Не е възможно

Има граници, които ако бъдат прекрачени, човек онемява. И престава да мисли за избори, рейтинги, партийни сметки, победи и загуби. Има граници, отвъд които виждаш, че държавата е разрушена. Няма я. А на нейно място - интриги, страх, егоизъм и простащина. Които управляват. Управляват обаче не народ и държава, а единствено дребните сметчици на хора, попаднали по някакъв начин във властта. Това е страшно и смазва всякакъв зародиш на опозиционна радост.
Моля ви, извадете записи, в които да става дума за България, за проблеми, за решения. Помпозно ли звучи? Възможно ли е политиците на власт да се интересуват само от себе си? Възможно ли е да не им убива нищо друго, освен собствените им мазоли? Възможно ли е да изпитват болка само за нараненото си его?
Тези Се-Ре-Се - та вече ги чухме. Чухме кой с кого играе, кой кого е назначил, кой от кого се страхува, кой кого предупреждава, кой на кого пречи, кой кого ще прекара, кой на кого ще отмъсти. Чухме за курвите, за калинките, за гейовете, за манафите, за наркоманите, за крадците, за кучетата.
Дайте други записи. Ако трябва ги измислете, изфантазирайте, монтирайте. Излъжете ни. Иначе няма въздух.
Не е възможно да сме народ от олигофрени. Не е възможно политиката да ни поднася само срам и обида. Не е възможно!