Не е яко да си вандал

Д-р Чавдар Венчев е педиатър, пенсионер от Пловдив. Освен че продължава да упражнява професията си, продължава да поддържа и освежава паметници на партизани, загинали в борбата с фашизма. Прави го по своя воля и със свои сили, може би защото е син на партизанин - баща му полк. Петко Венчев е бил в отряда "Васил Левски". 

В България обаче антикомунизмът вече над 20 години е държавна политика, която намира израз и в поругаването на антифашистката Съпротива. В цяла Европа партизаните, които са воювали срещу хитлеризма и нацизма, са почитани като герои. Единствено у нас хора, наричащи себе си "демократи", свободно и обилно шестват из медиите с хули срещу "шумкарите", наричат ги терористи и престъпници. И това продължава много години вече. И май колкото повече се отдалечаваме от комунизма, толкова повече се развихря антикомунизмът. 

Преди и комунизмът ни беше криворазбран, сега и антикомунизмът ни - също. Той не може да заличи историята, не може да я промени, но може да я обезцени и да превърне гаврата с нея в геройство. Може да я цензурира в учебниците и да "изчисти" в мисленето на много млади хора уважението към миналото. А когато го няма уважението, много лесно става "яко" да се сбиеш на улицата с връстника си; да обидиш с "глей си работата, дърто!" някой старец, който ти е направил забележка; да наплескаш графити по фасадата на блока или да потрошиш някой паметник. Ей така, за кеф. 

Ето две снимки, направени от Чавдар Венчев, на едно и също място, с година разлика във времето. Първата е от Дeвети септември 2020 г., след като е била възстановена паметната плоча на 35 антифашисти от Пловдивския край, разстреляни на 31 май 1944 г. Втората е от същата дата - Девети септември, но тази година. Плочата е потрошена на парчета, разхвърляни безразборно по земята. Кой го е направил? Потомък на някой от тия, дето е разстрелвал, или просто млад хулиган, възприемащ като геройство да се държиш хашлашки в обществото? А че човек е вложил сили да възстанови плочата, че за мнозина мястото е Голгота, че на това място са избити хора заради идеалите си, какво значение има - уважението липсва. Държавата толерира вандализма. В обществото ни днес уважението все повече се превръща в екзотика. Но когато не уважаваш миналото, не уважаваш и настоящето. И да рушиш става модерно. Само че това нито е геройство, нито е яко. Срамно е.