Цв.Цв. Но да не стане като с "българската следа" в атентата срещу папата през 1981 г., той ще трябва да се извинява както Тони Блеър 12 години след Иракската авантюра. Саддам Хюсеин и Моамар Кадафи, жертви на лицемерна "клубна солидарност", пострадаха не за друго, а защото се осмелиха да оспорят монопола на американския долар в търговията с нефт и нефтопродукти.
Изпъди ли аристократична Европа американски или английски дипломати заради 500-те хиляди жертви след изфабрикуваните "доказателства" за биологично и какво ли не оръжие в Ирак? Германия и Франция изгониха ли либийски дипломати заради произвола с медицинските ни сестри през 1999-2007 г.? Сега се отчетоха с по четирима руски дипломати, но се отприщи "Северен поток 2", а Макрон ще е в Русия през май.
"Аргументацията с липсата на доказателства" била погрешна, а с агресивното си поведение, чиито първи жертви щели да бъдат балканските страни, Русия прекрачила всички червени линии. Уважаемият политолог Огнян Минчев, асистент по "Научен комунизъм" и член на БКП до 1989 г., гост на "Панорама" на 30 март, по нищо не се отличава от познатите ми "антисъветчици" и прибалтийски треперковци. Щях да повярвам на лицемерните му "изобличения", ако се беше прочул като борец срещу тоталитарни неправди. Днес олеква като закъснял плагиат, замерящ Русия с върхове на стрели от бронзовата епоха. Кой е по-агресивен? НАТО, което трябваше да се разпусне, или Русия, която се защитава с учения и маневри на своя територия? И в Сирия е законно поканена, не се натрапва като... познайте кой?
Професорът-политолог Евгений Дайнов, и той роден през 1958 г., е от същото тесто. Когато баща му е кореспондент на БТА в Лондон, облеченият по последна мода Евгений - дали е бил "цял денди в лондонски костюм" или в рокаджийска форма, ми е трудно да кажа, но успява да завърши средно образование и колеж в Оксфорд, вече със стипендия от фондация "Людмила Живкова, а после с решение на Секретариата на ЦК е зачислен за редовен аспирант в Института по история на БКП.
И други са се къпали в номенклатурни блага, но нагаждачи не станаха, за разлика от разпилелите се "автентични десняци". Точно те да ми вещаят гибел, и то по време на българското европредседателство, защото България искала да е мост между Европа и Русия, е лицемерие и късогледо слугинство.
Връстникът им, бившият журналист с ресор "Книгопис" - подреждаше по заглавия месечната продукция на държавните издателства в седмичника "АБВ", орган на Творческо-стопанското обединение "Българска книга и печат" през 80-те години на ХХ век, когато главен редактор му беше проф. Филип Панайотов. Стремително издигнал се до върховете на българската дипломация заради известни само на него преводачески заслуги пред ЦК на БКП, уважаемият Стефан Тафров, гост на "Преди всички" на 02 април, беше много ядосан, че българският национализъм бил руски и недоволен, че Волен Сидеров и Бриго Аспарухов триумфират в сутрешните блокове на БиТиВи и Канал 1.
Доказателствата, че отравянето на Скрипалови е руско дело, били споделени само с "братовчедите". Така бившият разузнавач Джон Льо Каре нарича в книгите си тайните служби на големите в НАТО. Нямали ни доверие, защото сме били под непобедимото "руско влияние". Това не се ли отнася и за Джеръми Корбин - притеснителя на Борис Джонсън, хулен, че с неудобните си въпроси е "взел страната на руската PR машина"?
"Позицията на България е сравнително маргинална. Решението е на кой да се довериш. България се самомаргинализира". Това са "опорните точки" на политолога Даниел Смилов в "Референдум" на 3 април. Големият въпрос в атмосфера на натиск под измислен предлог е живи ли са още тоталитарните рефлекси, или успехите на "сините шамани" под сянката на тоталитарното им минало са само привидни? Новопоявилите се партии не са ли опит на новите лица вдясно да обединят "самомаргинализиралата" се десница?
За британското външно министерство желанието на Русия да участва в разследването на терористичния акт срещу нейни граждани е "нова тактика за диверсия". Казва го държава, стояща зад "спецоперацията" през октомври 1917 г. (според Николай Стариков). Звучи ми твърде лицемерно, защото знам, че Западът винаги е бил агресивен срещу Русия и чудесно се е възползвал от слабостта й през имперско и през по-ново време.
Не можем да говорим за доказателства по смисъла на криминалистиката, важна е позицията на лъжците, които надвикват всички. Чудно защо и петимата "тамплиери" забравят, че и Израел не откликна на призива, а това значи, че МОСАД е на друго мнение за извършеното в Солсбъри. Оставям настрана убийствените закачки с многобройните версии на МИ-6, чиито защитници в интернет форумите се броят на пръсти. Което не ми пречи да подхвърля и моята: да не би МИ-6 да си отмъщава на Федералната служба за сигурност, разбила резидентурата й в Русия? Допускам го по аналогия с "българската следа" - ответен удар на италианското разузнаване заради т.нар. Резидентура Д, разбита през 1974 г., когато България е била мост между Москва, Рим и Вашингтон. Споменава го дългогодишният дипломат и разузнавач Владимир Константинов, интервюиран от Калина Андролова в сп. "а-specto", 18.01.2016 г.
Хрумвания всякакви, но нали знаете след колко време скритото става явно. А дотогава "плачете за бездушното и проклинайте разумното, бесните блудници никой не може да утеши!"
                       
П.П. Края перифразирах от Ботевия "Смешен плач", а заглавието - от статията на  социалдемократа Кръстю Пастухов в бр. 41/22.02.1946 г. на в. "Свободен народ" с надеждата, че времената са други и няма да последвам съдбата му в Сливенския затвор през 1947 г. Но като гледам какви ги вършат службите...