Не криза, а разруха

Животновъдството у нас е в плачевно състояние. Тази констатация е правена многократно през последните години. Но какво от това.
Подобни изводи се налагат и от констатацията, която тези дни направиха и от Асоциацията на месопреработвателите в България. "Произвежданото в България сурово месо стига единствено за прясна консумация, но не и за производството на колбаси. Недостигът е фрапиращ и се дължи на малкото отглеждани у нас животни. Достатъчно са единствено пилетата". Това заяви изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите д-р Светла Чамова. Българското животновъдство не е в състояние да задоволи нуждите на фирмите, които разчитат основно на внос, констатираха от АМБ.
Явно липсата на българско сурово месо като суровина за преработвателната промишленост е започнала да притеснява преработвателите, които в страната по данни на АМБ са около 400. Не сме забравили факта, че през последните години за производството на родни колбаси преработвателите използват предимно вносно месо и месни заготовки, защото са по-евтини. А защо е така - причините са много. От недалновидната политика и решаване на проблемите на парче до тази, че другите членки на ЕС получават по-високи субсидии. Въобще животновъдство у нас стана мръсна дума, а животновъдите - доколкото ги има, съществуват не на ръба на оцеляването, а много под него.
Какво показват стряскащите цифри. В сравнение с 1990 година отглежданите у нас животни са намалели от 3 до 6 пъти. Всяка година у нас се внасят към 150 хил. тона месо - свинско и говеждо. От 400 хил. тона произвеждано навремето свинско сега произвеждаме 70 хил. тона. От 120 хил. тона говеждо - сега произвеждаме 20 хил. тона. Общо от трите вида животни - свине, говеда и овце, годишно произвеждаме около 110 хил. тона. Накратко казано, от 1990 година досега говедата са намалели над 11 пъти, овцете - 12 пъти, а свинете - 27 пъти.
По отношение на животновъдството сме на последно място в ЕС. Наситеността на земеделската ни земя с животни е 4-5 пъти по-малка от средната за ЕС и 10 пъти по-малка в сравнение с едрите европейски кооперации. Няма да е далеч от истината, ако кажем, че сме се превърнали в потребител на произвежданото в другите страни от ЕС месо.
През последните години неведнъж експертите в бранша, а и производителите, са алармирали, че българското животновъдство е в криза. Криза, криза, но всяка криза има своя край. У нас обаче това не се случва. Защото не е криза нашето, а пълна разруха.