Не Кой, а Колко?

Преди две години по това време протестиращи реформатори питаха "Кой?" Сега отговорът, поне в здравеопазването, комай е известен - един реформатор. Един реформатор, който прави самоцелни псевдореформи. В повечето случаи те са и против медиците, и против пациентите, та дори и против системата на здравеопазване. В повечето случаи те са по-вредни за здравето на нацията и от цигарите, та дори от алкохола и от озоновата дупка. Иначе защо съдът отмени и разделянето на медицинския пакет услуги, и наредбата за удовлетвореността, и частта за болниците в медицинския стандарт по спешна медицина, и лимитите за болничните бюджети. На косъм оцеля в съда здравната карта.  
Колко? Не колко нормативни и поднормативни актове на МЗ са атакувани в съда за накърняване на интересите на пациенти и ограничаване на правото им на избор или достъп до медицински услуги. А колко пари струва всичко това на българския данъкоплатец? Защото се плаща на чиновниците, които денонощно пишат безсмислени закони и наредби, пък и ги лекуват, защото непрекъснато са под напрежение и стрес, притискани да пишат безсмислени документи, "падащи" в съда. Пари струва и трудът на съдиите. А МЗ, като бъде осъдено, плаща съдебни разходи, плаща обезщетения. От чии пари? На данъкоплатеца. Та актуалният въпрос  е "Колко пари харчат МЗ и държавата, за да обслужват вятърничави идеи за неосъществима здравна реформа?"
Очевидно е, че болници, лекари, сестри и пациенти са набедени, че източват касата. Но призван ли е министърът да "спира течовете", като провежда откровен геноцид над нацията, като дели болните на значими и незначими, на платежоспособни и неплатежоспособни? Във време, когато здравните фондове и застрахователи в цивилизованите страни отделят все повече финансов и човешки ресурс за здравето на деца, възрастни и бедни, у нас реформата си играе на пестене на пари.
Колко ли ще струва това на следващия здравен министър?